кажа

Споделете статия

Десетгодишната актриса ни разказа и изключително за връзката си със серийния си баща.

Турският романтичен сериал в момента има огромен успех на екраните на телевизия Doma Моята малка принцеса. Историята с самозванката Демир и прелестната му дъщеря Йойкю, която преобърна живота му, набира все повече и повече зрители.

Главната звезда на сериала несъмнено е само 10-годишна актриса Берен Гьокълдилз. Тя лесно се вписва в по-възрастни колеги по актьорско майсторство и се превръща в любимец на публиката по целия свят.

Решихме да й признаем. В ексклузивно интервю талантливото момиче ще ви разкаже дали би искала да бъде актриса като възрастен, как успява да съчетае училище и взискателни снимки, но и как славата й се е отразила на отношенията й с приятели. Тя обаче ви разкрива и какво й харесва в характера на Öykü, как има връзка със серийния си баща извън камерите и разкрива какво е било най-трудно за нея да заснеме сериала.

Как се захвана с актьорско майсторство?
Берен Гьокълдилз: Под ръководството на майка ми първо започнах да играя в реклами, оттам нататък това беше само стъпка към актьорството.

Бихте ли искали да бъдете актриса дори когато пораснете? Вече знаете какво бихте искали да учите?
Б. Г.: В момента обичам да танцувам и да практикувам гимнастика, върху която бих искал да продължа да работя. Но актьорството, разбира се, има специално място в сърцето ми.

Как успявате да съчетаете училище с актьорско майсторство? Имате и помощ?
Б. Г.: Тъй като работя само през почивните дни, посещаемостта на училище не е много засегната. Актьорството е наистина взискателна професия, но не се притеснявам, че няма да мога да снимам, защото обичам работата си.

Връзките с приятели и съученици са повлияли на вашия успех?
Б. Г.: Не, защото играта е нещо, което остава на белите дробове. Когато съм с приятелите си, знаем, че сме едни и същи и не правим никакви разлики.

Харесва ти, когато феновете те опознават на улицата?
Б. Г.: Разбира се, хубаво е, когато хората ме опознаят, защото това показва, че те гледат нашата работа. Но понякога съм тъжен и когато не мога да направя нещо, което искам да обърна твърде много внимание на хората.