В това писмо бих искал да се обърна към всички, които четат нашето писмо.
Ще опиша нашата история, която се разигра в село в източната част на Словакия в село Здоба по време, когато Словакия беше ударена от жесток елемент - ВОДА. На 5.6.2010, събота! Живеем в застроен район, около който тече река Ториса. Семейните къщи бяха защитени от тази река с язовир. Когато валеше в цяла Словакия и дъждът не спираше, коритото на река Ториса постепенно се издигаше и язовирът започна да пропуска вода. В онази съдбоносна събота в 9.35 часа язовирът не издържа и се спука на няколко места. Загубихме борбата с водата. Местното радио постоянно съобщава за евакуацията. Трябваше да напуснем домовете си. Освен личните карти, буквално нямахме време да вземем нищо, само това, което бяхме облечени.
Все още не мога да опиша ужасяващото чувство. Имаме две дъщери, по-голямата Мартинка посещава 2-ра година на гимназията, а по-малката Дениска посещава 4-та година на ZŽ. Изтичахме на улицата, водата вече стигаше до коленете ни. Изтичахме към главния път, когато се огледах, така че издишах, едва успяхме да избягаме, защото водата за кратко време наводни къщата ни. За 20 минути загубихме всичко, което изграждахме в продължение на 18 години. Страхът беше голям. За кратко време забелязах мои роднини, които веднага ни предложиха помощ с жилището. Трябваше да използваме тази възможност. Приеха ни сестрата на съпруга ни и семейството му, които живеят с родителите си. Водата отне цялото ни имущество, което придобихме с упорит и честен труд. Години на отказ, огромни часове работа и извънреден труд. Филмът все още беше показан пред очите ни, какво всъщност се случи? Тези ужасяващи мисли, когато разбрахме, че къщата дори не е застрахована срещу водната стихия.
Неделя 6.6.2010. Съпругът избрал да вземе назаем лодката на свой риск, за да влезе в къщата. Той успя да стигне до дъното през прозореца на банята. Скочи, той скочи във водата, за да види дали нещо може да бъде спасено. Съпругът беше много шокиран от всичко, което видя в къщата. И повярвайте ми, никога през живота си не съм виждал такъв плач. Кухненските мебели бяха ужасно унищожени, всички подгизнали, нещата се носеха из цялата къща. Хладилникът падна на земята в калта, мебелите в хола също, нашите сватбени снимки, всички касети, на които бяха уловени най-красивите моменти от живота ни, бяха унищожени, дори не говоря за спалнята. Трудно ми е да пиша за това.
7 юни 2010 г., когато водата беше изпомпана и водата вече не беше известна на нашите приятели и приятели дойдоха да ни помогнат с почистващите работи. Не знаехме откъде да започнем, всяка пукнатина беше запушена с кал. С всяка мебел, която трябваше да изхвърлим, сълзите ни потекоха и стиснаха гърлото. Освен мебелите трябваше да изхвърлим и подовете, дограмите, вратите и за да влошим нещата по-късно, разбрахме, че входната врата и всички прозорци, които също бяха дървени, също ни огъваха. Котелът беше наводнен в мазето, водна помпа, спортно оборудване на нашите деца, велосипеди, ски. Впоследствие извършихме кални отлагания. Така че наистина ни остава само гола сграда. След пръскане и дезинфекция на къщата установихме още един факт, че преградите в две стаи са се счупили и е създадена друга пукнатина между къщата и гаража поради напоената почва. Ние сме в безнадеждно положение.
По този начин бихме искали да Ви помолим за финансова помощ, за да можем да използваме тези средства, за да ремонтираме дома си и да го направим обитаем. Това е нашата страхотна житейска история, която оцеляхме само за много кратък период от време. Разбрахме колко бързо човек може да се озове в нужда.