Тази статия сравнява и сравнява цифри за заплати и разходи за труд (разходи на работодателите за служители) в държавите-членки на Европейския съюз (ЕС) и в страните кандидатки за членство в ЕС и в страните от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ).
Работата играе решаваща роля за функционирането на икономиката. От гледна точка на фирмите, тя представлява разход (разходи за труд), който включва не само заплати и заплати на служителите, но и разходи извън заплатите, особено социални вноски от работодателя. По този начин той е ключов фактор за конкурентоспособността на фирмите, въпреки че се влияе и от капиталовите разходи (например лихви по заеми и дивиденти от собствен капитал) и неценови фактори като иновации или позицията на марката или продуктите на пазара.
Що се отнася до служителите, възнаграждението, което получават за работа, по-често наричано заплата или доход, обикновено е основният им източник на доходи и следователно има основно влияние върху това колко пари могат да похарчат или спестят. Докато брутната работна заплата/доход включва социални вноски, платени от служителя, нетният доход се изчислява след приспадане на тези вноски и други суми, платени на държавата, като данъци върху доходите. Тъй като размерът на данъците зависи най-вече от доходите и състава на домакинството, нетният доход се изчислява за няколко моделни ситуации на домакинствата.
Диаграмата по-долу показва връзката между нетния доход, брутния доход/заплата и разходите за труд.
Съдържание
- Заплати и разходи за труд
- 1.1 Основни статистически резултати
- 1.1.1 Разходи за труд
- 1.1.2 Брутни заплати/доходи
- 1.1.2.1 Среден доход
- 1.1.2.2 Работници с ниски заплати
- 1.1.3 Разлика в заплащането между половете
- 1.1.4 Нетен доход и данъчна тежест
- 1.1.4.1 Нетен доход
- 1.1.4.2 Данъчен клин
- 1.2 Източници на данни и наличност
- 1.2.1 Разходи за труд
- 1.2.2 Брутни заплати/доход
- 1.2.3 Разлика в заплащането между половете
- 1.2.4 Нетен доход и данъчна тежест
- 1.3 Контекст
- 1.4 Вижте също
- 1.5 Допълнителна информация от Евростат
- 1.5.1 Публикации
- 1.5.2 Основни таблици
- 1.5.3 База данни
- 1.5.4 Специален раздел
- 1.5.5 Методология/метаданни
- 1.5.6 Изходни данни за таблици и фигури (MS Excel)
- 1.6 Външни връзки
- 1.1 Основни статистически резултати
Основни статистически резултати
Разходи за труд
Почасовите разходи за труд през 2015 г. са оценени на 25,03 евро в ЕС-28 и 29,5 евро в еврозоната (EZ-19). Тази средна стойност обаче прикрива значителни разлики между държавите-членки на ЕС, където почасовите разходи за труд варират от 4,08 до 41,31 евро (вж. Фигура 1).
Разходите за труд се състоят от разходи за заплати и не-заплати, като социални вноски на работодателите. Делът на разходите без заплати за цялата икономика е 24,0% в ЕС-28 и 26,0% в еврозоната. Имаше и значителни разлики в дела на разходите, различни от заплатите между държавите-членки на ЕС. Франция (33,2%), Швеция (32,1%), Италия (27,9%), Белгия и Литва (и по 27,8%) и Чехия (27,1%) имат най-висок дял на разходите, различни от заплатите за цялата икономика.% ). Най-ниският дял на разходите без заплати за цялата икономика е отчетен в Малта (6,6%), Люксембург (13,5%), Ирландия (13,7%), Дания (13,9%) и Хърватия (14,9%).
Брутни заплати/доход
Среден доход
Брутният доход представлява най-голямата част от разходите за труд. Сред държавите-членки на ЕС средната брутна почасова печалба (закръглена до най-близките 10 цента) е най-висока през октомври 2010 г. в Дания (25,00 евро), следвана от Ирландия (18,30 евро) и Люксембург (17,80 евро) - виж фигура 2. Най-ниската беше в България (1,50 евро), Румъния (2,00 евро), Литва (2,70 евро) и Латвия (2,90 евро). Средният брутен почасов доход в държавата-членка на ЕС, където е имал най-високо ниво, е 16 пъти по-висок от почасовия доход на държавата-членка с най-ниска стойност в евро; когато се изразява в стандарти за покупателна способност (PPS), които отчитат разликите в нивата на цените, това съотношение е 5 към 1.
Работници с ниски заплати
Работниците с ниски заплати са тези служители, които печелят две трети от средните брутни почасови доходи в дадена държава или по-малко.
През 2010 г. 16,9% от служителите в ЕС-27 са работници с ниски заплати, в сравнение с 14,7% в еврозоната (EZ-17). Държавите-членки с най-висок дял на нископлатени работници са Латвия (27,8%) и Литва (27,2%), докато Швеция (2,5%), Финландия (5,9%), Франция (6%) и, 1%), Белгия (6,4%) и Дания (7,7%). В сравнение с 2006 г., първата референтна година за този набор от данни, делът на работниците с ниски заплати е относително стабилен: той се е увеличил с 0,1 процентни пункта в ЕС-27 и с 0,3 процентни пункта в еврозоната (вж. Фигура 3).
Между 2006 и 2010 г. делът на нископлатените работници се е увеличил най-значително в Малта (3,9 процентни пункта) и България (3,1 процентни пункта), докато най-големият спад е регистриран в Португалия (-4,6 процентни пункта), Латвия (-3,1 процента точки), Гърция (-2,9 процентни пункта), Унгария (-2,1 процентни пункта) и Словения (-2,1 процентни пункта).
Разлика в заплащането между половете
Въпреки известно сближаване в ЕС, при разглеждането на средните доходи продължава да съществува значителна разлика в заплащането между половете. В ЕС-28 като цяло жените са печелили средно с 16,1% по-малко от мъжете през 2014 г. Най-малката разлика в заплащането между половете е установена в Словения, Малта, Италия, Полша, Люксембург и Белгия (разлика от по-малко от 10,0%). Най-големите разлики отново са регистрирани в Естония (28,3%), Австрия (22,9%), Чехия (22,1%), Германия (21,6%) и Словакия (21,1%) - вж. Фигура 4.
Различните ефекти могат да допринесат за тези различия в заплащането между половете, като: различия в процентите на участие на пазара на труда, разлики в работните места и дейности, доминирани от мъже или жени, разлики в степента, в която мъжете и жените работят за по-кратко работно време, както и отношението на отделите по персонала в частни и публични институции към кариерното развитие и неплатения и/или отпуск по майчинство. Някои ключови фактори, които поне отчасти могат да обяснят разликата в заплащането между половете, включват секторна и професионална сегрегация, образование и обучение, информация и прозрачност, както и пряка дискриминация. Разликата в заплащането между жените и мъжете отразява и други неравенства, по-специално често непропорционалния дял на жените в семейните задължения и свързаните с това проблеми при съчетаването на професионалния и личния живот. Много жени работят на непълно работно време или работят на основата на нетипични договори: въпреки че това им позволява да останат на пазара на труда, докато управляват семейните задължения, това може да има отрицателно въздействие върху заплащането им, развитието на кариерата, перспективите за напредване на по-високи позиции и пенсиониране.
Нетни доходи и данъчна тежест
Чист доход
Информацията за нетния доход се допълва от данни за брутния доход, тъй като предоставя преглед на разполагаемия доход, т.е. обемът на средствата след данъци върху доходите и социални вноски на служителя се приспада от брутните суми, а в случай на домакинства с деца, към резултата се добавят семейни надбавки. Семейните помощи са парични преводи, изплащани на дете на издръжка.
През 2015 г. нетният доход на самотно бездетно лице, който е реализирал 100% от средния доход на бизнес работник, варира от 4,0 хил. Евро в България до 38,5 хил. Евро в Люксембург. В тези две държави-членки най-ниският (4,5 хил. Евро) и най-високият (52,5 хил. Евро) средни нетни доходи са установени за семейна двойка с един доход и две деца (Таблица 5).
В случай на домакинства, в които и двамата партньори са работили в семейната двойка (и двамата са имали доход на средностатистически работник), най-високият нетен годишен доход е отчетен в Люксембург на 86,4 хил. Евро, ако двойката има две деца и 78,8 хил. Евро, ако той беше бездетен. В България нетният доход е най-ниският: независимо дали двойката има две деца или нито едно, те възлизат на 8,0 хиляди евро.
Данъчен клин
Информацията за данъчния клин се използва за измерване на тежестта на данъците и осигурителните вноски върху разходите за труд. Тази информация се предоставя за работници с ниски заплати. През 2014 г. данъчният клин за ЕС-28 представлява 34,9% (вж. Таблица 1). Най-високата данъчна тежест за хората с ниски заплати е регистрирана през 2014 г. в Белгия, Унгария, Германия, Франция, Австрия, Италия, Латвия, Румъния и Швеция (всички над 40,0%). За разлика от тях, Малта, Ирландия и Обединеното кралство (под 30,0%), както и Кипър (последни данни за 2007 г.) са имали най-ниската данъчна тежест за хората с ниски заплати.
Останалите три показателя, изброени в таблица 1, предоставят информация за дела на брутния доход, който хората губят (по-високи данъчни ставки и осигурителни вноски и/или намалени или пропуснати ползи), когато се върнат на работа или преминат от по-ниски доходи към по-високи доходи. През 2014 г. в ЕС-28 общият дял на доходите, които безработно лице е загубило при постъпване на работа, е 73,8%. Най-високият процент е регистриран в Белгия (93,0%), докато най-ниският е в Словакия (44,5%).
Работниците с ниски заплати, търсещи по-високи доходи, биха загубили по-висок дял от своите доходи. През 2014 г. за семейна двойка с едно самостоятелно заето лице и две деца, капанът с ниски заплати е 61,8% в ЕС-28, като най-ниските нива са регистрирани в Италия (0,3%) и най-висок дял в Люксембург (107,7 %).%). По-висок процент обаче е отчетен в Кипър (114,5%), за който последните данни са от 2007 г. Обратно, за един бездетен човек, капанът с ниски заплати в ЕС-28 през 2014 г. е 47,3%, като най-висок процент е регистриран в Дания (77,3%), докато най-ниският е в Гърция (21,9%). В Кипър процентът беше 6,3% през 2007 г.
Източници на данни и наличност
Разходи за труд
Разходите за труд включват компенсация на наетите лица (включително заплати, заплати в натура и натурални вноски и вноски за социално осигуряване на работодателите), разходи за обучение и други разходи (като разходи за набиране, разходи за работно облекло и данъци върху заплатите, считани за разходи). Минус всички получени субсидии ). Тези компоненти на разходите за труд и техните елементи са дефинирани в Регламент №. От 21 октомври 2005 г.
Брутни заплати/доход
Основните определения относно приходите са изложени в Регламент № 1738/2005 от 21 октомври 2005 г. Данните се събират в рамките на проучването на структурата на доходите, което се провежда на всеки четири години и последно е проведено през октомври 2010 г. Брутният доход включва парични обезщетения, изплатени директно от работодателя, преди данъци и вноски за социално осигуряване, дължими от заети лица и задържани от работодателя. Вземат се предвид всички надбавки, независимо дали се изплащат редовно (като 13-та и 14-та заплата, надбавки за отпуск, дялове от печалбата, обезщетение за неизползван отпуск, случайни комисионни и др.).
Данните за средния доход се базират на брутните почасови доходи на всички служители (на пълен и непълен работен ден, но без ученици), работещи в предприятия с най-малко десет служители във всички сектори на икономиката, с изключение на селското стопанство, рибарството, публичната администрация, частните домакинства и екстериториални организации. Средният доход е средната стойност: половината от населението печели по-малко от ръста си и половината повече.
Разлика в заплащането между половете
Разликата в заплащането на жените и мъжете в некоригирана форма се определя като разликата между средните брутни почасови доходи, изплащани на заетия мъж, и доходите, изплащани на заетите жени, изразени като процент от средните брутни почасови доходи, изплащани на заетия мъж. Методологията за съставяне на този показател се основава на данни, събрани в проучването за структурата на доходите, което се преразглежда на всеки четири години, след като резултатите от това проучване бъдат предоставени на разположение. Основата за изследването на структурата на доходите е Регламент №. От 21 октомври 2005 г.
Според използваната методология показателят за неприспособената разлика в заплащането между половете се прилага за всички служители (без ограничения за възрастта и отработените часове) на предприятия (с най-малко десет служители) в промишлеността, строителството и услугите (включени в раздели Б до Я на NACE Rev. 2). 2 с изключение на раздел O). Някои страни предоставят данни и за раздел O на NACE Rev. 2 (публична администрация и отбрана; задължително социално осигуряване), въпреки че това не е задължително. Налични са и данни, разпределени по публичен и частен сектор, работно време (пълно или по-кратко) и възраст на служителите.
Нетни доходи и данъчна тежест
Нетният доход се извлича от брутния доход и е част от възнаграждението, което служителите действително могат да запазят за минути или спестявания. Нетният доход в сравнение с брутния доход не включва осигурителни вноски или данъци, но включва семейни надбавки.
Контекст
Структурата и развитието на разходите за труд и доходите са важни характеристики на всеки пазар на труда, които отразяват предлагането на труд на отделни лица и търсенето на предприятия от работна ръка.
ЕС се стреми да насърчава равните възможности, което включва постепенно премахване на разликата в заплащането между половете. В член 157, параграф 2: Член 157, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) установява принципа на равно заплащане на работниците от мъжки и женски пол за равен труд или труд с еднаква стойност. Член 3 предоставя правното основание за законодателство относно равното третиране на мъжете и жените по въпроси на заетостта. През декември 2015 г. Европейската комисия пое стратегически ангажимент за равенство между половете за 2016-2019 г. (на английски език). В тази работна програма Комисията потвърди ангажимента си да продължи да насърчава равенството между мъжете и жените. Една от тематичните приоритетни области е да се намали разликата в заплащането на половете, доходите и пенсиите и по този начин да се пребори с бедността на жените. Комисията определи ключови действия, които трябва да се предприемат в тази приоритетна област. Една от тях е ежегодната организация на Европейския ден за равно заплащане с цел повишаване на осведомеността относно разликата в заплащането между половете и причините за нея.