Киберхороба

Ако ви е скучно вкъщи пред компютъра и търсите нова книга, която би могла да ви вдъхнови, посегнете към втората книга на известния немски психиатър Манфред Спицър: Кибернемок (в момента се предлага в книжарниците в превод на чешки език). Още през 2012 г. авторът се опита да насочи вниманието на обществеността, особено на родителите, към опасностите, свързани с цифровите технологии, с книгата „Цифрова деменция“ (ето рецензия). Той твърди, че човек, който използва деменция от цифрови медии.

която

Книгата на кибернетичния източник: Martinus

Новата книга е безплатно продължение на нея. В края на миналата година психиатърът посети Прага и даде интересно интервю на колеги от Lidové noviny.

„Смартфонът може да бъде много ефективно оръжие - можете да влезете в дългове, можете да тормозите друг много ефективно, можете да гледате порнография, когато пожелаете. Забележително е, че младите хора отговарят на моята оценка. Докато родителите пеят песен като детето си, не трябва да пропускат предимство в кариерата и следователно ще се научат да програмират със сигурност още в детската градина, младите хора се оплакват в научните изследвания, че съвременните им технологии ги нарушават. Дори излязоха с нова дума: човек, завинаги свързан с цифровите технологии, се нарича smombie, което е комбинация от думите смартфон и зомби “, каза той в интервю.

Поради влиянието на съвременните технологии, ние свикнахме с факта, че е възможно да решаваме все по-разширяващ се кръг от задачи чрез стереотипизиране на пръста си по екрана. Ефектите ще се усетят особено от децата. Мозъкът на възрастните в най-лошия случай заеква, но какво ще стане, ако децата изобщо не развият определени центрове? Една трета от мозъка е свързана със сензомоторни умения, предупреждава психиатърът.

Ако едно дете не развие достатъчно една трета от мозъка и възрастният е закърнял, не е пресилено да се говори за интелектуална ампутация. Първата част от интервюто е достъпна тук, втората част тук.

Добър пощальон от България

Ако ще отидете в Прага следващата седмица, спрете на филмовия фестивал „Един свят“. Документалният филм „Добрият пощальон“ ще бъде прожектиран в Люцерн в понеделник. Историята разказва за солидарен местен пощальон от малкото българско село Голджам Деврент, чрез когото бежанци от Сирия преминаха към ядрото на Европейския съюз.

Пощальонът Иван се бори в кампанията за поста кмет на селото с идеята как да съживи изчезналото село, от което младежите са избягали в чужбина или градове. Селото има само няколко десетки жители, църква, порутени къщи и гледка към оградената граница.

Пощальонът идва в предизборната кампания с идеята да настани сирийски семейства с деца. Противопоставя му се социалистически опонент-популист, който няма реално решение, но обещава на населението по-добри времена и особено без имигранти. Той предлага, например, в село, където живеят само стари жени и погребенията са по ред, е по-добре да се създаде интернет клуб.

Документалният филм е направен от българския режисьор Тонислав Христов, който в момента живее във Финландия. Той реши да направи филма, когато избухна бежанска криза и имаше съобщения за удавяне по бреговете на Средиземно море. Прекара няколко месеца в селото, за да спечели доверието на местните жители и да избере подходяща история. По този начин добрият пощальон Иван символизира доброто и надеждата за човечност и солидарността с тези, които се нуждаят.

Филмът правилно изобразява беккантри, в който някои местни бежанци се страхуват, а някои се смиляват над тях и им предлагат вода и храна. Директорът се интересуваше не само от мотивите на пощальона, но и от групи по-възрастни жени, които помагаха на имигрантите и по принцип осъзнаваха волевата култура на германския канцлер Ангела Меркел.