Като дете синът ми винаги е искал да има животни вкъщи, съществуването на които фермерите решават чрез химическо пръскане. Този път изтрихме мишките. Хубав малък златен хамстер получава шанс.

внимавай

31 януари 2004 г. в 3:00 ч

Оливър имаше шести рожден ден, което е възрастта, когато едно дете изглежда много крехко, но вече има стоманената воля да постигне всичко, което някой му е обещал. Затова посетихме най-близкия магазин за домашни любимци, за да станем щастливи собственици на златния хамстер и всичко, което върви с него.

Научихме, че както златото, така и среброто и бронзът са разпродадени. Така че първо посетихме втория, третия и четвъртия магазин, всеки в различен край на града, вдъхнахме достатъчно от подхранващата миризма, примесена със секретите на жлези на бушуващи маймуни, изкуствен фураж, екскременти на папагали, мишка и стара вода в аквариума. Хамстерите бяха безнадеждно разпродадени в Братислава.

Погледнах към Оливър. Той имаше по една огромна нетечаща сълза на всяко око и огромен укор, че не бях спазил обещанието си. И аз, вместо да благодаря на Бог, че ме предпази от хамстерите, попаднах в най-коварния родителски капан, което е илюзията, че ще зарадваме децата си, като ги извадим изпод земята какво след тези пет минути.

Запалих колата и потеглихме към Будкова път, където е Станцията на младите животновъди. Беше след пет. Измъкнах шефа им от напреднало корпоративно парти за рожден ден и го помолих за хамстер. Казах, че цената и вида на производството нямат значение, условието е - веднага. Той беше млад мъж на тридесет години, вече беше изпил нещо. Той каза, че имат само един, така че не мога да избера, но че не е съвсем сигурен дали домашният любимец е подходящ за дете.

Казах му да го остави на мен. Сложих неустоима сума на масата пред него и той се върна миг по-късно с кутия обувки и ми я подаде.

- Ако нещо се случи - обади се той притеснено, - обади ми се.

Имах идеята за златен хамстер, че е парче мека козина, предназначена за поглаждане. Докато носех кутията за обувки към колата, имах чувството, че капан в капан хвърля към стената вътре.

„Наистина ли?“, Попита предпазливо синът ми.

Казах, „имам, разбира се, че имам“ и един поглед в очите на децата изтри цялата умора от тричасовото пътуване и притесненията за животното.

На път за вкъщи купихме разточително аквариум за хамстер, австрийска слама, около пет килограма пакет тайландска храна, гръцка керамична къща и унгарско колело, за да може хамстерът да тича и да се засили малко.

Вкъщи бързо приготвихме всичко за посрещането, включително купа с вода и освободих хамстера от кутията. По-точно той изскочи от нея като струна.

Горкият хамстер се приземи на твърдото дъно на аквариума. Той ме изненада, че не е претърпял шока и не се е скрил в ъгъла. Той незабавно зае изправена отбранителна позиция, избута предните лапи и изръмжа в предупреждение.

Той издаде такъв звук: Chrchrchr. Олин и жена му замръзнаха във въздуха с погалени ръце. Това, което купих в развъдника на Будкова път, беше хамстер от бойна порода. Ако хамстерите имат боксова лига, този беше шампион в тежка категория. Никога не знаех, че хамстер може да бъде толкова огромен. Той беше отвратително едър, подгизнал и уверен. Той имаше раздразнено старо лице и лош външен вид като бастун в евтина игрална стая.

Хамстерът беше решен да се бори с всички за живот и смърт. Той не ни позволи да се приближим на повече от метър и половина от затвора му. Никога не съм виждал толкова недоверие, омраза и решителност. Той отговаряше на всяко наше движение и издаваше звуци, от които тръпки ни течеха по гърба. Chrchrchr. През цялото време, когато беше с нас, не докосваше зърно и вода. От време на време сменяше защитната си позиция и за известно време се хвърляше до стената на аквариума като азиатски самоубиец. Не знам защо си мислех, че постепенно ще се успокои.

На следващия ден се опитах да го погаля в заваръчна ръкавица и той ме отхапа накрая.

Върнахме го в развъдника на Будкова път с аквариум, храна и цялото оборудване. Ако отидете там, за да видите, бъдете внимателни. Според мен те трябва да имат табела на портата с думите Внимание, лош хамстер!

В този раздел добре познати хора и редактори на МСП говорят за тяхното съжителство с домашни животни.