Завършил право в Университета Коменски в Братислава. В миналото е работил в адвокатска кантора, в момента работи като старши съдебен служител в окръжния съд.
До каква степен работодателят може да нареди на служител да бъде на повикване? Какви са изискванията на служител, изпълняващ дежурството?
Някои работни позиции са неразривно свързани с времето на дежурството на служителя. Без време за дежурство предоставянето на необходимите задачи, свързани с дадена длъжност, може да бъде застрашено.
Въпросът за времето на дежурство на служител е регламентиран в Кодекса на труда (раздел 96 от Закон № 311/2001 Coll.). Тази разпоредба на закона определя кога е възможно да се говори за времето на дежурството на служителя, но също така регламентира исковете (възнагражденията) на служителите за изпълнение на дежурството.
Когато служител изпълнява време на повикване
Терминът време на дежурство означава готовност на служителя да започне да изпълнява работа веднага в момента на необходимост от извършване на тази работа. В случай на дежурство работникът или служителят е задължен преди всичко да остане на място, което е лесно достъпно за работодателя. Ако служителят не спазва регламента за дежурството, може да се говори за нарушение на трудовата дисциплина.
Кодексът на труда предвижда, че времето за дежурство е в случай, че работодателят в оправдани случаи заповяда на служителя да уреди необходимите задачи или се съгласи с него да остане извън работния график и извън определеното седмично работно време, произтичащо от предварително определеното график на работното време.на определено място и беше готов да изпълнява работа по трудов договор.
От гореизложеното следва, че условията за времето на повикване са:
- регламент за дежурство или споразумение със служител,
- необходимо е време на повикване, за да се осигурят необходимите задачи,
- престой на служителя на определено място и в същото време готовност за извършване на работа,
- времето на повикване е извън обхвата на работния график и над определеното седмично работно време.
Пример за време на разговор:
Адриан работи като лекар в медицинско заведение със стандартно работно време от понеделник до петък от 8:00 до 16:00. Работодателят му обаче му е наредил да е вкъщи всяка друга събота от 8:00 до 12:00 и да е готов да дойде на работа, ако е необходимо за спешна операция. В този случай са изпълнени всички условия за разговор.
Пример за ситуация, при която няма време за разговор:
Адриан работи като лекар в медицинско заведение със стандартно работно време от понеделник до петък от 8:00 до 16:00. Един ден Адриан остана доброволно на работа по-дълго. В дадения случай не може да се говори за време на дежурство, тъй като условието за разпореждане на време за дежурство от работодателя, респ. нямаше споразумение между работодателя и служителя по време на дежурство.
Неактивна част от времето на повикване
Времето на дежурството на служителя трябва да бъде разделено на неактивна и активна част. От това произтичат и други факти, напр. претенциите на служителя за време на повикване или дали времето на повикване се счита за работно време.
Терминът неактивна част от времето на дежурство трябва да се разбира като период от време, през който служителят е готов да изпълнява работа, но не изпълнява работа. Неактивната част от времето на повикване може да бъде разделена на два случая, ако:
- служителят остава на работа и е готов за извършване на работа, но той не върши работата - това време се счита за работно време. В такъв случай служителят има право на заплата за всеки час от дежурството в размер на пропорционална част от основния компонент на заплатата, но поне в размер на минималната почасова заплата. Работодателят може да се споразумее със служителя да му осигури компенсационен отпуск за дежурство. Тогава служителят има право на заплата съгласно първото изречение и час компенсационен отпуск за един час от това дежурство. За времето на теглене на компенсаторния отпуск обаче заплатата вече не му принадлежи, това е т.нар неплатен компенсационен отпуск.
- служителят остава на уговореното място извън работното място и е готов да изпълнява работа, но не изпълнява работа - това време не се счита за работно време. За всеки час неактивна част от времето на повикване извън работното място служителят има право на обезщетение от поне 20% от минималната работна заплата в евро на час.
Пример за заплата за неактивна част от времето на повикване без споразумение за отпуск:
Петър работи като работник по поддръжка на пътищата с почасова заплата от шест евро. През зимата той е на повикване през почивните дни. Работодателят му нареди да остане на работното място. Те не се споразумяха работодателят да осигури на Петър компенсационен отпуск за времето на дежурство. За един ден Петър изпълни 12 часа неактивно дежурство на работното място. В замяна той има право на заплата в размер на пропорционална част от основната заплата, т.е. в размер на 72 евро (12 часа х шест евро).
Пример за заплати за неактивната част от времето на дежурство с компенсационен отпуск:
Петър работи като работник по поддръжката на пътищата с почасова заплата от шест евро. През зимата той е на повикване през почивните дни. Работодателят му нареди да остане на работното място. Те се договориха за резервен отпуск за дежурство. Петър изпълнил 12 часа неактивно дежурство на работното място. В такъв случай Петър има право на заплата в размер на пропорционална част от основната заплата (отново 72 евро) и, освен това, за всеки час от дежурството, час на компенсационен отпуск, т.е. общо от 12 часа компенсационен отпуск. Петър обаче няма право на заплата за изчерпан компенсаторен отпуск, т.е. няма да получава заплата за даден ден. Ако Петър също беше платен за времето, необходимо за ползване на компенсационен отпуск, общото му възнаграждение за времето на дежурството ще бъде сумата от възнаграждението за дежурство (заплата, равна на част от основната заплата) и заплатата за ползване на компенсационен отпуск. Това би представлявало по-високо възнаграждение за времето на повикване, отколкото за изпълнението на самата работа.
Пример за заплати за неактивната част от времето на повикване извън работното място:
Адриан работи като лекар в медицинско заведение със стандартно работно време от понеделник до петък от 8:00 до 16:00. Работодателят му обаче му е наредил да се прибира всяка друга събота от 8:00 до 12:00 и да е готов да дойде на работа, ако е необходимо. Те не се споразумяха за по-високо възнаграждение за времето на повикване. В рамките на един месец Адриан ще извърши осем часа неактивно дежурство извън работното място, за което Адриан има право на 20% от минималната почасова заплата, която за 2019 г. възлиза на 2 989 евро/час (20% от които са 0,5978 евро ). В осем часа заплатата за това дежурство извън работното място възлиза на 4,78 евро.
Активна част от времето на повикване
От друга страна, ако служителят действително изпълнява работа по време на дежурство, говорим за активната част от времето на дежурството. Този термин трябва да се разбира като времето, когато служителят изпълнява работа по време на нареденото или договореното време за дежурство. По този начин времето за повикване се променя на действителното изпълнение на работата. Това време се счита за извънреден труд. Можете да прочетете повече за извънредния труд в статията Извънреден труд на служителите - неговите условия и обхват.
За такова време на повикване служителят има право на заплата и обезщетение за заплата от 25% (за рискова работа до 35%), или ползване на компенсационен отпуск (както и за извънреден труд).
Пример за активната част от времето на повикване и заплатата за него:
Петър работи като работник по поддръжката на пътищата с почасова заплата от шест евро. През зимата той е на повикване през почивните дни. След шест часа извън работното място работодателят се свързва с него по телефона, за да дойде на работното място. Отне му шест часа, за да завърши работата си. След завръщането си у дома той продължава да се обажда още 12 часа. В този случай от 24 часа 18 часа представляват неактивната част от времето на повикване извън работното място (за което Петър има право на заплата от поне 20% от минималната почасова заплата) и шест часа е активната част на времето на повикване, т.е. изпълнение на работата. За тази работа Петър има право на заплата от шест евро/час работа, но също и обезщетение за заплата от 1,25 евро/час работа (25% от сумата от шест евро).
Обхват на времето за повикване
Кодексът на труда също така определя обхвата на времето за дежурство, т.е. максималното време, през което служителят може да изпълнява дежурството. В рамките на една седмица работодателят може да нареди на служителя да бъде на повикване най-много осем часа и за календарна година максимум 100 часа. Ако обаче служителят се съгласи на дежурство, този диапазон може да бъде надвишен, т.е. служителят може, след споразумение, напр. изпълнявайте дежурства извън работното място също в рамките на 10 часа на седмица или 200 часа на календарна година.
Не трябва обаче да се забравя, че времето на повикване на работното място се изчислява в работно време, което е ограничено в рамките на една седмица (макс. 48 часа, за здравните работници е 56 часа на седмица). Активното време на повикване се счита за извънреден труд, който също е ограничен. Следователно, въпреки че Кодексът на труда не ограничава времето за дежурство в споразумението, е необходимо да се спазват ограниченията на седмичното работно време и извънредния труд.
Пример за обхвата на времето за разговор:
За календарна година (за опростяване на 52 пълни календарни седмици) наличният брой работни часове съгласно § 85 ал. 9 от Кодекса на труда 2496 часа (52 х 48 - средното седмично работно време на служителя, включително извънреден труд, не може да надвишава 48 часа). За седмично работно време, напр. 37,5 часа за 52 седмици, броят на работните часове за служител ще бъде 1,950 часа (37,5 x 52). По този начин е възможно да се използват общо 546 работни часа годишно (2496 - 1950 = 546) за извънреден труд и време за дежурство. Ако той е изпълнявал извънредно работа в пълен размер (400 часа), времето за дежурство на работното място (времето за дежурство не се зачита за работно време) ще се увеличи 146 работни часа годишно (това е уговорено време за дежурство, тъй като могат да бъдат поръчани за максимум 100 часа). часа годишно). Без значение е дали служителят действително е изпълнявал работата по време на дежурство на работното място или не, защото независимо дали е неактивна или активна част, това време се включва в работното време.
Който не може да изпълнява дежурство
Времето за повикване не може да бъде поръчано или договорено с нито един служител. Кодексът на труда изключва определени групи служители, които не могат да изпълняват дежурство. Касае се за:
- непълнолетни служители, т.е. под 18 години,
- изпълнители, т.е. служители, извършващи работа въз основа на споразумение за работа, извършена извън трудовото правоотношение - споразумения за извършване на работа, за работа на непълно работно време на ученици и за трудова дейност,
- бременна жена, жена или мъж, които се грижат за дете под тригодишна възраст, самотна жена или самотен мъж, който се грижи за дете на възраст под 15 години - такъв служител не може да бъде разпореден от работодателя да бъде на повикване. Възможно е обаче да се договорите с тях за времето на дежурство, така че те трябва да се съгласят с него.