Кратък речник на словашкия език

набирам не док. в мин. печалба в развитието. обслужване;
pejor. спешно да придобият изобщо:. (войници) на чужди легиони

правопис

Правила на словашкия правопис

  • Речник на словашкия език (от 1959 - 1968) 1

    1. които вербували, наемали мъже за наемна военна служба, за война (в по-стари времена), verbunkoš;

    2. навик. pejor. който агитира някого за нещо, поверява някого за нещо: v. към Чуждестранния легион

    рекрутер, -у, -чекек жени. r. телефонно обаждане. остаряла. набиране на мъже в наемната армия, на войната (в по-стари времена), вербанк, набиране: Радио автомобилът печелеше весели песни като вербовчик в старите дни. (Тат.)

    вербувач, -нка мъж. r. вербуван войник: поредица от съблазнителни новобранци, завързани, изрязани (Vlč.)

    вербувам, -uje, -ují nedock. (кого дори)

    1. да придобива, наема мъже за военна наемна служба, за война (в по-стари времена): v. войници, доброволци;
    Какво толкова барабанят? Пак ли набират в армията? (Бедн.) Крал Фридрих II. за своята охрана той вербува и хвана високи мъже (граф)

    2. често pejor. да се получи чрез агитация, примамка, клюки: (Агитатори) агитирани, вербувани във фабрики и сгради. (Тат.) Той обичаше деца, вербувани в училище. (Vans.);
    набиране на бежанци в чуждестранния легион;

    || набират книги. да дойдат, да имат произход, да вербуват: откъде вербуват пияници, където се събира проституцията (вие.)

    словесен, -ého střed. остаряла. ползата, която новобранците получиха при сключване на договор за постъпване във военна наемна служба (навремето): Никога не съм мечтал да бъда войник. - И ви даваха новобранци? - Адам не обичаше да го питат за вербализъм. (Jégé)

    verbovník, -a, mn. не. -Аз съм мъж. r. разреден. вербувач;

    набиране добави. м.: v-a песен (Piš.);
    v-i музиканти (Piš.), които свиреха при набиране на персонал