Повечето от нас смятат, че познават храносмилателната система.

колела-смотна

Храносмилателната система обработва консумираните твърди и течни вещества, обикновено наричани храна, хранене или храна. Човек изпитва удоволствие от външния вид, мириса и вкуса на храната, особено след напълване на стомаха/типично поведение на зависим човек /.

Широко разпространеното „научно“ разбиране за това как консумираните вещества изграждат и подхранват тялото е както следва:

Храната се разстила/напр. храносмилателни течности и ензими/за по-прости вещества/особено за химични съединения, напр. глюкоза, аминокиселини. След това тялото ги използва, за да синтезира това, от което се нуждае, и да получи жизнена енергия (напр. за двигателна енергия, мислене, емоции и поддържане на телесната топлина. Заключението от това твърдение изглежда ясно: консумираните вещества снабдяват тялото с енергия и строителни материали. Следователно по отношение на енергията можем да сравним тялото с автомобил или парна машина, където горивото се изгаря до енергия, която движи цялата машина. Това е убеждението на повечето хора.

Нека обаче се запитаме дали всъщност изяденият хляб или пияният плодов сок изгражда човешкото тяло и може ли да се трансформира/като напр. въглища или бензин/за енергия? И защо различните хора, дори и да консумират значително различни количества и състав на храната, имат много сходна телесна височина и тегло?

Мъж с тегло 120 кг изяжда две филийки хляб и пие по две кафета на ден и не отслабва. Колегата му в същия ден яде шест кифли, две колбаси, половин литър мляко, три чаши чай, плодове и остава беден. И двамата имат еднаква телесна височина и физическата им активност е сходна. Ще бъдат намерени още такива примери. Ясно е, че няма абсолютна връзка между количеството консумирана храна, нейния състав и външния вид на тялото и количеството човешка жизнена енергия.

Защо така? Ако повече консумирана храна дава повече жизнена енергия, хората с повече храна биха имали повече енергия. Дори се говори за „калоричната стойност“ на храната. Посоченото количество мазнини има толкова много калории, млякото има по-малко, захарозата има повече и т.н. Защо след ядене на повече захар с мазнини се чувстваме по-зле и по-слаби от напр. когато пием същото количество/в калорийна стойност/ябълков сок? Защо мързеливият и слаб човек е след пресищане и тежко хранене, вместо прилив на енергия? От детството ни се предлага „яжте много, за да бъдете силни“. Тъжно е как децата са измамени от това внушение, което причинява толкова много страдания по-късно в живота им: болести, стареене и преждевременна смърт.

Да се ​​върнем към отговорите на въпроси, които са прости и изненадващи за много хора. Изядените храни не снабдяват тялото с енергия. Ядените храни предизвикват обратната реакция. Те принуждават тялото да изразходва енергия, за да ги разложи, неутрализира и елиминира. Да, тялото консумира собствена енергия, за да преработи и елиминира това, което човек влага в храносмилателния тракт.

Вторият отговор също може да е изненадващ. Яденето на храна не създава клетки в човешкото тяло. Има голямо влияние върху тяхното изграждане и експлоатация, но не ги създава. Тялото не прави клетките си директно от храната, която яде. Веществата, насочени към телесните клетки, получени от изядена храна, са катализатори. Този катализатор кара клетката да произвежда определени вещества, които могат да бъдат или храна, или отрова за нея.

Какво ще направи тялото с консумираната храна? Той ще го премахне напълно, ако работи правилно. Тялото премахва ненужните, токсични вещества с изпражнения, урина, след това, слюнка, себум, кръв, дъх, слуз, коса, нокти, кожа. Ако правилното му функциониране е нарушено, тогава тялото работи по различен начин с изядените вещества. Запазва части/напр. под формата на мазнини, гликоген /, част от които се съхраняват за по-късно обезвреждане/вещества, които изискват повече енергия, напр. тежки метали/.

Човешкото тяло изглежда машина за производство и изхвърляне на отпадъци. Тази дейност е подчинена на природните закони. Колкото повече е човекът, толкова по-малко жизнена енергия има, толкова по-бързо остарява и износва/убива/тялото. Всяка машина се износва. Човешкото тяло обаче е изключение, то е способно на собствено обновяване, регенерация и пречистване. Необходимо е само да получи достатъчно слънчева енергия под формата на биоактивни вещества. Той трябва да си възвърне способността да отделя достатъчно енергия, за да поддържа жизнените функции на тялото, а останалата част да отделя топлина. Нищо повече.

Изядената маса се разгражда до различни химични съединения. Те навлизат в цялото тяло чрез кръвния поток и пътуват през тях. Всяко химично съединение, образувано по този начин, представлява информация (енергийна топлина). Тази информация засяга клетъчната активност. Клетките се влияят от информацията, идваща от изядената маса. Информацията (енергийна топлина) влияе върху гените, които задействат програми, които засягат клетъчната активност. Клетките под въздействието на тази програма могат да произведат това, от което се нуждаят, за да живеят. Напр. протеинови минерали, вода.

В този смисъл химическите съединения, които са влезли в клетките, действат като катализатори, които само ускоряват химичните реакции. Следователно външният вид, поведението и скоростта на стареене на тялото зависят от това какво и колко яде човек. Веществата, които влизат в клетките, са катализатори, които предизвикват химически реакции, които са жизненоважни или не. Колкото по-неблагоприятна е информацията (идваща от това, което ядем), толкова по-бързо клетката умира от енергийно недохранване.

Човешкото тяло се нуждае от няколко хиляди вещества и химични елементи на ден, за да функционира правилно. Всеки от тях в точното количество и в точното време. Ако тялото не ги получи в точното време и количество, то започва да функционира неправилно. Това се нарича болест. Това води до по-бързо износване на тялото.

Смятате ли, че чрез храната можем да снабдим организма с всички вещества в точното време и количество? Това е практически невъзможно. За щастие тялото може да синтезира собствените си вибрации директно от светлинния спектър, при условие че човек не му пречи.

Живеем благодарение на топлината на слънчевия светлинен спектър/IR-A 750-1500 nm /, която получаваме през кожата по цялата повърхност на тялото ни в съдовата система. Получената топлина се улавя от тромбоцитите, които увеличават движението си и по този начин поддържат достатъчно топлина в тялото, за да оцелеят. Как иначе е възможно да отделяме 30 000 kJ на ден и да ядем само 6000-7000 kJ? Наистина използваме енергията на храносмилателната система за правилната цел?