метаболизъм
Човешкото тяло е идеално обмислен комплекс от системи, които си сътрудничат и взаимодействат помежду си. Адаптациите, които се случиха в обширните тревисти савани на Африка, където за първи път се появи съвременният човек, ни влияят и до днес. Животът на нашите предци беше доста сложен. Хранителната им философия била свързана със събирането на плодове, корени, гъби и лова на дивеч, който обикалял саваната. Храната не беше лесно достъпна суровина, така че беше доста често периодите на достатъчно храна да се редуват с периоди на глад. Природата е намерила решение на този начин на живот и е разработила цял механизъм от хормони и биохимични пътища при хората, които са успели да поддържат човешкото тяло в движение, въпреки че му липсват достатъчно хранителни вещества.

Поради периоди на глад и достатъчност, хората са разработили комплекси от хормони на глада и ситостта, които не могат да съществуват един без друг. Сред хормоните на глада са хормоните на стреса, най-важният от които е хормонът кортизол, произведен от надбъбречните жлези. Кортизолът е хормонът, който стои зад разграждането на мускулната маса, от който се получават хранителните вещества, необходими за управлението на тялото. Въпреки многото диети, които са много популярни днес и препоръчват пропускане на въглехидрати, тялото ни не може да съществува без захари. Глюкозата е основно гориво за мозъка, така че не е чудно, че когато сме без храна, това ни изгаря много по-зле. Ако обаче тялото няма достатъчно захари, то се доближава до план за заместване, в който кортизолът му помага много. Алтернативен план по време на глад е процесът на глюконеогенеза.

Глюконеогенезата е разграждане на складираната мастна тъкан и мускулна маса и последващото й превръщане в прости захари. Това е начин за организма да оцелее определено време. Периодите на глад обаче при нашите предци-ловци не са продължили само седмица или две и следователно процесът на глюконеогенеза не е ефективно решение. Постепенният синтез на хормоните на стреса води до забавяне на самия метаболизъм, което беше идеално решение за нашите предци. Тялото е изгаряло много по-малко енергия, докато са преодолели целия период на глад. След период на глад беше естествено тялото, което преди това беше изложено на огромен стрес, да започне да изгражда нови резерви. В наши дни обаче бавният метаболизъм се превръща в болест, която засяга огромен процент от населението. Трагедията на модерната епоха е постоянното изобилие от всичко - храна, напитки, дрехи, електроника. Всеки ден десетки тонове неповредена храна се изхвърлят в кошчето поради наближаващия срок на годност и много повече ще се окажат в пазарските кошници на клиентите. Неправилната диета, небалансираният прием на хранителни вещества и лудото темпо на работа, изпълнено със стрес, стоят зад постепенното забавяне на метаболизма до критична стойност.

Процесът на глюконеогенеза превръща не само протеините, но и част от мастната тъкан, до която тялото достига в краен случай как да се спаси от глюкозен дефицит, който е необходим преди всичко за правилното хранене на мозъка. Мастната тъкан е много важен източник на енергия не само за тялото, но е и покритие, което работи много ефективно в процесите на регулиране на топлината. Въпреки това, по време на превръщането на протеините в захари, ние не само губим мускулна тъкан, но също така губим огромно количество вода, която е свързана в тялото. Именно водата представлява най-голямата загуба на тегло, която забелязваме веднага след като започнем да гладуваме. Не губим никакви вредни мазнини от корема или други рискови области, но губим само вода. Нашият бавен метаболизъм не винаги може да се дължи на модерни времена, пълни със стресови ситуации или храна на рафтовете на супермаркетите, които са изчерпани от хранителните вещества, необходими за правилното функциониране. Чрез нашето поведение и ежедневни навици ние влияем в най-голяма степен върху тялото си и неговото функциониране. Ежедневните навици, храните, които обичаме да консумираме, или лошите навици са нашето оръжие.

Колебанията в нивата на глюкозата в кръвта са причинени не само от глад или недостатъчен прием, но също така са силно повлияни от приема на вода. Кръвта се образува до голяма степен от водата и ако има недостиг на вода в тялото, за глюкозата е трудно да достигне клетките. Водата разпределя хранителните вещества в тялото и когато тя е ниска, тялото не получава достатъчно хранителни вещества. Следвайки обичайните диети, за които сте чели, които ограничават приема на въглехидрати, рискувате да навредите на собственото си здраве. При стартиране на процеса на глюконеогенеза, който осигурява достатъчно гориво за организма, т.нар кетонни тела. Те много приличат на обикновените въглехидрати, но кето група ги прави опасно гориво за организма. Кетонните тела могат да бъдат отговорни за увреждането на панкреатичната тъкан на панкреаса и по този начин да предизвикат не само забавяне на метаболизма, но и развитие на диабет.

Въпреки че съвременното време прави захарите най-голямото плашило, глюкозата е проста захар, без която нищо не работи от мозъка до мускулите. Прекомерният му прием е причинител на заболяването, както и недостатъчен. Неправилното пиене, честото гладуване или нередовното хранене играят с нивото на глюкоза в кръвта и по този начин мозъкът възприема тези ситуации като стресиращи и предотвратява производството на хормони на стреса. Ако искате да поддържате метаболизма си безпроблемно, започнете с малки ежедневни стъпки като правилен режим на пиене или редовно хранене. Доказано е, че чаша вода увеличава метаболизма с 24%, а пет редовни хранения на ден, съдържащи захари, мазнини и протеини, намаляват риска от цивилизационни заболявания средно със 70%. За да работи всичко правилно, захарите, мазнините и протеините трябва да са в баланс. Дори такава незначителна стъпка, като например нередовното хранене през работния ден, може да има ефект върху намаляването на метаболитната функция. Въпреки че не го осъзнаваме, но захарите са нашето гориво. По-специално, мозъчните функции, работещи при усвояване на глюкозата, са много чувствителни към нейните колебания. Когато има недостиг на глюкоза, тялото се втурва да синтезира кортизол, хормон на стреса.

Най-голямата грешка, която допускаме, са диети, които ни скачат от всички страни. По време на диетата често се храним само с едностранна диета и често не избягваме гладуването. Какво означава това за нашето тяло? В допълнение към липсата на важни хранителни вещества и забавянето на метаболизма, това означава, че ние също губим способността да се регенерираме. Ако гладувате и правите издръжливост или други упражнения, тъканите ви не могат да се регенерират достатъчно бързо, рискувайки сериозно нараняване. Ако се чудите дали тялото ни ни подава сигнали, които да ни предупреждават за възможността за бавен метаболизъм, отговорът е да. Това се случва след спорт на издръжливост, през дните, когато ни липсва сън или по време на така наречения глад. Тялото ни напомня за грешката ни с чудесен вкус към сладкото. Това не е нищо повече от призив за помощ, тъй като мозъкът, мускулите и органите изчерпват запасите от глюкоза, за да ги поддържат. Значителен дефицит на витамини и минерали в организма също е проблем при забавянето на метаболизма. Техният дефицит означава, че метаболитният път не може да функционира или че кислородът не може да се движи достатъчно ефективно. И така цялата машина на метаболизма е заседнала.