Често се учим от гарантирани източници на „гарантирани“ и „революционни“ методи за отслабване или поне за улесняване на тази дейност. Те включват феномен, наречен топлинен ефект на храната. Може да сте чели за „чудодейните храни“, при които консумирате повече калории, отколкото консумирате, като ги консумирате и след това ги усвоите. Така че нека да разгледаме по-отблизо топлинния ефект на ястията и да разгадаем дали използването му за намаляване на теглото е наистина оправдано.
 |
На първо място е необходимо да се обясни какъв е топлинният ефект. Питър Кристенсен го определя като енергия, изразходвана от тялото ни за консумация (т.е. хапане, дъвчене и поглъщане на храна) и преработката й (храносмилане, транспорт на вещества, метаболизъм и съхранение).
Термичният ефект е компонент на общия метаболизъм на човека - заедно с основния и активния метаболизъм. Похарчената енергия се изразява в изразходвани калории. Използваме най-високата енергия за обработка на протеини (приблизително 30% от получената енергия отива за преработка), по-малко за въглехидрати и най-малко за мазнини (2 до 3%).
Един грам мазнини ще даде на тялото приблизително 9 ккал, с грам захар или протеин, давайки на тялото приблизително 4 ккал. Ако вземем предвид топлинния ефект, мазнините се основават на това сравнение като най-лошия източник на енергия по отношение на намаляване на теглото. Тъй като доставя най-много килокалории и в същото време тялото изгаря най-малко по време на обработката си (т.е. спестява повече).
Напротив, протеините са явен фаворит, тъй като доставят на тялото по-малко от половината енергия, съдържаща се в мазнините и отнема около 10 пъти повече енергия, за да ги изгори, отколкото с мазнини.
Като цяло топлинният ефект на ястията изразходва средно 10 процента от получената енергия. На практика казано, ако ядете храна с енергия от 100 ккал, тялото ви ще изразходва 10 ккал енергия, когато я консумира и преработи. Така че всъщност получавате само 90 kcal.
Изследванията показват, че аеробната и анаеробната активност увеличават топлинния ефект на храната, но само с около 7-8 калории на час. Съставът на храната (особено наличието на протеини или мазнини), количеството консумирана храна и много други фактори, като инсулинова чувствителност или резистентност, оказват по-голямо влияние върху стойността на топлинния ефект на храната.
Инсулинът е свързан с обяснение на феномена на така наречените енергийно отрицателни храни, които първоначално описахме като „чудотворни“. Тяхната тайна се крие във факта, че поради високото съдържание на фибри (които също се разпределят между клетките на пулпата) достъпът на храносмилателната система до въглехидратите е сложен и следователно тялото изразходва повече енергия за тяхната обработка, отколкото получава от тях.
Тази теория обаче не е потвърдена от съответните изследвания и освен това употребата на въглехидрати е много тясно свързана с нивото на инсулинова чувствителност на индивида. Това означава, че някои от отрицателните ефекти на баланса от консумацията на тези храни могат да се появят или не в някои случаи. За това не е препоръчително да разчитате на чудеса от този тип, за да намалите наднорменото тегло.
Като такива храни най-често се използват грейпфрут и стрък целина.
Знанията за топлинния ефект на храната обаче могат да се използват при избора на храни според състава им. Както изяснихме, най-изгодно е да се консумират храни с високо съдържание на протеини и ниско съдържание на мазнини, когато се използва топлинният ефект в полза на отслабването.