Всички знаем, че животът в космоса ще има последствия за астронавтите, независимо дали прекарват там няколко месеца или години. Какви са последствията? Могат ли космическите туристи да се справят с тях в бъдеще? Този въпрос се разглежда от учени в различни изследвания. Едно от най-интересните изследвания е "Проучването на близнаците" - подробно проследяване на близнаците Марк и Скот и продължението на проучването. Единият от тях е живял на Земята, а другият е летял в космоса цяла година.
Изследването на близнаците си струва, както обикновено, на НАСА. Сюзън Бейли е една от учените, участващи в проекта. Резултатите от изследването на близнаците бяха толкова интересни, че принудиха учените да се задълбочат в изследването на биологичното въздействие на космическите пътувания върху човешкото тяло. Постепенно те получават данни от много източници. Заедно с други свои колеги и учени Сюзън Бейли е успяла да създаде най-голямата в света съвкупност от данни за биологичния космически живот на астронавта и въздействието на космическите пътувания върху живота му. По време на обучението си тя също така е обучавала поколения учени в лабораторията си, за да могат да продължат обучението си. Учените смятат, че тази работа е основата, върху която те ще продължат да надграждат. Събирането на тези данни ще гарантира, че астронавтите са избрани за определени космически посещения, върху които времето в космоса ще има най-малко влияние - например по-малко увреждане на ДНК. През последните години често чуваме за космически туризъм. Тези изследвания също трябва да бъдат полезни в тази област.
Какво всъщност беше намерено? В космоса е засегната част от ДНК, така наречените теломери, които са отговорни за стареенето и болестите, причинени от стареенето. В космоса астронавтите са удължили тези теломери, но при пристигането си на Земята повечето от тях са се върнали в първоначалното си състояние, но някои дори са се свили. Удължаването на теломерите също трябва да означава удължаване на живота. Съкращаването обаче може да ускори стареенето или да причини преждевременно развитие на заболяването. Това са предупредителни знаци, че космическите пътувания все още не са напълно безопасни. Интересна констатация е, че нашата ДНК е повлияна по същия начин от изхода на неблагоприятни условия и изпитва оксидативен стрес. Например при изкачване на връх Еверест. Такива промени в човешката ДНК възникват и при развитието на ембриони или рак. Джаред Лукстън и Кристофър Мейсън стоят зад констатациите. И двамата са съгласни, че тези процеси в човешкото тяло все още са малко изследвани, за да се превърне космическият туризъм в една от най-добрите атракции.
Космически туризъм да или не? Някой се увлича чрез удължаване на части от ДНК и надежда за по-дълъг живот. Пътуването в космоса обаче носи и други рискове. Удължаването на теломерите като източник на младост е малка утеха, когато осъзнаем например риска от рак, причинен от космическа радиация. Затова учените все още са много скептични към космическия туризъм. Трябва да чакаме търпеливо за повече изследвания и решения, преди да отидем на космическа ваканция.