С един поглед централноевропейският менингоенцефалит, пренасян от кърлежи, наричан още пролетен енцефалит, е вирусно инфекциозно заболяване с регионален характер. Прехвърлянето става чрез смучене (захапване) на клещите. Риск
24. януари 2004 г. в 11:23 Primar.sme.sk
Кратък преглед
Централноевропейският менингоенцефалит, пренасян от кърлежи, наричан още пролетен енцефалит, е вирусно инфекциозно заболяване с регионален характер. Прехвърлянето става чрез смучене (захапване) на клещите. Рискът от инфекция е подходящо по-висок през топлите сезони и е между 1:25 и 1: 100 след ухапването. 70% от инфекциите протичат незабелязано и безвредно.
Останалите 30% се намаляват наполовина при грипоподобни, също толкова безвредни заболявания и при страховитите „истински случаи на пролетен енцефалит“, включващи нервната система, която обикновено оставя трайни неврологични увреждания. Диагнозата се основава на медицинска карта и доказателства за определени антитела в кръвта. Все още няма лек за лечение. Поради тази причина се препоръчва профилактика със защитни ваксини в райони с висок риск. Освен това трябва да се спазват основните мерки за защита срещу ухапвания от кърлежи. Общата смъртност е 1-2%.
Главна информация
Енцефалитът обикновено се нарича възпалително заболяване на централната нервна система, което засяга предимно или изключително мозъчния паренхим, т.е. самата мозъчна тъкан. Болестта може да засегне и менингите, тогава говорим за енцефаломенингит и преминава към гръбначния мозък, което води до енцефаломиелит.
Географският район на поява е включен в именуването на болестта, като напр. при японски енцефалит или Св. Луис-енцефалит. Понякога при именуване се вземат предвид и други характеристики на болестта, като напр честота през сезоните - през пролетта за пролетен менингоенцефалит, на който ще се спрем тук по-подробно.
Определение
Централноевропейският менингоенцефалит, пренасян от кърлежи, е локално маргинално вирусно заболяване, срещащо се в Централна Европа през топлите сезони, което се предава на хората почти изключително чрез кърлежи и до голяма степен засяга мозъка.
Причини
Енцефалитът може да бъде причинен от различни агенти, напр. вируси, бактерии или гъбички. Менингоенцефалитът от централна Европа се причинява от някои флавивируси.
Флавивируси, лат. flavus = жълто, са РНК вируси от рода Togaviridae. Много от тези флавивируси могат да причинят енцефалит при хората. В допълнение към централноевропейския менингоенцефалит, пренасян от кърлежи, това може да бъде и напр. Японски енцефалит, Сейнт Луис енцефалит или Мъри Вали енцефалит.
Поява
Централноевропейският менингоенцефалит се среща главно в Централна Европа, в районите на бившия Съветски съюз, както и в Китай. Освен немскоговорящите страни, болестта се нарича още руски пролетен енцефалит, тайгов енцефалит или енцефалит, роден с кърлежи.
Известни са два подтипа на централноевропейски менингоенцефалит, пренасяни от кърлежи, съответно западен или европейски подтип и източен подтип. Далекоизточен подтип. И двата вида атакуват не само бозайници, но и птици. Превозвачи, т. zn. вектори, вирусите са определени кърлежи (ixodes). Западният подтип носи основно така наречените ixodes ricinus, източният подтип ixodes persulcatus.
Клещи за прием на патогени при смучене на кръв. След като вирусите в кърлежите се размножат, те получават o.i. в слюнчените жлези на кърлежите и по този начин могат да бъдат прехвърлени на друг гостоприемник, като напр. лисици, сърни, птици или просто хора. Тъй като кърлежите за предпочитане живеят в храсти, гъсти треви, както и в подлес до максимум 1,5 м над земята, рискът от изтръпване на кърлежи в широколистни и смесени гори, както и по краищата на пътищата, но също така и в градини и паркове е особено висок . Сезонната честота през пролетта, от една страна, протича паралелно с активността на кърлежите (най-висока от април до юли), от друга страна, тя се обуславя и от увеличения престой на леко облечени хора сред природата по време на развлекателни дейности. По принцип обаче централно-европейският менингоенцефалит, пренасян от кърлежи, може да се разболее още през март и в края на октомври.
Има области, така наречените природни огнища, в които болестите се появяват много често. В Германия това се отнася за райони в Източна Бавария и Южен Баден-Вюртемберг. Освен това обширни находища се откриват в Русия, Латвия, Чехия и Словения, както и в няколко други европейски страни. Хората, живеещи в тези естествени местообитания, както и хората, които често пребивават в залесени райони, са особено изложени на риск, било поради работа, било поради служебни причини, като например горски работници или по време на развлекателни дейности, като например туристи, колоездачи или къмпингуващи. Повечето хора, които са се разболели, принадлежат към последната група.
От второстепенно значение е предаването на агента чрез поглъщане на непастьоризирани млечни продукти от заразени крави, кози или овце. Аерогенното предаване на патогена, т.е. предаването чрез дихателен въздух, се доказва чрез наблюдения в лаборатории, но на практика изключително рядко.
Инкубационен период
Инкубационният период е между 7 и 14 дни, но в изключителни случаи може да продължи до 4 седмици.
Симптоми
Изтръпването на кърлеж е безболезнено и следователно по принцип не се наблюдава. Когато се появи вирусна инфекция, могат да се разграничат две форми: непрозрачен, т.е. инфекция без симптоми на заболяването и явна, т.е.инфекция с проявяващи се симптоми.
Невидим ход
При по-голямата част от заразените лица (около 70%) инфекцията протича безсимптомно, т.е. напълно без симптоми. Миналата инфекция се доказва само с определени кръвни изследвания.
Манифест
За останалите ок. 30% от заразените показват признаци на заболяването. По време на тази форма, разбира се, е възможно да се разграничат две последователни фази, докато болестта обикновено преминава след 1-ва фаза, без да се преминава във 2-ра фаза.
Тази фаза продължава три до седем дни и се характеризира с появата на грипоподобни симптоми като лека температура, главоболие и болки в крайниците, както и кашлица. Болестта ще се излекува без последствия при повечето пациенти на този етап.
Само 10 до 20% от пациентите в първата фаза се подлагат на заболяването след забързан интервал от около. една до две седмици във втората фаза. Тази фаза се характеризира с инфекция на нервната система. Според преференциално предизвиканите структури се прави разлика между менингит, т.е. менингит, енцефаломенингит, т.е. възпаление на мозъка и мозъчните обвивки и менингоенцефаломиелит, т.е. възпаление на мозъчните обвивки, мозъка и гръбначния мозък.
Тези пациенти страдат от силно главоболие, световъртеж, гадене и повръщане, както и скованост на врата. По принцип тези трудности се разрешават след една до две седмици без последствия.
- енцефаломенингит
В допълнение към симптомите на менингит, разстройства на съзнанието до кома, гърчове, както и нарушения на координацията на движенията, особено на лицевите мускули, се появяват при тези пациенти като проява на мозъчно засягане. Болестта се излекува в рамките на една до три седмици.
- менингоенцефаломиелит
Тази форма на заболяването се проявява в допълнение към описаните по-горе симптоми с отслабена парализа на раменния пояс, ръцете и краката, подобно на полиомиелит (полиомиелит). Тази парализа може да възникне внезапно или да се развие бавно в продължение на няколко дни. Продължителността на тази форма на заболяването е най-дългата до два месеца.
Диагноза
Следват първите предупреждения, за да се изясни дали човек е ухапан от кърлеж. Ако има съмнение за централно-европейски менингоенцефалит, винаги трябва да се следват серологични кръвни тестове, за да се потвърди диагнозата, т.е. zn. доказателства за IgM антитела. По принцип вирусът може да бъде открит в кръвта в началото на заболяването. Тъй като симптомите, ако има такива, се появяват по-късно, този тест е много рядък. При фатални случаи вирусът може да бъде открит в мозъчната тъкан.
Терапия
Анти-флавивирусно лекарство, напр. антибиотици срещу определени бактерии не съществуват. Терапията се ограничава до симптоматични, сестрински мерки, като почивка в леглото, болкоуспокояващи, успокояващи и спазматични лекарства. Пациентите в стадий 2 на заболяването се нуждаят от постоянен надзор, за да се гарантира, че в случай на усложнения като припадъците могат да станат незабавно.
Усложнения
Средно могат да се очакват трайни увреждания при 10% от пациентите във втората фаза, като преобладават пациенти с менингоенцефаломиелит. Това включва не само неврологични увреждания, като например епилептични припадъци, синдром на Паркинсон или парализа, но също и психологически увреждания, като нарушения на интелигентността и поведението. Честотата на усложненията е значително по-висока при деца, до 70% при менингоенцефаломиелит при малки деца.
Прогноза
Прогнозата зависи от възрастта на пациентите и хода на заболяването. Малките деца (най-висок процент на усложнения), както и по-възрастните пациенти (с най-висока леталност) с менингоенцефаломиелит имат най-лошата прогноза.
Леталност
Средната леталност на заболяването е 1 до 2%. Въпреки това, при пациенти с менингоенцефаломиелит той може да достигне до 20%. Леталността се увеличава с възрастта.
Профилактика
Профилактиката включва профилактика на експозиция и имунизация, т.е. ваксинация. Профилактиката на експозицията включва мерки за защита срещу прикрепване на кърлежи, като избягване на рискови зони или носене на защитно облекло. След престой сред природата, тялото трябва да бъде инспектирано. Ако се намерят клещи, те трябва да бъдат внимателно отстранени незабавно, т.е. без изпъкване, отстранете, за да предотвратите допълнително отделяне на заразена с вируса слюнка в раната.
Активна ваксинация
Активната ваксинация се осъществява с помощта на инактивирани вируси, които карат тялото да произвежда антитела срещу тези вируси. Прави се за хора, които остават в райони с висок риск от инфекция, независимо дали по работа или по лични причини (развлекателни дейности). Необходими са три частични ваксинации за една година.
Те винаги се появяват интрамускулно, обикновено в горната част на ръката. Първите две ваксинации се правят на интервали от един до три месеца, третата ваксинация след девет до дванадесет месеца. Препоръчва се ваксинацията да започне през студените сезони, така че да започне да работи точно през пролетта.
Пасивна ваксинация
Пасивната ваксинация се извършва с готови антитела. Това има смисъл само ако кърлежът вече е ухапан и вирусите може да циркулират в тялото. Пасивната ваксинация има смисъл само ако следва 96 часа след ухапване от кърлеж.
Пасивната ваксинация е забранена за деца и юноши на възраст под 14 години от Института Робърт Кох, тъй като има доказателства, че болестта на централно-европейския менингоенцефалит, пренасян от кърлежи, се влошава, вместо да предпазва от него. Във всеки случай се предпочита активна ваксинация.