Природни науки »Биология
Въглехидрати в храненето
Въглехидрати те са важен компонент на всички организми. Те са най-лесно достъпните вещества за производство на енергия в клетката. Техните междинни продукти са важни за изграждането в тялото. Те могат да бъдат компонент на други макромолекули, като напр. гликопротеини, гликолипиди, нуклеинови киселини. От сложни полизахариди (нишесте) възникват в тялото напр. дизахариди - глюкоза или гликоген, допълнителни междинни продукти (млечна киселина) се образуват и др. Глюкозата е основният въглехидрат в телесните течности, гликогенът е основният въглехидрат на клетките. Най-високата му концентрация е в чернодробните клетки, около 3-5%, но при висок прием на храна достига 10%, при глад пада под 1%, при студ и упражнения още по-ниски. Гликогенът се съхранява и в скелетните мускули (0,4-0,6%). Тук тя възниква от глюкозата, доставяна от кръвта и служи като местен енергиен резерв.
След прием на глюкоза, концентрацията на глюкоза в кръвта се увеличава до максимум при здрави индивиди, което се достига на 45-ата минута след прилагането на глюкоза, след това стойността намалява до първоначалните стойности и често пада за кратко време под тези стойности. Гликемичната крива (кръвната глюкоза е концентрацията на глюкоза в кръвта) зависи от възрастта. Предполага се, че въглехидратите покриват около 50-60% от енергийните нужди на организма. Те са носители на „чиста“ енергия, т.е. те се превръщат само във въглероден диоксид и вода, които са вещества, които могат да се отделят от тялото много бързо.
Дневният прием на въглехидрати варира от 200 до 500 g. Храната съдържа предимно полизахариди от растителен произход (смилаеми нишестета и несмилаема целулоза), но също така и дизахариди, напр. захароза (захарно цвекло) и лактоза (млечна захар). Те се разграждат до монозахариди по време на храносмилането. Слюнката и панкреатичните амилази разцепват нишестето в олигозахариди (с 6, 3 или 2 молекули глюкоза). Монозахаридите се абсорбират главно в началото на тънките черва. Глюкозата и галактозата се усвояват най-бързо, фруктозата наполовина по-бавно. Пентозите се усвояват много по-бавно. Инсулинът не повлиява чревната абсорбция.
Инсулин е протеинов хормон, произведен в островчетата Лангерханс в панкреаса и понижава нивата на кръвната захар директно в кръвта. Той изтласква глюкозата от кръвта в тъканите, подпомага използването й в мускулите и позволява производството на гликоген в черния дроб, поддържайки постоянно ниво на захар. Инсулинът не може да се прилага перорално, тъй като като всеки протеин, той би се усвоил в стомаха и червата. Приложен във вена, където действа незабавно или под кожата като дневна доза за диабетици с по-тежък диабет, той елиминира симптомите на диабета. Диабетът (захарен диабет) е наследствено заболяване, при което нивото на кръвната захар е повишено поради липса на инсулин, захарта не може да се използва главно в мускулните клетки, захарта, тъй като е в излишък, се екскретира с урината и тялото губи неговия енергиен източник. Гликогенът се освобождава от черния дроб, тялото е отслабено, бързо се уморява и човек е постоянно гладен. Също така може да почувства жажда, тъй като захарта се отделя във водата с урината и трябва да се попълни. При по-тежките видове диабет се получава загуба на тегло, защото липсата на енергия се допълва от изгарянето на протеини и мазнини, съхранявани в тялото. Това води до образуването на кетонни тела, като напр. ацетон, ацетооцетна киселина, която се утаява в кръвта, повишава киселинността на вътрешната среда, което може да причини загуба на съзнание, дори смърт.
Препратки:
Jane Wertheim, Chris Oxland и Dr. Джон Уотърхаус: Училищна енциклопедия по химия
Робърт Ф. Шмид: Memorix - Физиология
Станислав Троян и екип: Физиология 1. - Учебник за медицински факултети
A. Valachovič, R. Pegřím: Анатомия и физиология на човека