Сред ревматичните заболявания остеоартритът е най-честото нарушение на опорно-двигателния апарат и в същото време най-честата причина за болка, свързана с намалена подвижност в засегнатата област. Има много възможни причини за артроза. Ранната диагностика позволява ефективно лечение. 
Най-честото засягане на опорно-двигателния апарат
Остеоартритът е най-честото засягане на опорно-двигателния апарат и също е причина за болка и намалена функция на засегнатата област. Работата представя по-нови знания за етиологията, произхода, но особено за терапията, лечението на артрозата. Промените в хрущяла, особено в случай на активиран остеоартрит, се доближават до възпалителните събития, протичащи напр. при ревматоиден артрит. Описана е ролята на противовъзпалителните цитокини, растежните фактори и азотния оксид в разрушаването на хрущяла. Лечението на остеоартрит подчертава значението на изучаването на заболяването, адаптирането на начина на живот и използването на немедикаментозни средства. Понастоящем фармакотерапията, т.е. лечението с лекарства, е обогатена с нова група нестероидни противовъзпалителни лекарства, противовъзпалителни лекарства - коксиби. Тяхното предимство се крие само в блокадата на циклооксигеназа 2, която е отговорна за честите странични ефекти в стомашно-чревния тракт. От ревматичните заболявания остеоартритът е най-честото нарушение на опорно-двигателния апарат и същевременно най-честата причина за болка, свързана с намалена подвижност в засегнатата област.Много са възможните причини за остеоартрит. Това е ставна недостатъчност в резултат на метаболитно разстройство, особено на ставния хрущял, което причинява промяна в неговите механични свойства.
Артрозата е засегната от застаряващото население
През последните десетилетия остеоартритът се увеличи в световен мащаб, отчасти поради застаряването на населението. Честотата на остеоартрит под 30-годишна възраст е ниска, нараства рязко до 65-годишна възраст, а над 65-годишна възраст над 70% от хората имат рентгенологично откриваеми артритни промени в ставите, като не всички имат субективни затруднения. До 45-годишна възраст артрозата засяга по-често мъжете, а над 54-годишна възраст жените, които обикновено имат повече от една става, са по-склонни да бъдат засегнати. Според Келгрен, остеоартритът на ставите и гръбначния стълб е най-честата причина за неработоспособност в английското население от всички ревматични заболявания. Други национални бази данни показват, че остеоартритът с прогресия до увреждане е по-често в южното полукълбо, отколкото в северното полукълбо. Днес се казва, че артрозата засяга всички раси и двата пола без разлика.
Социално-икономическо въздействие на артрозата
Това е огромно, но е трудно да се получат валидни данни само за разходите за лечение на остеоартрит. Според проучвания от клиниката Mayo в САЩ, голяма група пациенти с остеоартрит откриват значително по-високи разходи за лечение, отколкото при група пациенти със същите заболявания, но без симптоматичен остеоартрит. Неотдавнашна работа от САЩ посочва факта, че артрозата се превръща в едно от "най-скъпите" заболявания поради високите разходи за лекарства, рехабилитация, спа и хирургично лечение и броя на отпуснатите инвалидни пенсии. Знания за произхода и хода на артрозата все още е непълна и недостатъчна. За това допринася и фактът, че началният стадий на остеоартрит е незабелязан от дълго време и преди неговото развитие не е известно общото здравословно състояние на засегнатото лице или биохимични или морфологични изменения на ставата, върху която по-късно се развива остеоартрит. Въпреки че през последните години бяха придобити много важни знания за ранните стадии на изкуствения остеоартрит в животински модел, тези наблюдения не винаги могат да бъдат приложени изцяло в хуманната, човешката медицина. При хората не само различните рискови фактори допринасят за развитието на остеоартрит, но и основни различия в развитието, започвайки с изправено човешко отношение и завършвайки с нарастващите стресови ситуации в човешкия живот.
Рисковите фактори за остеоартрит са:
1. генетични фактори
2. вродени и дефекти в развитието
3. претоварване на ставите с трудови и спортни дейности
4. затлъстяване - със загуба на тегло прогресията на заболяването се забавя, напр. при гонартроза
5. разстройство на инервацията на ставите
6. метаболитни и ендокринни заболявания
7. хипермобилност - прекомерна физическа активност
По-напредналата възраст, свързана с неволни промени в опорно-двигателния апарат, също е спомагателен фактор за развитието на остеоартрит, въпреки че образът на застаряващата става се различава от артритната става морфологично, рентгеново и биохимично. При остеоартрит, разпадането на хондроцитите настъпва на мястото на хрущялната фибрилация и в резултат на катаболни събития, пълната му загуба. Остаряващият хрущял, от друга страна, се характеризира със загуба на хондроцити поради намаляване на способността им да се репликират.
Симптоми на остеоартрит
Основният симптом на артрозата е болка в засегнатата става, която първоначално се проявява след повишено физическо натоварване, като постепенно намалява толерантността към упражненията. Болка в началото на движението, т.нар пускането, което се отдръпва след разклащане, е типично за носещите тежести фуги. В по-напредналите стадии на остеоартрит се появяват болки в покой и нощни болки, които са неблагоприятен признак за развитието на това заболяване.Понякога на пръв поглед без причина, ограничено движение в ставата, друг път намалена подвижност е свързана с влошаване на болката. Налице е и сутрешна скованост, но за разлика от ревматоидния артрит той се оттегля относително бързо. Понякога може да присъства малък излив.
Обективните симптоми на остеоартрит са най-чести:
- крепит - груб, показва неравна повърхност на ставата,
- удебеляване на костни структури - дефигурация на ставите, ремоделиране на ставите
- ограничение на движението - по-напреднал стадий на остеоартрит
- напрежение болка
- мускулна атрофия - от бездействие.
Форми на остеоартрит
Коксартроза
Най-сериозната форма на остеоартрит е коксартрозата. Най-често излъчва болка в предната част на бедрото и коляното. Прогресията на заболяването изостря дисбаланса между мускулните групи, които стабилизират тазовия пояс, което се отразява в тенденцията на долния крайник да се позиционира във флексия, аддукция и външна ротация. Трудностите имат променлив ход, в стадия на активиран остеоартрит всички симптоми се влошават, болката се усилва, движението в ставата е ограничено. Прогнозата на заболяването обаче не винаги може да бъде лоша, прогресията на болестта може да бъде спряна, като по този начин се намалява интензивността на симптомите.
Гонартроза
Гонартрозата е най-честата форма на остеоартрит. По-често се среща при мъжете в по-млада възраст и при жените в по-напреднала възраст. Обикновено се свързва с наднорменото тегло. Обикновено се среща от двете страни. Клиничните прояви на гонартроза зависят от преобладаващата локализация на артритни промени в коляното. По-често се среща остеоартритът на медиалния феморотибиален отдел, въз основа на който се развива типична варусна деформация на коляното. Засягането на пателофеморалното отделение е почти толкова често. Типично за болката в коляното е тяхното влошаване при ходене нагоре по стълби и по неравен терен. Отчита се краткотрайна болка при смяна от седнало положение в изправено положение. Болка може да присъства по време на пасивни движения, особено силна хиперекстензия.
Артроза на ставите на ръката
Най-често се засягат ставите DIP (възли на Хеберд) или PIP (възли на Бушар). Това е удебеляване на IP ставите в гръбните и страничните им ръбове. Това удебеляване на костите обикновено се предшества от образуването на желатинови кисти. Понякога могат да се появят остри обостряния на болката, леко подуване и зачервяване на ставата.
Рентгенови открития при остеоартрит:
- остеофити - костни израстъци
- стесняване на ставната цепнатина като израз на намаляване на ставния хрущял,
- ремоделиране на костната повърхност и преоформяне на костите.
Съответният рентгенов дисплей на състоянията в ставата зависи от точната техника на сканиране. Дори малки отклонения водят до неправилна информация за ширината на ставната цепнатина, а оттам и за височината на ставния хрущял. Може да се каже, че типичните симптоми на остеоартрит върху скелетните структури показват напреднал стадий на остеоартрит. Модификациите на рентгеновите изображения включват техника за увеличаване на изображението, която предоставя повече информация за състоянието на хрущяла, подобно на дигиталния анализ на цифрово съхранени изображения.Ултразвуковото изследване все повече се използва за откриване дори на малки ставни изливи и за предоставяне на ценна информация за състоянието на периартикуларните структури. Известно е несъответствие между рентгеновата и клиничната картина, тъй като дори напредналите рентгенови промени може да нямат клиничен отговор и обратно.
Диагностични критерии
Диагнозата артроза на малките стави на ръцете може да бъде потвърдена, ако са налице следните:
1. болка или скованост в ставите на ръката през повечето дни през последния месец,
2. удебеляване на твърда тъкан на 2 или повече от 10-те избрани стави,
3. подуване на две или повече MCP стави,
4. увеличаване на дебелината на твърдата тъкан при 2 или повече DIP стави,
5. деформация на 1 или повече избрани фуги.
Диагностика на коксартроза:
1. болка в тазобедрената става през повечето дни през последния месец,
2. увеличаване на възпалителния фактор в кръвта над 20,
3. диагностицирани рентгенологично остеофити на бедрената кост или ацетабулума,
4. стесняване на ставното пространство.
Диагностика на гонартроза:
1. болка в коляното през повечето дни през последния месец,
2. остеофити по ставните ръбове,
3. невъзпалителен ставен излив,
3-та възраст над 40 години,
5. сутрешна скованост, по-голяма от 30 минути,
6. твърд крепит с активно движение.
Лечение на остеоартрит
Целта на всички медицински интервенции е да облекчи или премахне болката, да поддържа функцията на ставите и да повлияе на прогресията на заболяването. За да бъде лечението на остеоартроза ефективно, е необходимо да се установи диагноза навреме, да се установи степента на функционално увреждане, да се запознаят с дейностите на пациента на работа, у дома и в спорта. Важно е пациентът да спазва определени общи мерки, които ще му улеснят преодоляването на трудностите, свързани със заболяването.
Общи мерки при остеоартрит:
- намаляване на теглото при затлъстяване,
- спазване на принципите на правилното хранене,
- поддържане на цялостно физическо състояние,
- натоварвайте, но не претоварвайте засегнатата става,
- по-честа почивка в леглото по време на активиран остеоартрит,
- използвайте подходящи инструменти.
Лечението винаги трябва да започва без лекарства, т.е. без употребата на лекарства.
Програмата за лечение включва:
1. инструкции и обучение на пациента,
2. лечение на движение,
3. средства за физическа медицина,
4. регулиране на обувки, ортези, цеви, помощни средства,
5. медикаментозно лечение,
6. хирургично лечение.
Инструкции и обучение на пациента
Пациентът с остеоартрит трябва да бъде информиран за естеството и хода на заболяването, за възможностите за лечение и за необходимостта от активното му сътрудничество, особено при спазване на общите мерки.
Физиотерапия
Целта на упражняващата терапия при остеоартрит е да поддържа обхвата на движение, мускулната сила, мускулния баланс и да подобри цялостното състояние на пациента. Упражняващата терапия е необходима за гръбначния стълб и е необходима при остеоартрит на лумбалната и колянната става. Още в ранните стадии на остеоартрит на носещите тежести стави се появява дисбаланс на мускулите на лумбалната и колянната става, което води до неправилен стереотип на движение. Важно е да се възстанови или поддържа силата на квадрицепсите и големите седалищни мускули, които са склонни да бъдат значително отслабени и чието добро взаимно сътрудничество ще улесни пациента да изпълнява общи задачи (ставане от стол, изкачване на стълби). При остеоартрит на носещите тежести упражнения за изсветляване са незаменими - в слинг или във водна среда. В стабилизиран етап са показани аеробни упражнения, за предпочитане ходене. Упражняващата терапия за остеоартрит на гръбначния стълб трябва да се фокусира върху коригиране на баланса между гръдния и гръбния мускул и коремните и лумбалните мускулни групи.
Физиотерапия
Физическата терапия може да облекчи болката, да подобри локалния метаболизъм или да намали възпалителните прояви. При стабилизиран остеоартрит се използват термотерапия (парафинови обвивки, мокри топли обвивки) и електротермотерапия. Когато се активира артрозата, се прилага локална криотерапия и електроаналгезия (TENS и средночестотни токове). Доказано е също, че акупунктурата управлява болката при гонартроза. Рефлексотерапията и класическият масаж могат да повлияят на мускулни спазми и рефлекторни събития, особено при гръбначна артроза. Специална форма на терапия е балнеолечението, което в комбинация с други средства за физиотерапия е предпочитаното показание за остеоартрит.
Ортопедични помощни средства
В случай на остеоартрит на носещите тежести стави и гръбначния стълб, трябва да се коригира неправилното положение. Напречните и надлъжните плоски стъпала трябва да се третират с подходящи стелки или ортопедични обувки. Важно е да се коригира дължината на крайниците с помощта на пета. За определена степен на нестабилност или валгусност на коляното или неговата нестабилност е необходимо да се използват индивидуално изработени ортези. За по-напреднал остеоартрит на коленете или ханша, пациентът трябва да използва френски бъчви. В домашната среда на пациента се препоръчва да използва повдигнати столове, удължение към тоалетната, дръжки за банята и др. Артрозата на гръбначния стълб може да причини болка от коренна природа. Облекчението може да донесе облекчение на лумбалния колан, в случай на болка в шийния отдел на гръбначния стълб.
Медикаментозно лечение:
1. Лекарства с бързо начало на действие
Ефектът им започва в рамките на няколко часа, но изчезва след края на лечението. Тези лекарства не влияят върху хода на заболяването, но имат аналгетично - противоболезнено и противовъзпалително - противовъзпалително средство.
2. Нестероидни противовъзпалителни лекарства
Те имат аналгетичен, противовъзпалителен и антипиретичен ефект - понижаване на температурата. При остеоартрит те са показани в случаите, когато нефармакологичното лечение или аналгетиците не са достатъчно ефективни. Те имат различна химическа структура, сходни фармакодинамични и фармакокинетични свойства, сходен механизъм на действие и терапевтичен ефект.
3. Кожна терапия
Може да се използва и за локално лечение под формата на кремове, мехлеми, гелове и спрейове. За предпочитане това лечение се използва особено в ранните стадии на остеоартрит за засягане на болезнени места като мускулни, сухожилни и връзки. Концентрацията на активното вещество на мястото на действие е по-висока при локално лечение, отколкото при системна терапия. Като заобикаля пътя през стомаха и черния дроб, трансдермалното лечение е полезно средство за въздействие върху болезнените симптоми на остеоартрит, особено при възрастните хора.
4. Лечение с глюкокортикоиди
Вътреставното приложение на глюкокортикоиди е подходящо за потискане на вторичния синовит в стадия на активиран остеоартрит. Интраартикуларното лечение не трябва да се прилага често и не върху ставите, където няма признаци на възпаление. Глюкокортикоиди могат да се прилагат върху една става максимум 4-5 пъти годишно.
5. Опиоиди
Понякога се дават опиоиди, за да се преодолее внезапното влошаване на болката за кратко, особено ако парацетамолът не е достатъчно ефективен.
6. Лекарства с бавно начало на действие
Това са лекарства, които имат бавно начало на действие, но това продължава до 2 месеца след спиране на лекарството.
7. Хирургично лечение на артроза
Хирургичните процедури при остеоартрит играят важна роля в лечението му. Те се използват в случай на неуспех на фармакологичното и нефармакологично лечение, при тежки форми на остеоартрит на лумбалната и колянната става. Показания за операция са постоянни силни болки и значително намаляване на функцията на засегнатата става.В момента най-честата и най-ефективна процедура е пълна подмяна на тазобедрената или колянната става. След тази процедура повечето пациенти могат да се върнат към ежедневните дейности. Подобряването на качеството на материалите, използвани при разработването на ендопротези, гарантира по-дългия им експлоатационен живот (10-15 години), както и възможността за последваща подмяна.