деца

Дял

Понякога това се случва много внезапно и дете, което се е радвало и не е имало проблеми с храната, започва да бъде придирчиво, отказва много видове храни или яде минимум. Има обаче и случаи на деца, които не са големи „чехли“ от раждането си. За анорексия може да се говори, когато е дългосрочен проблем и детето няма намален апетит поради болест. Както подчертават експертите, психиката играе голяма роля. Какви мерки могат да бъдат предприети срещу анорексията на детето? Можете да прочетете за това в статията.

Проблемни периоди

Въпреки че анорексията на детето може да изненада родителите по всяко време, има два проблемни периода, когато честотата му се увеличава. Първият период е свързан с прехода от млечна диета към твърда диета, което е доста фундаментална промяна в диетата, а вторият период е свързан със стадия на съпротива около втората година от живота на детето. Разбира се, анорексията може да бъде реакция на няколко обстоятелства, като промяна на обкръжението, внезапна промяна в менюто или влизане в детската градина.

Краткосрочни проблеми с анорексията

Колебанията на апетита определено не са обезпокоителни, което може да е свързано с факта, че детето расте „скокообразно“ и в период на забавен растеж е просто по-малко. Когато последващото наваксване и апетит се върнат, краткосрочна загуба на апетит не може да се счита за проблем. Със сигурност не е добре да принуждавате детето да яде повече, отколкото иска, особено ако то просперира, има енергия и расте нормално.

Ще ви е интересно

Кои известни личности са осиновили деца? Познаваш ли ги?

    49 4
  • 05.05.2019

Как да научим детето да се грижи за себе си? Започнете с тези дейности

    50 1
  • 09.05.2019

Контрамерки за борба с анорексията

  • Може да отнеме известно време, докато бебето свикне с новата консистенция и вкус, когато премине към солидна диета. Когато сервирате първите храни, няма нужда да се отказвате и да се връщате сами към млечната диета. Също така не е подходящо да се „подобряват“ първите храни за повишаване на апетита чрез подслаждане.
  • В рамките на две години детето трябва да вкуси целия спектър от храна. Предлагайте нов вид храна или хранене само в малки количества, в идеалния случай в началото на нормалния курс, т.е. в момент, когато детето е най-гладно и има по-малък шанс да го отхвърли.
  • Порцията от новото хранене трябва да се увеличава постепенно, в началото е достатъчно детето да вкуси две чаени лъжички.
  • Ако на детето не се предлага храна, то трябва да се остави така и без излишна оценка на ситуацията. В същото време трябва да се уверите, че детето е естествено гладно и избягва „междинни ястия“ под формата на хрускане, кроасани и т.н.
  • Не наказвайте дете, когато то не иска определена храна и не го принуждавайте да принуждава, така че неговата устойчивост към храната ще бъде допълнително засилена. От друга страна, дори не му обещавайте награда за ядене на храната. Храната е награда сама по себе си.
  • Да водите с пример определено си струва дори в случая на хранене. Децата формират отношение към храната според реакцията на възрастните, както в положителен, така и в отрицателен смисъл. Когато родителите се хранят, докато гледат телевизия, детето не вижда проблем, ако те правят същото или ако играят, докато ядат. Същото важи и когато родителите критикуват храната.
  • Не се препоръчва родителите постоянно да се обръщат към изяденото от детето и да подчертават по някакъв начин, че са изключително заинтересовани от тази дейност. По-голямо дете би могло да го използва, за да постигне своето.
  • Спазвайте редовно време за хранене и сервиране.
  • Препоръчително е едно по-голямо дете да помага при приготвянето на храната, защото се предполага, че то ще развие по-положителни отношения с него и ще иска да го яде.
  • Опитайте се да направите храната по-интересна, например създайте лице или фигура от зеленчуци или плодове в чиния, украсете креативно кашата, изрежете къща от хляб.
  • Ако детето бавно се храни, не го гонете. Трябва да му се даде време, но в същото време да "прекъсне" яденето, ако трябва да отнеме часове. Ще видите това ясно, когато детето просто рови из храната и ненужно удължава времето.

Когато съветът вече не помага

Важно е родителите да избягват прехода от физиологична анорексия към патологична анорексия, което се вижда при гледане на детето, когато е ясно, че детето не процъфтява, има малко енергия, спира да расте, е бледо, уморено. В този случай е необходимо да посетите психолог и да се консултирате с него за проблема.