Това е ядлив трън, който обаче затруднява фермерите да го събират и обработват. Обаче също не е лесно да стигнете до неговия потир, защото трябва да белите лист по лист.
Днес артишокът се отглежда главно в Средиземно море, особено в Гърция, Мароко, Алжир, Италия, Франция и Израел. Освен протеин, артишокът съдържа и въглехидрати и голямо количество фибри. От витамините откриваме главно витамини В, С, Е и бета-каротин. Съдържа и ценни минерали като: желязо, магнезий, калий, калций и фосфор. Доказано е и присъствието на лекарствени флавоноиди. Във всяка част от артишок има полезен горчив цинарин.
Позитивни артишок
- понижава липидите в кръвта (мазнините в кръвта)
- допринася за здравословното отделяне на жлъчката
- предпазва и укрепва черния дроб
- стимулира апетита
- стимулира отделянето на жлъчните сокове в червата и по този начин улеснява храносмилането
- Cynarin насърчава регенерацията на клетките, както и работата по детоксикация
- Има положителен ефект като анти-подагра, затлъстяване и ревматизъм
- помага при бъбречни заболявания и инфекции на пикочните пътища
- предпазва превантивно от образуването на камъни в жлъчката
- препоръчва се за консумация на диабет
- има благоприятен ефект върху хора, които имат проблеми с метеоризъм, запек и чувство за пълен стомах
Култивиране
В някои по-топли райони реколтата се събира два пъти. Пъпките трябва да се режат непосредствено преди цъфтежа, в противен случай са горещи. Шайбите узряват постепенно, така че сезонът е относително дълъг от пролетта до есента. Пролетният артишок е зелен, а есенният е малко по-тъмен. Артишокът по принцип може да се отглежда в Словакия на по-високи позиции, така че там, където се отглежда лозата, но пъпките ще бъдат по-малки. Артишокът е чувствителен към замръзване, затова се препоръчва да ги покриете със слама или брадичка за зимата. Култивираният артишок може да се размножава чрез разделяне на корена. Отглеждат се от около 5-10 години.