Братислава, 10 февруари (TASR/HSP/Снимка: TASR)

гръкокатолическата

Няма повече топки, топки и партита

За повечето християни през следващите дни ще започне 40-дневен период на пост и духовна подготовка преди Великден. Във вторник преди Пепеляна сряда, която тази година се пада на 13 февруари, периодът на балове, балове и партита завършва според традицията чрез погребване на бас или други музикални инструменти.

Докато в Римокатолическата църква времето на Великия пост започва в Пепелна сряда, 13 февруари, за гръкокатолиците, според григорианския календар, Великият пост, т.е. Четирийсетте, започва два дни по-рано - в понеделник, 11 февруари. Това е четиридесетдневен пост, фокусиран върху Великден, който в гръкокатолическата църква се нарича Пасха.

„Постната литургия се подготвя за честването на Пасхалната тайна на катехумените - обявява се за изчакване на кръщението, четене на специални молитви за тях в литургията, както и вярващи, като им напомня за кръщението, което са получили, и ги насърчава да се покаят. Според Великия пост на гръцката католическа църква в Словакия (одобрен от архиерейския съвет), първият ден от Четиридесет и петък от Страстната седмица (Велики петък) е строг или строг пост, т.е. въздържа се от месо, мляко и постни яйца - така че е позволено да се яде докрай веднъж на ден и малка закуска е разрешена най-много два пъти на ден. Ястия без месо се ядат в сряда и петък през 40-те години “, обясни Станислав Габор, говорител на Гръцко-католическата епархия в Братислава, периода на пости за TASR в църквата. Както той допълнително заяви, олтарите не са украсени с цветя в гръкокатолическите храмове по време на Великия пост. Тъмночервеният литургичен цвят на богослужебното облекло и олтарните дрехи се използва през четиридесетте години.

Историята на четиридесетте години датира от времето на апостолите. Първите християнски общности отбелязват страданията и смъртта на Христос в деня на еврейската Пасха и пости в този ден. Според историческите източници този т.нар някои един ден, други два дни, или дори по-дълго. През II и III век постенето постепенно се измества към периода преди Пасхата, т.нар предпасхално бързо. През III век в някои църкви предпастирският пост продължи цяла седмица. Тази седмица в гръкокатолическата църква днес се нарича добра седмица (или добра седмица) и това е седмицата преди Великден. В края на III век великият пост продължил 40 дни. От 4 век имаме първото ясно свидетелство за четиридесетдневен преджертвен пост (Ницкият съвет). Въпреки че през 4 век четиридесетте години вече са били установени в църквата на Изток и на Запад, тя все още не е имала точно име и не е била установена еднообразно. На Запад великопостният период се удължава по-късно, отколкото на Изток.

Числото 40, що се отнася до периода на пости, има символично значение, подобно на числата 3, 7, 9 от библейските времена. Според древната традиция съботите и неделите в Източната църква не се считат за пости. За да достигне номер 40, постът беше удължен от шест на седем седмици. Западната (Латинската църква) е имала шестседмичен пост, тъй като отчита и Великите пости в събота, каза Габор.