причинител на гръбначния мозък
За съжаление крастата от далак е изпратена до САЩ през октомври 2001 г. с писма като биологично оръжие. Следователно трябва да се поддържат предпазни мерки за подозирани листа, които съдържат прах.
Определение и обща информация
Терминът слезен сън или антракс се отнася до заболяване, което се среща главно при животните и поради това се нарича зооноза. Етикетът се основава на наблюдението, че далакът се увеличава при болни животни, оцветява се като черен хляб и изглежда „изгорен“. Забележка преводач: краста на далака = Milzbrand, Milz = далак, Марка = огън)
Болестта се среща главно в топлите страни. Копита като свине, говеда, овце, кози и коне са особено засегнати. Предаването на болестта на далака на хората се случва в работни групи, които имат близък контакт с тези животни или влизат в контакт с продуктите на тези животни, като животински кожи, месо или мляко. Поради това в повечето случаи сънуването на далак е професионално заболяване.
Причинителят на болестта
Началото на далачната мрежа е открито през 1855 г. от Поллендър и през 1876 г. от Робърт Кох. Инициаторът е грам-положителен, аеробно жив, т.е. консумираща кислород пръчковидна бактерия, бацил на далака, Bacillus anthracis. Под спори имаме предвид начина на живот на бацилите, при който те изключително са намалили жизнените функции. Спорите се образуват от бактерии (бацили), когато причинителят е „стресиран“, напр. при повишени температури или при липса на храна.
След това бактериите намаляват метаболизма си и образуват по-твърда клетъчна стена. В това минимално състояние патогените могат да оцелеят години без клетъчно делене. Дозата на човек, необходима за белодробна инфекция, е сравнително висока и варира от около 8 000 до 50 000 бацила.
Метод на произход
Благодарение на специална протеинова капсула (полипептидна капсула), бацилът на далака е в състояние да избяга от важния защитен механизъм на човешки или животински клетки. Основно образува токсични вещества (екзотоксини) по време на унищожаването си, които отделя в околната среда.
Тези токсични вещества увреждат кръвоносните съдове до най-малките клони, капилярите, така че тези съдове стават пропускливи за червените кръвни клетки (еритроцитите). Последиците са както възпалителни реакции, така и кървене. И двете се проявяват като напоен с кръв оток, тоест като хеморагичен оток на засегнатата тъкан. Засегнати са предимно белите дробове, червата и кожата.
Инкубационен период
Инкубационният период е от няколко часа до няколко дни, понякога дори до 60 дни, особено след вдишване от спори.
Симптоми
Симптомите на хрипове на далака зависят от мястото на инфекцията. Инфекцията може да възникне директно при контакт с кожата, вдишване на спори или поглъщане на болни животни, респ. животински продукти.
Най-често срещаното снежно заболяване при хората е кожният обрив. При директен контакт снежните спори попадат в малки повърхностни наранявания. След кратко време се образува червен възел с черен център. От това бързо се развива мехур с гной. С по-нататъшното разпространение на болестта се появяват нови мехури, които в крайна сметка се сливат заедно в carbunkula sneti (pustula maligna). Ако такъв карбункул се прикрепи към кръвоносен съд, това може да доведе до сепсис, популярно наричан „отравяне на кръвта“.
Чревната снежна болест е особено рядко срещано снежно заболяване при хората. Образува се чрез поглъщане на сурово месо или сурово мляко от болни животни. Кървавото повръщане и кървавите изпражнения поради тежко хеморагично възпаление на червата са тук на преден план. Дори тази форма на заболяването обикновено завършва фатално.
Диагноза
Подозрителната диагноза е резултат от медицинско досие, напр. от контакт с животни, от професии и симптоми. Диагнозата се потвърждава чрез микроскопско изследване чрез оцветяване с грам и изследване на телесни секрети, респ. тампони. В зависимост от вида на заболяването се изследват течности от мехури, кръв, секрети от кашлица от бронхите, както и изпражнения и се добавя култура за култивиране на патогена.
Терапия
Лечението трябва да започне възможно най-скоро. Американската FDA препоръчва прилагането на високи дози ципрофлоксацин, който се продава напр. от Bayer под имената Ciprobay и Ciproxin.
Чревна или белодробна струпясване: 500 mgr. Ципрофлоксацин таблетки, два пъти дневно в продължение на 60 дни
Като алтернатива могат да се използват пеницилин G, тетрациклин, еритромицин или хлорамфеникол.
Кихане на кожата: 5 - 8 Mill. единици пеницилин G дневно интравенозно в продължение на 1-2 седмици
Операцията при кожни рани е строго забранена, тъй като крие опасността от по-нататъшно разпространение на болестта под формата на сепсис. Пациентите трябва да бъдат изолирани. В болницата персоналът е длъжен да носи ръкавици.
Усложнения
И трите форми на кихане могат да се развият в сепсис с висока температура, студени тръпки, кожни кръвоизливи, уголемяване и циркулаторен шок. Такъв сепсис води до смърт много бързо.
Леталност
Белодробните и чревните сънища са фатални без или със забавено лечение, обикновено в рамките на два до три дни фатално.
Профилактика
Най-важната форма на профилактика е да се избягва контакт с болни животни и техните продукти. Задължението за докладване трябва да се спазва стриктно. Засяга докладването на съмнения за заболяване, самата болест, както и смъртта на краста на далака.
Разпадането на кожата се предава чрез малки рани по кожата. Обикновено може да се лекува с антибиотици. В зависимост от автора, 5-20% от нелекуваните пациенти могат да умрат.
Срещу вдишване на патогена, което води напр. до белодробно изтръпване, могат да бъдат наистина добре защитени със специална защитна маска на устата (както се използва и от хирурзите в хирургията). Защитна маска от този вид може да се получи в аптеките или дори да се поръча онлайн. Тези маски имат размер на порите 0,6 µm, докато спорите са в неблагоприятен случай големи 1-5 µm.
В случай на заподозрян, напълнено с прах писмо, Институтът Робърт Кох в Берлин съветва: не вдишвайте праха, не го докосвайте, не го поглъщайте и уведомете полицията и пожарната.
Луи Пастьор 1881 г. в добре познат експеримент в реални условия Pouilly-Le-Fort демонстрира при животните ефективността на ваксина, състояща се от инактивирани бактерии. Към днешна дата разрешената ваксина не съществува в световен мащаб поради множество странични ефекти и непредсказуеми рискове. Въпреки това, войниците в американските въоръжени сили са особено уязвими в продължение на няколко години, както бе споменато по-горе.
Сънуването на далак като биологично оръжие
Колко опасна е тази болест за хората, показва фактът, че армията отдавна експериментира с крастата на далака като биологично оръжие. По този начин шотландският остров Груйнард е все още заразен и днес, така че дори след повече от 50 години влизането на острова беше животозастрашаващо и следователно строго забранено. Едва през 1986 г. на острова е разрешено да влезе отново.
Тук, по време на Втората световна война, бяха проведени експерименти с създателя на съня на далака. В момента Държавният съвет притежава създателя на мрежата като средство за борба, което може да бъде разпръснато на техните разстояния на дълги разстояния, напр. гранати или ракети. Дори терористични атаки, напр. системата за питейна вода в града, климатични съоръжения или, както започна в САЩ след 11 септември, замърсени листа, могат да бъдат въведени и внедрени. Мащабно заразяване напр. с въздухоплавателни средства е възможно, но също така е изключително трудно, тъй като патогените трябва да бъдат специално подготвени. Само няколко специални лаборатории разполагат с необходимото оборудване за това. Актуалността на тази опасност отдавна е призната от САЩ и те започнаха да ваксинират особено уязвими войници срещу кихане.
