. всичко започна в Индия.
Вторник, 29 декември 2009 г.
Ден 4 - Камбоджа - плаващо село
Понеделник, 28 декември 2009 г.
Ден 3 - Камбоджа - Анкор Ват
Неделя, 27 декември 2009 г.
Ден 0 до 2 - Тайланд - Камбоджа
Неделя, 15 март 2009 г.
Хонконг - ден 20
Като първо нещо сутрин ще разгледаме фоайето в съседния хотел Полуостров. Следобедното кафе тук струва около 700 крони, фоайето е прилично, но все още не си падам по дупето. След откриването си през 1928 г. той е най-добрият хотел на изток от Суец.
За разлика от вечерта, улиците са тихи, понякога празни. Срещаме местни хора само в парка Коулун, особено в китайските градини, където те спокойно практикуват кунг-фу, а другите го наричат „движения" със или без меч. Предимно те са възрастни хора от Хонконг. Разхождаме се и около най-голямата джамия в Хонконг, но построен в някакъв модерен стил (така че няма чудо.) За закуска се спираме в пекарна на ъгъла, където пекат вкусни класически кроасани и кифли, но също така и много нестандартни понички от риба тон 8-) Радвам се за всичко, което поне малко напомня на европейската храна (и не е хапване!).
Постепенно преминахме към Yau Ma Tei & Mong Kok. Това е квартал на местни пазари от всякакъв вкус и тук вече обръщаме внимание на паспорта и портфейла. На пазара със същите зелени полускъпоценни камъни като в Зеландия (Jade Market) тестваме уменията си за водене на преговори и купуваме няколко сувенира. Пазарите с риба (живи скариди), зеленчуци и друга храна (цяла пушена пекинска патица, сушени миди и стриди - ужасно смрадливи) са добра екзотика. Също така ресторанти с огромни аквариуми на витрината, където някой все още има днешния обяд.
В храма Тин Хан наблюдаваме молитвите на местните жители и пепел пада от главата ни от изгарящи тамянови пръчки, прикрепени навсякъде към тавана (спираловидно във формата на кошер). Има няколко отделни стаи и във всяка от тях се провежда подобен ритуал: запалете колкото се може повече тамян и не задушете 8-
За късен обяд ще отидем на индийски гръцки (след снощи нямам желание да опитвам някаква непозната храна) и поне съм много доволен от моята Masala Dosa (и тали на Ďurek). Мда. По пътя към хотела пазаруваме малко повече - казва се, че в Хонконг е необходимо да 8-))) Плюс това тук е малко по-евтино, отколкото у дома. Във всеки случай нямаме местни жители. Те се разхождат облицовани с пазарски чанти, сякаш някъде днес има голяма разпродажба. Вече споменах, че магазините тук са склонни да работят до късно. И Миа ми напомни, че хората са доста сплотени тук и ги е грижа за марките, които носят. Дори ме посъветва къде мога да си нося Луис Вютонс, здравей, здравей.
И да не забравя. Днес е Свети Валентин. По-млади или по-големи, срещаме почти всеки човек с букет, по-голям от него самия. Много пъти в букета се включва плюшена играчка или част от букета е направена от шоколадови бонбони. Просто Хонконг, т.е. gýč. Но те имат голям плюс за мен, че са си спомнили и са донесли нещо на половинките (дори ранният Hong Kong Post пише, че градът никога не е виждал толкова открит израз на привързаност).
Светлинното шоу е HK всяка вечер в осем вечерта. Имаме най-добрата гледка от нашия хотел (също директно от него), по-специално от Avenue of Stars (пристанищната алея с имената и отпечатъците на хонконгски актьори и други звезди). Шоуто започва с кратък коментар както на китайски, така и на английски, за това кои небостъргачи ще бъдат включени и как всеки ще мига. Тогава 30 минути доста дразнеща китайска музика ще започнат да придружават светлинните лазери, които мигат по различен начин от другата страна (на остров Хонконг, ние сме на полуострова). Китайската сграда е осветена с бели контури, така че изглежда сякаш е построена във формата на диамант.