Според Закона за семейството то произтича от осиновяването между осиновителя и осиновения същите отношения като между родители и деца. Осиновяването създава родствени отношения между осиновения и роднините на осиновителя. Осиновителите имат същите отговорности и същите права и задължения като родителите при отглеждането на деца. Осиновяването е за разлика от биологичното родителство, законното родителство, което възниква въз основа на валидно решение за осиновяване.
Законите в Словашката република разграничават три респ. четири вида производства по осиновяване. Това са самата процедура за осиновяване, процедура за осиновяване, процедура за грижи преди осиновяване и процедура за отмяна на осиновяване. Материалните условия за осиновяване се уреждат от Закона за семейството. Процесуалните условия, т.е. процедурата за осиновяване, бяха регламентирани от Гражданския процесуален кодекс (наричан по-долу ОСП) до 30.06.2016г. Понастоящем тези производства са уредени в Гражданския процесуален кодекс (наричан по-долу ПМС). Важна констатация е, че процедурата за осиновяване по същество предшества процедурата за осиновяване, а процедурата за осиновяване предхожда процедурата за поверяване на детето на грижи преди осиновяването.
За всички процедури по осиновяване съдът с териториална компетентност е съдът, в чийто окръг детето има местоживеене към момента на образуване на производството. Ако няма такъв съд, тогава компетентният съд е този, в чийто район е детето. Следователно местната юрисдикция се определя по същия начин, както в Гражданския процесуален кодекс.
Производство по осиновяване
Този тип производства са регламентирани в § 137 до 142 CMP. Същността на тази процедура е в това съдът установява дали условията за осиновяване на детето са изпълнени преди то да бъде осиновено. Тази процедура може да бъде инициирана по движение без движение. Вносителят може да бъде законният представител на детето, с което са изпълнени предпоставките за осиновяване съгласно разпоредбите на семейното законодателство, органът за социална правна защита на децата и социалното попечителство или съоръжението, в което е настанено детето. Тази разпоредба носи новост в сравнение с OSP, тъй като предложението вече може да бъде подадено от институцията, в която е настанено детето. Вносителят на петицията, ако производството е образувано по молба, е детето и неговите родители. За разлика от това, OSP назначи за участие само детето и неговите родители. Родителят е страна в производството, дори ако още не е навършил пълнолетие, но е на поне 16 години. Ако е под 16 години, той трябва да бъде представляван от законния си представител. Законодателят обосновава ограничението от 16 години с презумпцията за достатъчна интелектуална зрялост, подобно на процедурата за разрешаване на брак.
Въпреки това дори родителите не трябва да бъдат участници при всякакви обстоятелства. Съгласно § 138, ал. 3 и 4 от ПМС, родителите на дете не са участници, ако са лишени от родителски права и задължения, ако са лишени от дееспособност в пълен размер или ако не са в състояние да преценят последиците от осиновяване. В тези случаи участникът е настойник. Родителите на детето не са участници, дори ако предварително са дали съгласието си за осиновяване на детето, без връзка с определени осиновители. CMP по същество изцяло пое такова законодателство от OSP.
Ако съдът установи, че условията за деклариране на осиновяване не са изпълнени, той ще отхвърли молбата. Ако обаче прецени, че предложението е обосновано и има предпоставки за изразяване на осиновяване, той решава, че детето може да бъде осиновено. Решението е задължително издаден в рамките на 3 месеца от започване на производството. Този срок може да бъде удължен с максимум три месеца, ако решението на съда е възпрепятствано от сериозни основания и обективни причини. Съществува и възможност за отмяна на решението за осиновяване. Това е възможно само ако има промяна в обстоятелствата и само докато детето бъде поверено на грижите на бъдещите осиновители. Законодателят пое и старото законодателство в тази част. Основната последица от решението за осиновяване на дете е фактът, че биологичните му родители вече няма да бъдат страни в процедурата по осиновяване.
Производство за възлагане на непълнолетно лице на грижи преди осиновяване
Грижи преди осиновяването съществено условие е детето изобщо да бъде осиновено. Съгласно член 103, параграф 1 от Семейния закон Преди съдебно решение за осиновяване, непълнолетното дете трябва да бъде на грижите на бъдещия осиновител най-малко девет месеца. Разходите, свързани с грижите преди осиновяването, се поемат от бъдещия осиновител.
Тази процедура предшества процедурата по осиновяване и започва по предложение на бъдещето осиновител. Участниците обикновено са същите като в процедурите по осиновяване. Съдът поверява детето с грижи за осиновяване с резолюция, определяща в изявление обхвата на правата и задълженията на бъдещия осиновител спрямо непълнолетното дете. Тази процедура обаче няма да се осъществи, ако детето иска да бъде осиновено от съпруга/съпругата на родителя на детето и ако то изпълнява условието да се грижи за детето в продължение на 9 месеца. Това е така, защото в този случай детето не е поверено на нова образователна среда. Същото се отнася и за приемни родители, лица, които са имали дете в приемна грижа или настойник, който се е грижил лично за детето. Трябва обаче да се спазва период от 9 месеца.
Производство по осиновяване
Процедурата за осиновяване е най-важната процедура по отношение на осиновяването, тъй като по време на нея се решава дали детето ще има „нови“ родители или не. По време на производството се оценява изпълнението на всички съществени условия, както от страна на осиновения, така и на осиновителя. Тази процедура започва единствено по предложение, страната в производството е осиновеното дете, неговите родители, осиновителят и съпругът му или, когато е приложимо, настойникът. Съгласно § 144 ал. 2 и 3 от ПМС Родителите на осиновено дете не са страни в производството по осиновяване, ако са лишени от родителски права и задължения или ако са лишени от дееспособност в пълен размер. В тези случаи участникът е настойник. Родителите на осиновено дете не са участници, дори ако осиновяването не изисква тяхното съгласие съгласно семейното законодателство; това важи и ако съдът правилно е постановил, че детето може да бъде осиновено.
Съпругът на осиновителя не е страна в производството, освен ако за осиновяването е необходимо неговото съгласие. CMP пое корекцията на участието от OSP по същество непроменена.
Много съществена промяна в сравнение с OSP е фактът, че според новия CMP, по-специално съгласно § 145 съдът е длъжен да вземе решение за осиновяването незабавно, но не по-късно от 6 месеца от началото на производството. Съгласно действащата наредба съдът е бил длъжен да вземе решение в рамките на 1 година от началото на производството.
Както беше в старото законодателство, в CMP осиновеното дете ще бъде изслушано от съда само ако то е в състояние да разбере значението на осиновяването и изслушването не противоречи на неговия интерес. Ако осиновеното дете не се изслушва, то не се призовава за изслушване. Други участници съдът винаги трябва да изслушва, лично, ако е възможно.
Друга новост се отнася до оценката на здравето на детето. Съгласно член 183, параграф 1 от OSP, въз основа на медицински преглед, съдът установи дали здравословното състояние на осиновеното дете и осиновителя не надвишава целта на осиновяването и впоследствие информира участниците за резултатите от изследването . Според ПМС и обяснителния меморандум към него съдът трябва да установи здравословното състояние на детето изчерпателно, ако е необходимо не само въз основа на медицински преглед.
Съдът има още една също толкова важна роля, а именно да научи участниците за значението на осиновяването от гледна точка на интереса на обществото и от гледна точка на интереса на осиновеното дете, както и какви отговорности има осиновителят. Това задължение на съда е поето от § 183, параграф 2 OSP.
Както в OSP и Гражданския процесуален кодекс, остава, че съдът в решението, обявяващо осиновяването в него се посочва и фамилията, която ще има осиновеното дете.
Последната важна промяна е фактът, че съдът е длъжен да изпрати валидно решение, с което е осиновило детето, на органа, който поддържа регистъра. Съгласно предишния регламент само уведомяването за осиновяване беше достатъчно.
Производство за отмяна на осиновяване
Последната процедура, която от гледна точка на системата на закона е включена в процедурата за осиновяване, е процедурата за отмяна на осиновяването. Това е рядка процедура, която може да бъде инициирана от осиновения, осиновителя или може да бъде инициирана без предложение. Производството може да започне само в рамките на 6 месеца от валидността на решението. Това е съществен период, произтичащ от Закона за семейството. Производството може да бъде образувано само по сериозни причини в най-добрия интерес на непълнолетния. Чрез премахване на осиновяването връзките между осиновеното лице и първоначалното семейство се възстановяват и осиновеното лице отново ще има предишното си фамилно име.