По време на престоя ми в болницата цялото отделение от шест седмици буквално ми оглеждаше циците, защото определено имам лоши зърна, когато малкото не може да суче. Така че грешката определено е в мен. И математиката в този случай няма да отпусне - няма засмукване = няма мляко.
Можех да пиша с часове за психологическата вреда, която изпитвах ежедневно, когато кърменето беше мъчение и страдание за мен, когато плачех в възглавницата от чувството за провал и безпомощност. Защото идилията на кърмещите жени ме скачаше отвсякъде, гърмяше хора, чиито глупави коментари като „как е възможно да не кърмите? Давате ли си сметка, че изкуственото мляко е самата химия? И вие добавихте малко към него. А ти си ял малко. Пихте малко. Бяхте стресирани. И бла бла. „Те бяха като на нашия пояс. Да, мили хора, бях стресиран от вас и вашите глупави думи!
Ако се замисля днес, може би твърде рано се отказах от кърменето. Може би това беше твърде голяма жертва за мен въпреки болката. Може би съм ограбил дъщеря си от възможността да кърми от страх, че трябва да й прережат юздите. Може би не успях всичко. Стрес, околно налягане, очаквания. Психиката е основата и сбърках, признавам си. Но въпреки че често се чувствах непълноценна (защото майка ми е майка, когато кърми!), Все пак се радвам, че дъщеря ми е здрава и че е получила всичко необходимо в изкуствено мляко. Разбира се, не искам да подценявам кърмата. Исках само да кажа колко съжалявам, че майките, които не кърмят, са трън в очите на това общество. Сякаш те сами го искаха. Сякаш искаха да осъдят собствените си деца на изкуствено хранене.
Така че майки, които не бихте могли да кърмите по никаква причина, не се отчайвайте. Знайте, че сте направили максимума за детето си. И не се поддавайте на натиска на околните, които искат да ви убедят, че отстъпвате на майките, които кърмят. Всеки от нас трябва да извърви своя път със своя кръст.
2 мисли на тема „А защо не кърмите ?! ”
Fuuu ... tazke четене, шапка долу. Радвам се, че накрая всичко се получи добре