ВИТАМИНИ
Витамините са хранителни добавки. Човешкото тяло обикновено не е в състояние да ги създаде. Витамините се намесват в малки количества в различни химични реакции - те поддържат превръщането на веществата и енергията, но те не са градивни елементи на клетките и тъканите. Химически това е много разнообразна група вещества.
Липсата на витамини в диетата или прием на монотонна храна, бедна на определен витамин, причинява хиповитаминоза или дори пълна липса на витамини - авитаминоза. Ако има излишък от витамини, те се съхраняват в тъканите или се отделят с урината. Тялото също има определено количество витамини в черния дроб. Излишъкът от някои витамини - хипервитаминоза - може да причини нарушения в работата на органите (витамин D).
2.1 РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ВИТАМИНИ
Известни са повече от 20 витамини. Около 13 витамина се използват значително в човешкото тяло, които се разделят според тяхната разтворимост на водоразтворими витамини и мастноразтворими витамини.
2.1.1 Водоразтворими витамини
Витаминният комплекс В обикновено се среща заедно в храната. От тази група витамини за хората са важни витамините В1, В2, В6, В12, РР и Н. Почти всички тези витамини са свързани с метаболизма в мускулите, нервната тъкан и хематопоезата.
Витамин В1 (тиамин) се съдържа във всички растителни и животински храни. Богатите източници на този витамин са зърнени култури, черен дроб, сърце, бъбреци и постно свинско месо. Той пречи на метаболизма на захарите в централната нервна система. Хиповитаминозата причинява повишена умора и възпаление на нервите и мускулите.
Витамин В2 (рибофлавин) се съдържа в млякото, зеленчуците, черния дроб, сърцето и бъбреците. Той пречи на клетъчното дишане. Проявите на неговия дефицит са доста типични: червеникав (малинов) език, възпалени устни ъгли и нарушения на устната лигавица.
Витамин В6 (пиридоксин) се съдържа и в млякото, маята и месото. Подпомага метаболизма на протеините и функциите на витамините В1 и В2. Липсата на този витамин причинява бавно заздравяване на възпалението, особено заздравяването на лигавиците.
Витамин РР (никотинова киселина) се среща най-често в дрожди, постно месо, черен дроб, мляко и листни зеленчуци. Той е част от ензимите, участващи в електронен трансфер в химични реакции, т.е. j. върху клетъчните окисления. Недостатъчно снабдяване с киселина. Никотинът причинява възпаление на нервите, психични разстройства, възпаление на лигавиците и тежка диария.
Витамин В12 (кобаламин) се съдържа главно в храната за животни, особено в черния дроб, бъбреците и млякото. Пълната му липса на диета е изключителна - на практика се среща само при строги вегетарианци. Необходимо е да се поддържа нормална хемопоеза. За приложението му в организма е достатъчен не само достатъчен запас от храна, но и достатъчната му резорбция в илеума и наличието на т.нар. вътрешен фактор - протеин, който се образува върху лигавицата на стомаха. Само чрез комбиниране на вътрешния фактор и витамин В12 от храната се формира ефективен комплекс. Част от витамин В12 може да се образува и в чревната лигавица. Липсата на този витамин причинява сериозно заболяване - анемия.
Витамин Н (биотин) е определен като фактор срещу увреждането на тялото от суровия яйчен белтък. Биотинът се свързва с протеина, намиращ се в белтъка на яйцата, и предотвратява абсорбирането му от червата. Биотинът е включен в нормалната диета и неговият дефицит се проявява само при пациенти със строга диета. Недостигът на биотин забавя растежа при децата, причинява възпаление на лигавиците и кожата, умора и мускулни болки.
Витамин С (аскорбинова киселина) изглежда пречи на повечето метаболитни процеси в организма. Механизмът на неговото действие обаче не е напълно известен.Той действа върху образуването на основната междуклетъчна маса на съединителната тъкан (лигамент, хрущял, кост), повишава устойчивостта към инфекции и ускорява зарастването на рани. Източникът на витамин С е предимно зеленчуци и плодове. Шипките и касисът са най-големият източник на нашите култури. Витамин С лесно се унищожава чрез готвене и оксигениране. Липсата на ефективен витамин се проявява чрез намаляване на резистентността към инфекции, кървене, загуба на зъби и в екстремни случаи (в Европа само при деца), развитие на фатално заболяване - скорбут.
2.1.2 Мастноразтворими витамини
Витамин А (аксерофтол) се съдържа във всички цветни (особено жълти и зелени) зеленчуци и плодове. Растителната храна го съдържа във формата, от която само възниква ефективен витамин А. Във функционално състояние се съдържа в храни от животински произход, особено в мазнини, черен дроб, мляко, яйца и олио.
Витамин А е от съществено значение за образуването на багрила в ретината на окото, които са необходими както за цветното, така и за черно-бялото зрение. Той участва в производството на лигаментни протеини. Недостигът на витамин А причинява зрителни смущения по здрач, прекомерна кератинизация на кожата и нарушения на сухожилните структури (намалява устойчивостта на напр. Междупрешленните дискове).
Витамин D (антирахитичен) е само едно от групата вещества, класифицирани като витамини D. От естествените източници единственият богат източник на този витамин са вътрешностите и черния дроб на рибите или вътрешностите на животни, които ядат риба. Витамин D се съдържа в яйцата и млякото. В нашите условия основният източник на витамин D е собственото му производство в кожата, където се активира от ултравиолетовото лъчение (слънчевите лъчи).
Витамин D става активно вещество само след метаболитна трансформация в бъбреците. Оттам преминава в черния дроб, където се съхранява и пуска в тялото. Основната роля на витамин D е да увеличи резорбцията на калций и фосфор в чревната лигавица. Калцият и фосфорът се съхраняват в костите (костна минерализация). Ако витамин D липсва в детска възраст (обикновено поради липса на ултравиолетова радиация), има нарушение на костната минерализация - рахит (рахит). В зряла възраст костите и зъбите се декалцират при недостиг на витамин D, а костите са по-склонни към фрактури, а зъбите към кариес. Витамин D също е опасен за прекомерното му снабдяване, когато се прилага някоя от неговите лекарствени форми. След това калцият се абсорбира свръх и се съхранява в стените на кръвоносните съдове и органи (особено в стените на сърцето и мозъка).
Витамин Е (токоферол) е богат на растителни масла, животински мазнини и зърнени култури. Средната диета осигурява задоволително количество витамин Е. Във физиологията на витамин Е има много неясноти. Изглежда, че предотвратява натрупването на някои продукти от метаболитния разпад, като по този начин предотвратява увреждането на чернодробната тъкан. Недостигът на витамин Е се проявява главно чрез увреждане на чернодробните клетки и ниска устойчивост на червените кръвни клетки, които лесно се разграждат.
Витамин К (антихеморагичен) се съдържа в зеленчуците, карфиола, граха и зърнените култури. Малко количество съдържа и мляко. Недостигът на витамин К поради неправилен състав на храната практически не съществува. Достатъчно витамин се образува от активността на бактериите в дебелото черво. Следователно дефицитът на витамин К се появява само при нарушения на чревната функция, например след унищожаване на чревните бактерии от антибиотици или при липса на жлъчка и нарушения на разграждането и усвояването на мазнините, в които витамин К е разтворим.
Витамин К контролира производството на вещества, необходими за съсирването на кръвта. Недостигът му води до удължаване на времето, необходимо за спиране на кървенето или дори обширно кървене с минимално нараняване.
Повишената консумация на всички витамини се случва по време на тежки физически натоварвания (спорт), по време на бременност, след операции, наранявания и по-сериозни заболявания.
3. АНТИБИОТИКА И ХИМОТЕРАПЕВТИКА
Антибиотиците са метаболитни продукти на микроорганизмите, които в много малки концентрации спират растежа и размножаването на микробите или ги убиват. Днес терминът антибиотици включва също вещества с антимикробен ефект, които се произвеждат полусинтетично или синтетично - химиотерапевтици.
Общи свойства на антимикробните лекарства
Бактерицидите убиват микробната клетка, действат необратимо и по-бързо.
Бактериостатичните вещества само обратимо спират растежа и размножаването на микробите.
Спектър на действие на антимикробните вещества
1. тесен спектър на действие (антитуберкулотици)
2-ри среден спектър на действие (пеницилин, ампицилин)
3. широк спектър на действие (тетрациклини, хлорамфеникол)
3.1 КЛАСИФИКАЦИЯ И ХАРАКТЕРИСТИКИ НА АНТИБИОТИКА
1. Бета-лактамни антибиотици
ПЕНИЦИЛИНИТЕ са високоефективни ATB с изключително ниска токсичност. Те се получават от култура на Penicillium chrysogenum, която произвежда 6-аминопенициламинова киселина.
АЦИДОЛАБИЛНИ ПЕНИЦИЛИНИ се прилагат само парентерално поради тяхната нестабилност при ниско стомашно рН. Това включва класическия бензилпеницилин (пеницилин G). Спектърът му включва G + коки и пръчици, G-коки, G-спирални микроби.
АЦИДОСТАБИЛНИТЕ ПЕНИЦИЛИНИ включват феноксиметилпеницилин (пеницилин V). Той се противопоставя на ефекта на стомашния сок и поради това се прилага през устата. Спектърът му е идентичен с пеницилин G. Препарати на пеницилин V: Ospen, Penbene
ПЕНИЦИЛИНИ СТАБИЛНИ СРЕЩУ БЕТАЛАКТАМАЗИ (Staphylococcus aureus - златен стафилокок). Тези пеницилини се противопоставят на действието на стафилококови бета-лактамази.
АМИНОПЕНИЦИЛИНИТЕ действат върху G + коките и особено върху G-пръчките.
Приготвяне: Амоксицилин (Amoclen). В комбинация с бета-лактамазен инхибитор, клавуланова киселина, получаваме много ефективна т.нар ω-амоксицилин (Augmentim). Ампицилинът е лекарството по избор при респираторни инфекции, инфекции на пикочните пътища и други заболявания.
2. Цефалоспорини
Основата е 7-аминоцефалоспоранова киселина. От I. до IV. поколение, спектърът на активност върху G-бактериите се повишава. От I. до III. но спектърът на активност върху G-коки, особено стафилококи, намалява значително.
ЦЕФАЛОСПОРИНИ I. Препарати за ПОКОЛЕНИЕ: Цефалексин, Цефалотин
ЦЕФАЛОСПОРИНИ II. ПОКОЛЕНИЯТА са по-устойчиви на бета-лактамази. Препарати: Cefuroxsin Axetie (Zinnat) често се прилага през устата
ЦЕФАЛОСПОРИНИ III. ПОКОЛЕНИЯТА са високо ефективни върху G-бактериите. Cefixsin (Suprax) се прилага перорално.
ЦЕФАЛОСПОРИНИ IV. ПОКОЛЕНИЯТА се дават само парентерално. Те действат както върху G- бактериите, така и върху G +, особено върху стафилококите. Препарати: Cefpirom (Cefrom).
3. Тетрациклини
Те имат много широк спектър на ефективност. В допълнение към бактериите те действат и върху някои протозои. Препарати: Тетрациклин, Доксициклин
4. Аминогликозиди
Техният спектър включва предимно аеробни G-бактерии и стафилококи. Препарати: Гемтамицин, Амикацин, Нетилмицин. Тази група включва стрептомицин, който се използва за лечение на туберкулоза.
5. Макролиди
Препарати: Еритромицинът засяга предимно G-бактерии, G-коки и спирохети. От G-бактерии напр. хемофили, публични домове - спирамицинът може да се използва при лечението на токсоплазмоза.
6. Левомицетин
Характеризира се с широк диапазон на ефективност. Действа върху аеробни и анаеробни G + и G- бактерии.
7. Полипептид ATB
Най-важното е, че полимиксините се произвеждат от техните Bacillous polymixa. Засяга само G-бактериите.
3.2 РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ И ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ХИМОТЕРАПЕВТИКАТА
1. Сулфонамидният спектър включва стрептококи, стафилококи, клостридии и други. Препаратът е известен: котримоксазол (Biseptol) - има широк спектър на действие.
2. Препарат с нитромидазол: метронидазол се използва за лечение на анаеробни инфекции. Друго лекарство е нитрофурантоинът, който се използва за лечение на инфекции на пикочните пътища.
3. Класическите хинолони хинолони включват налидиксинова киселина и оксолинова киселина, използвани за лечение на инфекции на пикочните пътища.
4. Антитуберкулотиците се използват за лечение на туберкулоза. Напр. Изо-никотинова киселина хидразид - INH, пара-аминосалицилова киселина - PAS, етамбутол.
5. Противогъбични лекарства - Противогъбичните лекарства са лекарства, които действат върху дрожди и гъбички. Препарати: Миконазол, Амфотерицин В действа върху кандиди и аспергили.