Чип разговор
Разговорът започна със семейното закупуване на бюфет пакет чипове. Те все още не са имали салата с тези чипове 🙂 И когато ги отвориха, разговор като този започна веднага:
Баща: Тези чипове са в ненужно голяма чанта. Те направиха по-голяма торба от необходимото и вкараха там само въздух.
Син: Защо?
Баща: Защото искат да ни заблудят!
Син: И защо искат да ни заблудят?
Баща: За да изглежда, че има повече чипове и да ги купите.
Разговорът продължи в този дух, но няма смисъл да го продължаваме тук. Злото вече е направено, дори и нещастникът той не знаеше какво е направил. Но той беше за това дълбоко убеден, че наистина е така истината, и затова той говореше така на сина си. И той изля малко в огъня на зараждащата се вяра в растящото дете, че той всеки те искат да заблудят. Въпреки че истината беше някъде съвсем различна.
Истината за опаковките чипс
Ако питате фабричен производствен технолог, Защо Чиповете винаги се продават в големи опаковки, допълнително пълни с въздух, така че винаги ще имате един и същ отговор. Той го има практическа причина. В миналото, когато пакетите бяха пълни докрай, чиповете идваха на масата на клиента счупен. Тъй като те са много крехки и когато пакетът е пълен, само хващането му в ръката доведе до счупване на някои от чиповете. А сега си представете, с колко ръце една опаковка чипс отива от фабриката до рафта в магазина, където хората от Х я вземат, оглеждат и може би дори я оставят, или приляга обратно. Това е последвано от закупуване на пакета и поставяне в пазарската чанта, където е на опаковката те печатат многократно няколко други храни и други предмети, докато стигне до крайната маса. Ако не беше в пакета въздушна възглавница, така че ядем счупен чипс, както беше обичай в миналото.
Така че няма измама не действа. По този начин са опаковани всички супер крехки храни и предмети, за да издържат на пътя към крайния потребител във възможно най-доброто състояние. Или чрез опаковане в по-голяма опаковка и надуване с въздух, или чрез опаковане на продукта в различни форми на външни въздушни възглавници, като напр. обвивка с мехурчета.
Но защо хората си мислят, че искат да ги заблудят?
Когато търсех къде може да дойде, си спомних, че няколко години след падането на чорапа ние начален учител тя преподаваше същото. Че западните компании опаковат всичко в много по-големи опаковки, за да го направят изглеждаше, че купуваме повече в сравнение с нашите бивши социалистически храни. И тя също го обясни на чипсетите. Ето защо доскоро мислех така, почти 30 години аз също. Докато не попаднах на един от докладите от такава фабрика, също бях сред „жертвите на системата“. Едва след това щракна, колко грешах. И колко ненужно хората подозират какво няма нужда с малко познания изобщо за подозрение.
Проблем с подозрение и недоверие това е доста често срещано в европейската култура и е здраво вкоренено през социалистическата епоха. Тоталитаризмът и неговата константа издирване и преследване на виновници тогава това накара хората да спря да се доверява. Всичко, което трябваше да направите, беше да се отклоните от линията, дори само да казахте, че нещо не ви харесва и те вече ви лустрират. И ако скочиш още малко, имал си неволна почивка в Сибир, в най-добрия случай зад местните решетки. Всичко завърши с факта, че героинята на Съветския съюз стана малко момиче, което казаха на родителите си. В такава атмосфера, човече не вярваше на никого и нищо. И дори да се сприятели с някого, доверието дълги години търсеше пътя към него. Поне положителното беше, че те произлизат от него приятелства за цял живот. Макар и в сурови условия.
Как се разля в днешното недоверие
Следователно дори социалистическото поколение, днешните пенсионери, е отгледало друго поколение, което тя не вярваше в нищо друго. А непознатите неща се използваха по навик, а не поради разум недоверие. Така бях възпитан първоначално, както и повечето деца в началото на социализма. Днес, след 30 години, тези деца имат вече други деца. И как ги отглеждат? Начинът, по който са го научили от своите заобикалящата среда. И предават своите вярвания на децата си. За щастие вече го имаме днес Интернетът и лесен достъп до информация, а някои по-съзнателни родители вече имат проверете фактите, така че вече се подобрява малко. Повечето обаче им предават своите глупости, както обикновено са правели предците им от незапомнени времена.
Проблемът обаче не е в тези чипове. Проблемът е че в незнание какво правят. Когато погледнете горното интервю, чиповете са само малка част от интервюто. Без значение колко въздух има, семейството ви би все пак го купих, дори да има други марки чипове, от които да избирате. Защото днес всички такива храни се опаковат по един и същи начин.
Те искат да ни заблудят!
Съществената част е родителят на детето той внушава мантра, че той те искат да заблудят. И мога да си представя, че това не е само случаят с чиповете, но също така с нещо друго, какво купува в магазина или какво се случва около него. Операторът определено таксува Повече ▼ както трябва, електроцентралите трябва да са зареждали повече консумация и дори нашето домашно куче иска да ни се подиграе, като намери таен вход зад колбаса в камерата. Подозрение защото няма граници и ако прерасне в болестно състояние, се нарича параноя. И това е само защото цял живот е спасител не идентифицира фалшиво убеждение, които родителите, учителите и обкръжението им му изляха като дете.
Вместо това приемайте това убеждение при всяка възможност потвърдено, докато не се превърне в токсична форма на вяра. Което произвежда няколко поколения жертви вместо възрастни, съзнателни хора. Който, в интерес на собствения си мир, такива неща постепенно идентифицират а те премахват.
Как всичко свърши
Аз обаче го направих на бащата той не каза. Оставих ги сами, колкото и да са неморални. В живота спазвам правилото, че помагам само на тези, които ме помолят те искат. Защото когато някой смята, че не се нуждае от помощ, а вие все още искате да му помогнете, това е най-бързият начин да се направи враг. Този баща вече беше във фаза токсична вяра, и ако някой му е казал нещо друго, той яростно би го направил защитен и накрая би искал да "изгори онзи грешник". Неделната ми програма обаче беше различна. Така че оставих така. Може би ще го прочетете веднъж в тази статия и ще бъде наясно.
В този странен пример обаче можете да видите как в нормален ежедневен разговор те предават заблудите от родителите на децата. И както се познаваме оплесквам като възприемем такова убеждение, в сравнение с начина, по който говорим против него да се защити проверка на фактите. В първия случай ние го влошаваме живота си и най-вероятно няколко поколения след нас, в последния случай живота си ние се подобряваме. Коя опция избирате?