sol inj 1x1 ml/1 mg
Съдържание на резюмето на характеристиките (SPC)
Приложение №. 2 към решението за промяната в регистрацията, ев. не. 2108/06396
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
VINCRISTIN LIQUID-RICHTER 1 mg
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Винкристин сулфат 1 mg в 1 флакон (1 ml).
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1. Терапевтични показания
Остра лимфобластна левкемия, болест на Ходжкин, всички хистопатологични подтипове и клинични стадии на неходжкинов лимфом, рабдомиосарком, сарком на Юинг, невробластом, тумор на Вилмс.
При солидни тумори за възрастни той се дава до голяма степен в комбинация с други цитостатици.
4.2. Дозировка и начин на приложение
Той е предназначен само за интравенозно приложение (трябва да се вземат предпазни мерки, за да се избегне екстравазация). Има фатални последици, когато се прилага интратекално.
Особено внимание трябва да се обърне на изчисляването на индивидуалната доза в зависимост от клиничното състояние на пациента.
Обикновено се дава в единична доза от 1,0-1,4 mg (максимум 2 mg) на квадратен метър телесна повърхност веднъж седмично. Общата доза, приложена по време на лечението, не трябва да надвишава 10-12 mg/m 2 .
Децата получават 1,5 mg/m 2 телесна повърхност в една доза веднъж седмично.
Продължителността на лечението е 4-6 седмици.
Само по-ниски дози могат да се използват при чернодробно увреждане.
Лекарството трябва да се разрежда чрез добавяне на физиологичен разтвор. Прясно приготвен разтвор на винкристин (0,1 mg/ml) се прилага като интравенозна инжекция или инфузия в продължение на 1 минута.
4.3. Противопоказания
Свръхчувствителност към лекарството и помощните вещества. Миелосупресия, неврологични заболявания, бактериални и вирусни инфекции.
4.4. Специални предупреждения
Винкристин може да се използва много внимателно при едновременна и предишна употреба на цитостатици или лъчетерапия при пациенти в напреднала възраст, при левкопения, тромбоцитопения и чернодробно увреждане.
Кръвната картина трябва да се проверява редовно. Ако левкоцитите паднат под 3000, препоръчително е да се прекрати лечението и да се приемат антибиотици профилактично.
След терапия с винкристин може да се развие остра урикемична нефропатия; поради това трябва да се проследяват редовно нивата на пикочната киселина в серума, да се осигури достатъчен прием на течности и адекватна диуреза и да се даде инхибитор на ксантиноксидазата (напр. алопуринол).
Екстравазацията може да причини локална болезнена реакция и некроза. Приложението трябва да се спре незабавно, а останалата част от дозата да се даде в друга вена.
Препоръчва се локално инжектиране на хиалуронидаза за облекчаване на дискомфорта.
По време на лечението трябва да се използва нехормонална контрацепция.
4.5. Наркотици и други взаимодействия
Едновременна употреба на невротоксични лекарства (като аспарагиназа, изониазид и др.).
Може да се използва с повишено внимание при:
митомицин С (може да се появи остра диспнея и бронхоспазъм)
фенитоин (серумните концентрации на антиконвулсанти могат да намалят и повишената бдителност при гърчове).
4.6. Употреба по време на бременност и кърмене
Подобно на други цитостатици, винкристин трябва да се използва с повишено внимание по време на бременност. Лекуващият лекар трябва да вземе предвид съотношението полза/риск.
Кърменето трябва да се прекрати по време на лечението.
4.7. Влияние върху способността за шофиране и работа с машини
4.8. Неблагоприятни ефекти
Най-чести: невротоксичност (проявяваща се в сензорни, двигателни или вегетативни функции), хиперурикемия, остра хиперурикемична нефропатия, алопеция.
Нечести: токсичност за централната нервна система, хипонатриемия, синдром, приписван на неподходяща секреция на антидиуретичен хормон, запек, загуба на тегло, гадене, повръщане, уртикария.
Редки: левкопения, тромбоцитопения, стоматит.
Азооспермия и аменорея могат да се появят след комбинирана терапия с VCR. Ако се появят невротоксични симптоми, терапията трябва да бъде прекратена.
4.9. Предозиране
Подкрепящите грижи трябва да включват антиконвулсантна терапия (фенобарбитал), клизми (за предотвратяване на илеална болест), мониторинг на сърдечно-съдовата функция на пациента и редовна кръвна картина.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1. Фармакодинамични свойства
ATC код: L01CA02
Фармакотерапевтична група: цитостатик
Винкристинът е алкалоид от растителен произход (Catharanthus roseus). Той обратимо блокира митотичното клетъчно делене на етапа на метафазата. Свързвайки се с митотични микротубули, той предотвратява развитието на митотични вретена. Той инхибира селективно механизма за възстановяване на ДНК в туморните клетки и, като инхибира действието на ДНК-зависимата РНК полимераза, инхибира синтеза на РНК.
In vitro, в културата на тъкани Hela, ниски дози увреждат митотичното вретено, при по-високи дози се развиват пикномитоза и пикноза. Цитотоксичният ефект на винкристин е свързан с появата на цитоплазмени капчици в тъканните култури. Праговата доза за спиране на митозата е 10 -4 mg/ml.
Джонсън и Армстронг за първи път тестват in vivo ефикасността на винкристин през 1963 г. върху левкемия Р-1534 при мишки и върху серия от асцитни и твърди форми на трансплантируеми тумори на гризачи. Най-важните тумори на гризачи са: NKLy ascitic, AK, L-1210 и P-388 левкемия, асцитичен тумор на Ehrlich, сарком на Yoshida и хепатом на Новиков. В тези анализи степента на ефективна ежедневна i.p. дози между 0,05 и 0,3 mg/kg. Този диапазон на дозата значително увеличава преживяемостта на животни, които са имали както левкемия, така и асцитен тумор, и значително блокира растежа на трансплантирани солидни тумори. Умерено инхибиране на растежа се наблюдава при подкожния карцином на Guerin и подкожния карцином на Walker, като повече от 50% инхибиране се наблюдава при интраперитонеално приложение.
5.2. Фармакокинетични свойства
При интравенозно приложение на белязан винкристин при кучета се наблюдава двуфазна екскреция с полуживот съответно 5 минути и 5 минути. 190 мин. Изглежда, че черният дроб го екскретира предимно в жлъчката, където максимална концентрация може да се наблюдава 60 минути след приложението. По-малки количества могат да бъдат открити в урината както в непроменена, така и в метаболизирана форма. По отношение на разпределението може да се наблюдава повишено натрупване в панкреаса, далака, бъбреците, белите дробове и черния дроб (Castle). Екскрецията при хора показва трифазен модел (Бендер), с полуживот 4-5 минути, 2-3 часа и 19-155 часа. Наблюдава се и интензивно свързване с кръвни клетки и серумни протеини. Има широки междуиндивидуални вариации в терминалния полуживот и обем на разпределение.
Той се метаболизира в черния дроб и се екскретира предимно в жлъчката. Само 10-20% от инжектираната доза се появява в урината.
Кинетика при плъхове и хора
Кинетика при плъхове:
(mg/kg) Амплитуда наполовина Амплитуда наполовина
(mg/l) (hr) (mg/l) (hr)
Винкристин 0,1 714 ± 383 0,78 ± 0,21 12 ± 10 14,3 ± 6,3
(n = 3) 454 ± 23 0,68 ± 0,02 4,2 ± 0,5 12,3 ± 0,6
Препратки: Roger Rahmani et al.: Сравнителна фармакокинетика на противотуморни алкалоиди на Vinca: Интравенозни болусни инжекции на Navelbine и сродни алкалоиди при пациенти с рак и плъхове, химиотерапия и фармакология на рака (1986)
Фармакокинетика на винкристин (VCR) при пациенти с рак:
След интравенозно болусно инжектиране на видеомагнитофон, фармакокинетичните данни бяха анализирани с помощта на цифров компютър съгласно триотделен (C) отворен модел, в който C-1 представляваше плазмения обем, C-2 добре перфузирани тъкани и C-3 a бавно постижима част. Смятало се, че елиминирането на лекарството става от C-2. Времето на полуживот на трите фази на разлагане a, b и g е 2,64, 34,5 и 942 минути. Привидните обеми на компоненти 1, 2 и 3 са 2.85, 13.95 и 125.68 литра. В терминалната (g) фаза разпределението на лекарството в С-1, С-2 и С-3 е: 2.11, 8.78 и 89.11%. Големият трети компонент и продължителната фаза на разграждане на кръвта g заедно с много ниската константа на елиминиране (K31) показват обширно свързване на VCR с тъканите, от които се получава бавно освобождаване. Това би позволило продължително излагане на нервната тъкан на видеомагнитофона, което може да доведе до клинична невротоксичност.
Препратки: V. Sagar-Sethi et al., Bowman Gray School of Medicine, Wake Forest University, Winston-Salem, (Clinical Investigations, 1980)
5.3. Предклинични данни за безопасност
Kellner и Nemeth наблюдават следните токсични симптоми, когато се наблюдава единична доза винкристин LD50 или LD99: парализа на задните крайници и пикочния мехур, загуба на тегло, диария и атрофия на далака. Хистопатологичното изследване разкрива разрушаване на лимфоидната тъкан и сериозно увреждане на чревната стена и лигавицата.
Субхроничната токсикология при маймуни (и хора) показва, че периферната нервна система е най-чувствителният прицелен орган след чревната стена и скелетните мускули. Сред уврежданията на хематопоетичната система при животни, лекувани с винкристин, депресията на гранулопоетичната система е най-изразена, а тромбоцитопения (Kellner) също се наблюдава при по-високи дози. При плъхове и мишки ниските дози винкристин предизвикват тромбоцитоза.