Основната функция на миглите е освен защитата на очната ябълка и поддържане на физиологичната среда в конюнктивалната торбичка. Те също така участват в поддържането на слъзния филм на повърхността на окото и посредничат оттичането на сълзите от слъзните канали чрез мигащи движения.

болести
Почти всички заболявания и състояния, известни от дерматологията, могат да бъдат открити върху кожата на миглите, с изключение на оскъдната подкожна връзка, възпалителните реакции на миглите са по-изразени.

Екзема на миглите (екзема палпебрарум) е болестно състояние на кожата с изтичане и задръстване на кожата, съответно образуване на мехури. рагади и с накиснати плоски площи, покрити със сухи секрети. Често се причинява от свръхчувствителност към различни офталмологични лекарства (контактен дерматит), козметика и много други вещества или дори от механично дразнене, напр. сълзи, ултравиолетови и инфрачервени лъчи и др.

Лечение: В острия стадий плочките действат успокояващо с 3% борова вода (също капе в конюнктивалната торбичка) и се разпространяват с течен прах. По принцип се дават антиалергични средства и се препоръчва не дразнеща диета. Разбира се, първата предпоставка е премахването на вредни вещества.

Абсцес на фурункула и миглите е гнойно възпаление на кожата, съответно. подкожна тъкан, причинена от бактерии. Възпалителната инфилтрация е много чувствителна към палпация, придружена от оток и зачервяване на миглите. Ако се развие абсцес, твърдият инфилтрат омеква след няколко дни и се откриват колебания. Регионалните преаукулярни и вероятно също и подмандибуларни лимфни възли са увеличени и болезнени.

Лечение: Процесът на колики на гнойното отлагане ускорява нагряването (солукс) и в същото време се прилагат широкоспектърни антибиотици като цяло (по-късно те се променят в зависимост от откритата чувствителност). Симптомите на изпъкване на луковицата разкриват развитието на орбитална флегмона до кавернозна синусова тромбоза. Изпразването на абсцесната кухина се ускорява чрез разрез и дренаж, като по този начин се предотвратява спонтанното пробиване на гнойта към повърхността на кожата и разпространението на процеса в дълбочина.

Възпаление на краищата на миглите (blepharitis marginalis) може да възникне както в хронична, така и в остра форма. В сквамозен блефарит между целите се образуват люспи. Себоричният възпалителен процес на кожата причинява сърбеж. Развитието на това заболяване може да бъде подкрепено от храносмилателни разстройства, метаболизъм (особено диабет), инфекциозни заболявания (особено туберкулоза), но също така и някои външни влияния като високи температури, студ, дим, прах и химически изпарения в работната среда. Може да бъде причинено и от прекомерно напрежение на очите при некоригирани или недостатъчно коригирани рефракционни грешки (особено при астигматизъм), хроничен конюнктивит, респ. хроничен ринит. В язвен блефарит язви, гноен ексудат, причинен от бактериална инфекция на ръбовете на миглите, преди това засегната от сквамозна форма.

Лечение: Люспите и корите първо се омекотяват чрез облицовка с 3% борова вода и след това се избърсват механично (с памучен тампон). Освен това могат да се откажат антисептици или да се направят масажи с антисептични мехлеми. Позитивно влияние има и случайното триене на краищата на миглите с 1% разтвор на AgNOv.При гнойни форми, широкоспектърни антибиотици, респ. също сулфонамиди според откритата чувствителност. Климатичната терапия също има положителен ефект. Установено общо, респ. очните нарушения трябва да бъдат внимателно коригирани. Ако има тенденция към рецидив, може да се използва автохемотерапия, стафилококов анатоксин или автоваксина.

Ечемик (hordeolum) е гнойно заболяване (абсцес) на мастната жлеза в основата на мишени в края на миглите. Най-често се причинява от стафилококова инфекция. Болестта започва с резки болки в ръба на миглите с много чувствителна инфилтрация и оток на миглите. За около 4 дни инфилтратът се превръща в абсцес (в средата винаги има мишена), който спонтанно се изпразва на повърхността. Регионалните преаурикуларни лимфни възли обикновено са подути; процесът има тенденция да се повтаря или да се разпространи в други жлези на миглите. Лечение: Процесът може да се ускори чрез топлина (горещи плочки от лайка, солукс). Използвайки превръзка, антисептик, респ. Широкоспектърните CFT антибиотици предотвратяват разпространението на процеса. При голям брой ордеоли (хордеоиоза) или чести рецидиви на ириса и търсене на причините за намалена резистентност на организма е необходимо цялостно лечение. Когато инфилтратът се разпространи, се посочва и общото приложение на антибиотици според чувствителността.

Студен ечемик (chaiazion) е възпаление на жлезистите жлези (жлезите на Мейбом) между тарзаната конюнктива. При острата форма в засегнатата жлеза възниква възпалителна инфилтрация на тарза и околностите му и жълто-сивото съдържание на абсцеса на жлезата проблясва през конюнктивата. Значителен съпътстващ оток и зачервяване на миглите понякога създават впечатление за орбита на орбитата или панотрамия (обаче не се открива изпъкналост на луковицата или ограничената й подвижност). Хроничната форма е по същество грануломатозно възпаление, което възниква, когато изходът на жлезистите жлези е блокиран. Ако натрупаният секрет се инфектира, се развива остра форма на възпаление и след изчезването му се развива неспецифичен възпалителен грануломатозен процес. Клинично се установява леко болезнен възел, който повдига кожата на миглите, която може да е леко задръстена и т.е. подвижна. Във версията на миглите се открива сводът на ставата с полупрозрачен гранулом със сиво-червен цвят.

Лечение: Остър хайазион се лекува по същия начин като hordeouun. Хроничният chaiazion се отстранява хирургически (екскохлеация).