Член на инженерната компания и Националния елемент за поддръжка (NSE) на словашкия контингент в операция ISAF преди хокейния мач с канадския отбор в базата в Кандахар почете паметта на хокейния си модел - Павел Демитра - вчера. Играчи от чужбина отдадоха почит и на трагично починалия словашки хокеист, който също носеше фланелката на Ванкувър Канукс в богатата си хокейна кариера.
Юначеството може да приеме много форми. Спасяване на животи, рискуване на собствения живот за другите, безкористна помощ на другите, но и за успешно представяне на своята държава, нацията си. Наричаме това, което е направил, такива дела, герой, ние го прославяме, уважаваме го и го уважаваме. Не е лесно обаче в живота на героя. Докато се превръща в такъв, той жертва много време, изразходва много енергия и след като влезе в ролята, героят все още е под натиск от околната среда. Загубихме един от тези герои като нация на 7 септември 2011 г., когато Павол Демитра - капитанът на словашкия национален отбор по хокей - беше трагично убит при самолетна катастрофа. Новината за бедствието засегна цяла Словакия и хокейния свят. Малка държава е загубила велик герой. Дори поради това, поне за известно време, малкият пейзаж можеше да се чувства равен, дори и само на леда.
Как да почета паметта на човек, който направи средноевропейско джудже видимо в чужбина? Каква форма на благочестие би била подходяща? Подобни мисли ни занимаваха още от първия момент, когато научихме тъжната новина за трагичния полет на Пол от интернет. Загубата ни удари като мълния, главно защото дори в Кандахар има редовно спортно състезание, близко до хокея на лед. Хокеят е толкова популярен сред войниците, че тук преди няколко години се формира хокейната лига KHL - Kandahar. Особено играчите на двата ни отбора в лигата бяха изненадани от тази новина. Пальо също беше един от онези, чието име споменахме в дебати с американски или канадски войници, когато искахме да "покажем", че имаме и отлични играчи в отвъдморската хокейна лига.
Ето защо днес, преди мача с канадците, застанахме на хокейно игрище със снимките на Paľ в ръцете си, сложихме пръчките и ръкавиците на земята и почетохме минута мълчание в негова памет. Той беше по-близо до нас, отколкото някога сме предполагали. Той беше герой. Не защото се е обадил, а защото други са го извикали, който е забелязал неговите заслуги. Той рискува здравето си в тежките спортове, без да подценява останалите си индустрии, където рискът от нараняване е по-малък. Той се превърна в легенда приживе и, както вече е в Словакия, много от тях все още завиждаха на доходите му и омаловажаваха труда зад него. В решаващия момент обаче всички завистливи хора забравиха предимствата му, защото искаха качествено представяне от него в представянето на страната. Той беше необходим в критични моменти, така че трябваше да върви настрани. Едва когато го загубихме завинаги, повечето от нас осъзнаха, че го пропускаме. Наистина имаме много общи неща.