MUDr. Ленка Сикленкова
Терминът алтернативни форми на терапия се отнася до различни видове интервенции, които не служат като основен тип лечение на аутизъм, а по-скоро неговите допълващи методи на лечение. Те включват различни специфични терапевтични подходи, използването на различни хранителни добавки или спазване на специални диети.
В момента много родители на деца аутисти търсят и изпробват точно такива форми на терапия. Това, разбира се, е разбираемо поради няколко причини. Тъй като аутизмът се счита за нелечима диагноза и резултатите от конвенционалните препоръчителни терапии може да не са толкова откриваеми, колкото биха искали родителите, те решават активно да потърсят помощ за детето си и да опитат кое е най-доброто за тях. Също така броят на рекламите от фармацевтични компании и положителните отзиви от други родители са много мотивиращ фактор, защо се опитайте да дадете препоръчания продукт или диета и на детето си.
Трябва обаче да се отбележи, че резултатите от тези видове интервенции не са научно доказани като ефективни или са малко проучени в това отношение. Те също така носят рискове като:
- предозиране с определени хранителни добавки
- липса на важни хранителни вещества поради ограничаване на диетата от различни диети
- финансова тежест - цените на отделните добавки или диети в много случаи могат значително да повлияят на финансовия бюджет на цялото семейство
- загуба на време - ненужно забавяне на началото на практиката за ефективно лечение на детето; колкото по-рано започне правилната терапия, толкова по-добри резултати могат да се очакват от нея.
В тази статия ще се опитаме да ви запознаем с най-често срещаните хранителни добавки и диети, споменати във връзка с аутизма, и обективно да оценим тяхното значение от гледна точка на доказателствената медицина.
Мелатонинът като хормон, регулиращ цикъла сън-събуждане, се оказа ефективна помощ при деца с разстройство от аутистичния спектър, които изобщо имат проблеми със съня и съня. Някои по-малки проучвания показват, че вечерната доза мелатонин, давана половин час преди лягане, помага за удължаване на съня и съкращаване на времето за сън при тези деца. В същото време родителите забелязват по-ниско ниво на стрес при децата си и подобрение в поведението им през деня. Трябва обаче да се отбележи, че причините за проблемите със съня при децата могат да бъдат различни и следователно, преди започване на употребата на мелатонин, трябва да се проучи различен източник на тези проблеми и да се изключи преди употреба. Ето защо отново е уместно този въпрос да се обсъди с експерт.
Пробиотиците са друга хранителна добавка, използвана при деца с разстройство от аутистичния спектър. Всъщност те често имат храносмилателни проблеми (диария, запек или комбинация от тях), които до известна степен могат да повлияят и на симптомите на аутизъм. По принцип такива деца имат и по-тежки симптоми на аутизъм. Извършени са няколко клинични проучвания, в които родителите са потвърдили положителния ефект от приема на пробиотици не само върху храносмилателните проблеми, но и върху поведението на децата им. Тези открития обаче все още очакват обективизация чрез по-всеобхватни проучвания, които биха изключили човешката преценка. Също така е необходимо да се обмисли кой конкретен пробиотик да се приема. Тъй като нашите фармацевтични гишета са препълнени с различни видове пробиотици, които се различават по съдържание и брой пробиотични бактерии, както и добавки, ефектът от използването на различни пробиотици може да не е еднакъв. Обикновено се препоръчва да се дават пробиотици само на деца с аутизъм, които страдат от споменатите храносмилателни проблеми.
Също така си струва да помислите дали да давате на децата си различни мултивитамини и минерални добавки. Препоръчително е да ги давате на тези деца, които имат по-ограничена диета, което ги прави по-склонни да имат недостатъчен прием и по този начин дефицит на важни хранителни вещества. Отново обаче трябва да се има предвид избраният вид продукт, тъй като някои от тях са превишили прекомерно препоръчителните дневни дози на отделни витамини или минерали, което може да доведе до странични ефекти при продължителна употреба.
Що се отнася до омега-3 мастните киселини, се смята, че поради тяхното значение в развитието и правилната функция на мозъка, те могат да имат благоприятен ефект при хора с аутистичен спектър. Проучвания при лица с аутизъм са били прилагани омега-3 мастни киселини не показват ясно тази хипотеза. Също така няма препоръки кой тип от тези мастни киселини и каква точно доза би била подходяща за тези деца.
В допълнение към гореспоменатите хранителни добавки се тестват и много други, като карнозин или високи дози витамин В6 заедно с магнезий. Проучванията обаче не са установили значително подобрение на симптомите на аутизъм след прием на тези продукти или те не са били обективизирани в достатъчна степен и все още предстои допълнителна проверка на тези резултати.
С този кратък преглед бихме искали да ви насърчим, скъпи родители, да прецените задълбочено вашите решения за лечение и да прецените дали хранителните добавки са подходящи за вашето дете и да не се колебаете да се консултирате с експерти. В интерес на двете страни е помощта за вашето дете да е на първо място и най-ефективно ще бъде, ако дръпнем въжето заедно в една посока, а не една срещу друга.
Тъй като аутизмът се споменава като много хетерогенно и широко разпространено (дълбоко вкоренено) заболяване, са разработени редица други поддържащи терапии, които да повлияят на отделните симптоми на тази диагноза. Това са например моторно-сензорни терапии, насочени към подобряване на двигателните умения и възприемане на индивидуалните възприятия (допир, слух, обоняние и др.). Те включват например обучение за слухова интеграция (подобряване на слуховото възприятие), масаж, сензорна терапия, мултисензорна среда, известна като Snoezelen, и много други. Освен това на практика често се използват различни терапии с изкуство, музика и канис. Всички тези терапии обаче се считат само за поддържащи и следователно не трябва да заместват основните методи за интервенция, а по-скоро да ги допълват, така че достъпът до лечение да е изчерпателен и в най-добрия случай да обхваща всички области на аутистичния дефицит.
Levy, S. E., & Hyman, S. L. (2008). Допълнителни и алтернативни лечения за деца с нарушения на аутистичния спектър. Детски и юношески психиатрични клиники в Северна Америка, 17 (4), 803-820.
Lofthouse, N., Hendren, R., Hurt, E., Arnold, L. E., & Butter, E. (2012). Преглед на допълнителни и алтернативни лечения за разстройства от аутистичния спектър. Изследване и лечение на аутизъм, 2012.
Volkmar, F., Siegel, M., Woodbury-Smith, M., King, B., McCracken, J., & State, M. (2014). Практически параметър за оценка и лечение на деца и юноши с разстройство от аутистичния спектър. Вестник на Американската академия за детска и юношеска психиатрия, 53 (2), 237-257.