Общ преглед Вирилизмът е появата на промени при жената в резултат на повишена експозиция на андрогени, т.е. мъжки хормони. Има много причини, които могат да доведат до вирилизъм, като напр тумори, произвеждащи хормони, ензимни дефекти или употреба
30. януари 2004 г. в 11:58 Primar.sme.sk
Общ преглед
Вирилизмът е появата на промени при жената в резултат на повишена експозиция на андрогени, т.е. мъжки хормони. Има много причини, които могат да доведат до вирилизъм, като напр тумори, произвеждащи хормони, ензимни дефекти или използването на препарати, съдържащи андрогени (анаболи). Повишеното действие на андрогените води до проблеми, известни като вирилизъм. Те включват напр. поява на мъжки тип коса или изместване на височината към по-ниски тонове. В допълнение към анамнезата и изследването на пациента, определянето на хормоналните стойности в кръвта, както и методите за образна диагностика са решаващи за диагнозата. Терапията се фокусира върху съществуващата причина, а също и върху степента на тежест на промените. В допълнение към оперативното отстраняване на тумори, произвеждащи хормони, често се използват хормони, които предотвратяват производството или действието на андрогени. Тъй като това са предимно дългосрочни заболявания, лечението трябва да продължи няколко години.
Определение
Вирилизмът се отнася до промени в жената поради повишена експозиция на андроген. Настъпва маскулинизация.
Андрогените са мъжки полови хормони. Основният представител е тестостеронът, а също и андростеронът, които при човека се образуват в определени клетки в тестиса, в клетките на Leydig. Андрогените са отговорни за формирането и развитието на основните и вторичните полови характеристики на мъжа. Основните сексуални характеристики включват тестисите, а вторичните сексуални характеристики включват, наред с други неща, дълбок глас или окосмяване по тялото. В допълнение към специфичното за пола действие андрогените имат протеинообразуващ ефект, т.е. те имат анаболен ефект и освен това влияят върху растежа на костите.
Андрогените не се правят само при мъжете. При нормални обстоятелства те също се произвеждат в ограничена степен при жените. Нормалната концентрация на тестостерон при полово зряла жена е приблизително 10% от нормалната концентрация при мъж. Производството на андроген при жената се извършва главно в надбъбречната жлеза, по-точно в кората на надбъбречната жлеза и в много по-малка степен в яйчника.
Причини
Вирилизмът обикновено се отнася до нарушение на метаболизма на андрогените. В повечето случаи това е повишено „предлагане“ на андрогени. Това увеличено "предлагане" може да е резултат както от увеличено производство на андрогени, така и от нарушена конверсия или нарушено разграждане на хормона. Вирилизъм рядко може да се наблюдава при нормални концентрации на андроген, когато се повишава индивидуалната чувствителност към хормонални ефекти.
Повишената честота на андрогени може да се дължи на увеличеното производство на андроген. Това се дължи, inter alia, на надбъбречните тумори на надбъбречната кора, напр. аденом на надбъбречната кора или яйчник, напр. при синдром на поликистозните яйчници.
Производството на андроген се контролира от отделянето на определени хормони от хипофизната жлеза. Хипофизните тумори, които причиняват повишено производство на тези контролни хормони, също могат да доведат до повишено производство на андроген чрез повишена стимулация на надбъбречната кора или яйчниците.
При жените тестостеронът, като най-важният представител на андрогените, се среща предимно във форма, която се свързва с протеините и следователно е неактивна. Липсата на протеин носител води до повишена честота на свободен и по този начин активен тестостерон. Въпреки това, повишената честота на андрогени може да се дължи и на употребата на хормонални препарати, съдържащи андрогени, като напр. анаболи.
Редица ензими участват в метаболизма на андрогените. Липсата на определени ензими или съществуването на дефектни ензими също може да доведе до засилено действие на андрогените, което се причинява от нарушена конверсия на андрогени респ. андрогенно разграждане Тези ензимни нарушения могат да бъдат вродени или придобити и съответно могат да се проявят преди раждането, след раждането или дори след пубертета. Най-важните ензимни нарушения се проявяват в рамките на андрогениталния синдром и засягат напр. 3b-хидроксидна стероидна дехидрогеназа или 21-хидроксилаза.
Честота
Тъй като има редица причини, които могат да доведат до прояви на вирилизъм, няма данни за честотата. Като цяло обаче може да се каже, че проявите на вирилизъм в различна степен не са необичайни.
Симптоми
Прояви респ. промени, предизвикани от маскулинизация, се наричат вирилизъм. Терминът вирилизъм произлиза от латинската дума virilis = мъж и означава приблизително колкото мъжествеността на женската личност. Вирилизмът засяга предимно физическите особености, но може да се прояви и в променено поведение, напр. под формата на агресия, както и силно повишено либидо (сексуален апетит).
Поради засиленото действие на андрогените, женските сексуални характеристики се формират в различна степен при женските индивиди, които след това са представени за кратко тук:
В допълнение към появата на вторични сексуални характеристики, поради засиленото действие на андрогените, атрофия на женските полови характеристики, като напр. за атрофия на гърдите или менструални нарушения до безплодие.
Диагноза
Историята както на жертвата, така и на членовете е безценна. Също толкова важен е гинекологичният преглед на засегнатата жена. И двете се използват за идентифициране и документиране на проявите на маскулинизация и може би дават първите данни за възможна причина, като напр. тумори на яйчниците.
Необходими са лабораторни тестове, за да се определи точната причина за маскулинизация. Тези лабораторни тестове включват, от една страна, определянето на различни хормони, като андрогени, хормони на хипофизата или кората на надбъбречната кора, както и различни функционални тестове, които изследват ориентацията на целевите органи или функцията на контролните кръгове. Важни функционални тестове са напр. "Метопиронов тест", ACTH стимулационен тест или краткосрочен тест за дексаметазон.
Освен това се използват образни процедури при съмнение за тумор на надбъбречната кора, яйчника или хипофизната жлеза. В коремната кухина те са предимно сонография и компютърна томография (КТ), в главата, а магнезорезонансната томография (MRT) често е по-подходяща за изследване на хипофизата. Освен това, ако въпреки методите за изобразяване не е възможно ясно обяснение на причината за маскулинизация, целенасоченото вземане на кръв може понякога да помогне за определяне на хормони от яйчниковите вени или надбъбречната кора. В редки случаи лапароскопията, т.е. коремната ендоскопия, ще доведе до категорични доказателства или окончателно изключване на тумора.
Терапия
Където е възможно, причинно-следственото лечение трябва да се търси при лечението на маскулинизация. Под причинно лечение разбираме отстраняване на съществуваща причина, в случай на маскулинизация напр. операция за андроген-продуциращи тумори или прекратяване на андрогенни/анаболни регенеративни агенти.
Въпреки това, в зависимост от причината за заболяването, причинно-следствената терапия не винаги е възможна, като напр при ензимни дефекти или повишена чувствителност на органите към андрогени. В тези случаи хормоналното лечение обикновено е неизбежно. Хормонално лечение протича с лекарства, които потискат производството и действието на андрогените. За тази цел се използват вещества, които се използват главно в контрацептиви, т.е. "в контрацептивни хапчета". От една страна, те действат, като атакуват контролните процеси на хормоналната продукция, напр. чрез предотвратяване на производството на контролни хормони в хипофизната жлеза. От друга страна, те могат директно да предотвратят производството на хормони в яйчника и по този начин производството на андрогени. Някои вещества, като ципротерон ацетат, също са в състояние да намалят действието на андрогените върху прицелния орган. Досега се предполагаше, че веществото инактивира андрогенния рецептор на клетъчната повърхност, като по този начин предотвратява поемането на андроген в клетката.
Потискането на производството на андроген в надбъбречните жлези е възможно със Спиронолактон. Това е лекарство, което обикновено се използва като диуретик, тъй като обуславя отделянето на течности. Това действие се състои в предотвратяване образуването на алдостерон в надбъбречната жлеза. Алдостеронът не е андроген, а хормон, който регулира управлението на течности и електролити в тялото. В допълнение към предотвратяването на образуването на алдостерон в надбъбречната жлеза, Спиронолактон също е показал, че предотвратява производството на андрогени, които могат да се използват за лечение на проявите на маскулинизация.
В зависимост от тежестта на проявите на маскулинизация могат да се правят опити за облекчаване на трудностите без използването на хормонални лекарства. Това е възможно при обстоятелствата на маскулинизиране на кожата и косата/косата.
В случай на хирзутизъм, напр. епилация, т.е. метод, при който коренът на косъма се електрически склеротизира. Друг метод се състои в бръснене или скубане на косата. При алопеция, напр. някои лосиони за коса с миноксидил. Миноксидилът е лекарство, което понижава кръвното налягане и е доказано, че насърчава растежа на косата като страничен ефект. За лечение на себорея и акне могат да се използват различни препарати, които намаляват производството на себум и действат срещу възпаление на жлезите, като напр. препарати, съдържащи витамин А, слънчева светлина, UV-B лъчи или препарати, съдържащи антибиотици (тетрациклини).
Профилактика
Превенцията срещу проявите на маскулинизация е възможна чрез отказ от андрогенни препарати. Тази информация се отнася главно за използването на продукти без рецепта за изграждане на мускулна маса (анаболи, допинг продукти).
Прогноза
Ако причинно-следственото лечение на маскулинизацията не е възможно, лечението на тези прояви обикновено е много продължително. Ако лечението след това бъде прекратено, проблемът може да се повтори.