Това не е модифицирана снимка в която и да е графична програма, а моята истинска история, която бих искал да споделя с вас.
От детството си се чифтосвам с теглото си или всъщност с наднормено тегло. Може би има малко генетика в него, може би малко начин на хранене и традиционна семейна храна, но аз вероятно имам най-големия дял в това. „Ям“ и наистина се притеснявам през целия си живот. За всяко лечение, на което съм бил (за първи път от пет години), ми беше назначена специална редукционна диета. Това, което успях да отслабна там за шест седмици, винаги се връщаше много бързо. След това животът в гимназиалния интернат малко ми помогна. Редовна храна и особено никаква килера или хладилник. Разбира се, самодисциплина и страхотна група момичета, които събудиха в мен радостта от движението и ме научиха да не поглъщам храната, а да я ям и да й се наслаждавам.
Pдойдоха обаче семейството, работата, грижите и винаги нещо и някой, който беше по-важен от мен.
По време на проучването се появи още една криза в допълнение към заетостта. Ученето с две малки деца не беше забавно. Отново черпих енергията си от храната и всеки тест означаваше излишни килограми. Пред държавниците успях да оставя красиви 22 кила и да ги задържа известно време. Но настъпиха години на колебания. Няколко килограма надолу, но те винаги се връщаха, дори с допълнителен бонус. Опитах всички диети. Въглехидратна диета, комбинирана диета, разделна диета, оризова диета, зеленчуци, супа за ядене на мазнини и много други. Винаги се проваляше, защото не издържах дълго. Никога не съм готвила всеки ден, особено за мен и особено за семейството ми, повече от месец. В работата си получих позицията на мениджър, което в крайна сметка означаваше повече стрес и следователно повече тежест. Безброй пъти съм започнал да правя нещо по въпроса и съм се провалял още няколко пъти. С всички отговорности и стресове нямах сили да се съсредоточа върху себе си, да работя върху себе си и по този начин да подобря живота и здравето си. Затова просто спрях да се претеглям и бавно купувах все повече и повече дрехи.
Първата среща с диетата NutriFood беше листовка.
По-широката среда вече започна да възприема моята трансформация.
По време на физическа активност килограмите слязоха още по-бързо и ме очакваше много любезното насърчение, не само от близки хора. Някои дори имаха проблеми да ме опознаят. Загубих почти -80 кг! И какво по-хубаво от споделен гардероб с 18-годишна дъщеря?
Благодаря на всички, които ми помогнаха да управлявам тези 10 месеца. Благодаря на диетолога, а също и на цялото ми семейство за подкрепата и насърчението и, разбира се, ПЛАН ЗА ХРАНА NUTRI.