През този период речевите умения се развиват бързо и детето започва да осъзнава, че може да използва речта в своя полза по различни начини. Например чрез измама. Въпреки че с времето се научаваме на морални принципи, включително, че не бива да се заблуждаваме, по някакъв начин не винаги сме в състояние да се придържаме към този принцип.
Ако кажете на мама, че сте яли навън с приятели, за да избегнете доматен сос, който мразите, това не се счита за сериозно нарушение на моралните принципи, въпреки че мама нямаше да се справи добре, ако беше научила истината. Има обаче хора, които наричаме патологични лъжци и те разпространяват лъжи винаги и за всички, включително за себе си. Засега това явление е малко загадка за психолозите, но те вече са успели да го включат в най-новия статистически диагностичен наръчник сред личностни разстройства, като психопатия.
Психиатърката Джудит Орлов смята, че това е неправилно свързване на невроните в мозъка. Лице с прекъсната връзка може впоследствие да почувства липса на съпричастност или постоянно желание да лъже. В допълнение към индивидуалното разстройство на личността, измамата може да бъде симптом на психопатия, социопатия или нарцистична личност. Такива хора нямат нищо против, ако нараняват другите с лъжите си, така че по всяко време не се колебаят да изопачат истината, която да им подхожда.
Много хора се оказват във връзка с патологичен лъжец, но не го осъзнават, защото отказват да признаят, че може да е болен. Те се опитват да запазят света такъв, какъвто го познават, без лъжци в собствените си домове. Те обаче няма да успеят. Такива индивиди често заблуждават, без дори да го осъзнават и не заблуждават с намерение да навредят, а имат силата.
Докато в здрава връзка можете да разчитате на партньора си и да му кажете истината, няма да постигнете лесно това с патологичен лъжец. В крайна сметка, ако нещо се случи, патологичният лъжец няма да признае вина и няма да се извини, вместо това ще настоява, че вие сте виновни или събитието изобщо не се е случило. Може да стигне дотам, че да започнете да се съмнявате в себе си. В този случай става дума за форма на психическо насилие, наречено газово осветление.
unsplash.com
Може да започне само с няколко привидно невинни лъжи, но с течение на времето ескалира до непоносимо ниво. Проблемът е, че такива хора са твърде импулсивни, за да признаят, че са излъгали и да кажат истината. Всеки има вродена степен на импулсивност, но това е една от най-значимите черти на патологичните лъжци. Вместо да мислят какво ще кажат, те предпочитат да лъжат и постепенно да се заплитат в заплетена мрежа от лъжи, от които вече не познават себе си. Те обаче няма да спрат да лъжат, защото това би струвало твърде много усилия.
Психологът Линда Блеър обаче твърди, че дори патологичните лъжци не са изрично лоши хора, те просто не са в състояние да се контролират и не осъзнават въздействието на тяхната измама върху другите. Дори такъв човек обаче може да работи върху себе си и да се опита да се промени към по-добро.