Първият беше лимон. След това няколко портокала и лука.
Източник: Питър Корчек
Галерия
Първият беше лимон. След това няколко портокала и лука.
Източник: Питър Корчек
Тайно се „гмурнах“ в контейнери в хипермаркетите във Виена, Бърно и Братислава. Всеки ден в тях се озовават стотици килограми храна, която все още е консуматив. Какъв е проблемът?
Ако можете да си представите 1,3 милиарда тона храна, то точно това, според ООН, всяка година се оказва на нашата планета в отпадъци. От тях 300 милиона тона се изхвърлят, когато са все още консумативи. В Европа и Северна Америка има 95 до 115 кг изхвърлена храна на човек. Годишно. В Африка на юг от Сахара, Южна и Югоизточна Азия, само 6 до 11 кг. Хранителните отпадъци са най-често срещани в хипер- и супермаркети, ресторанти и домакинства. Що се отнася до хипермаркетите, Международната здравна организация (СЗО) посочва, че една трета от храните се изхвърлят, докато други източници твърдят, че са половината. Или такива храни ще изтекат или ще изтекат, или техните вериги няма да бъдат продадени.
По относително радикален начин фрийганите, които „ловят“ консумативи в контейнери за хипермаркети, се опитват да привлекат вниманието към безсмислените отпадъци. Думата freegan произхожда от английската free - free, free и от думата vegan - човек, който не консумира месо, яйца, млечни продукти. Разбира се, не е толкова строго, фриганите не ядат основно месо. Фрийганизмът се разпространи при нас преди няколко години, той действа в света от осемдесетте години на миналия век. Известно е още като гмуркане на сметище. Не сме свикнали обаче с битовите отпадъци, хипермаркетите имат отделни контейнери за биоотпадъци, където в крайна сметка се оказват плодове и зеленчуци, други за хляб и сладкиши и т.н.
Признавам, исках да го опитам. Не заради тази статия, но не ми хрумна как е възможно толкова много храна да попадне в отпадъците. Дори не вярвах на снимки и филми. А от друга страна ме притесняваше, че е така. Защо разполагаме с нещо, което все още може да се използва?
Разхождаме се с Матиас (22) през нощта Виена. Осветени интерпретации, всички хубаво оцветени, тук-там групи, идващи от киното или театъра. Ние обаче не се интересуваме от интерпретации, ние се насочваме към контейнерите на близкия хипермаркет. Накрая сме там, точно оттук млад мъж с пълна раница тръгва на велосипед. Има няколко големи пластмасови контейнера, нашата цел е зеленчуците. Матиас вдига няколко найлонови торбички и започваме да вадим мрежи от портокали и мандарини, пакети чушки и домати. Карфиол, цикория, зелен лук, ябълки, лайм, докато не действа като списък на подходяща семейна покупка. В саксията дори намираме букети от рози, един от които вземаме и някои ароматни подправки. Чувствам, че трябва да спасим всичко, Матиас казва, че се е държал подобно, когато се е гмуркал за първи път. Но е необходимо да се има предвид, че и други ходят на лов, а от друга страна, какво би направил човек с такава купчина храна.
Когато „купихме“, продължаваме нататък, Матиас иска да ми покаже контейнер за млечни продукти. Ние обаче го намираме празен, боклукът може да ни изпревари. Бизнес риск. До третия обаче имаме късмета да имаме контейнер за сладкиши, изваждаме полупрозрачни найлонови торбички, пълни с кроасани, обаче кифлички, плитки, които успяваме да разкъсаме неловко. Взимаме няколко парчета, събираме останалото и се връщаме в кутията. Фриган не оставя бъркотия след себе си. В апартамента на Матиас слагаме всичко на кухненския плот и отиваме да готвим. Нашият улов е качествено в по-добро състояние, отколкото често в много от словашките магазини.
Матиас учи история във Виенския университет и преди две години приятел му разказа за свободните. Тогава той нямаше стипендия, затова се опита да спести за храна. По-късно той се успокои, но след това беше зашеметен, затова протестира по този начин. Той няма проблем с парите, но просто се чувства добре, че ще използва нещо, което иначе би било обезценено. Лови нормално, купува само храна, която не може да намери. Веднъж те и техните приятели просто изчислиха цените на внесената храна, струваха около петстотин евро. Достойна „покупка“.
„Когато брат ми разбра какво правя, той искаше да ми даде пари. Той не разбра, както много хора, защо го правя “, обяснява той. Той обаче не само ловувал за храна, но веднъж намерил нов комплект ножове, с които нарязвали зеленчуци в хипермаркет и очевидно случайно ги изхвърлял. Друг път компютърът, който сте поправили, и наскоро CD плейърът. Бутонът на него беше счупен.
В Австрия има доста свободни хора и много хипермаркети ги понасят. Разбира се, това зависи от политиката на отделните вериги, не е възможно да се ходи навсякъде. Във Виена дори има уебсайт, където отделни фирми или лица даряват храна, която иначе би трябвало да изхвърлят. Пекарните ще ви продадат еднодневен хляб или сладкиши за няколко малки артикула.
Вечерята най-накрая е приготвена, Матиас изважда от фурната съд за печене с пълнени чушки в доматен сос, това може би е името на приятно ароматния специалитет. За това имаме салата от цикория с не знам какво и печени плитки. Всичко от контейнера.
Друга експедиция отиде до Бърно, където се срещнахме с Ирка (19). Изведнъж сме в покрайнините и сме зад хипермаркета. Не сме сами, срещаме млада двойка там с дъщеря на около шест години. Те вече имат чушки в раницата си и младата жена все още бере ябълки и домати. „Мамо, тук смърди“, оплаква се момиченцето. Семейството не е свободен, техните контейнери се хранят. Когато си тръгнат, ние си слагаме ръкавиците и берем ябълки, круши, лук, които са огромно количество, репички, картофи, лимони, портокали.
Jirka е самоук, свободен. След гимназията се премества в Бърно, където си намира работа. Той чул нещо за фрийган, открил карта на фриган в интернет и започнал да търси с приятелката си. „Съвсем нелогично е, че се изхвърлят толкова много храни, много от които се внасят, а от друга страна спестявам пари, които след това мога да използвам за нещо друго. Съквартирантите ми също идват с мен, имаме апартамент под наем. Винаги отиваме, когато ни свършат зеленчуците ", казва той и добавя, че вече е открил всичко възможно. Наскоро голямо огледало, което някой изхвърли, го има в коридора.
Когато раницата ни е почти пълна и контейнерът почти никога не е изчезвал, се сбогуваме с Жирка, който се втурва вкъщи, за да намери приятелката си. Полунощ свърши, обмисляме какво да правим с вечерта. Отваряме картата в интернет и отиваме на работа. Насочваме се към отсрещната страна на града, паркирана пред мъртъв хипермаркет. Откриваме контейнери относително лесно. Ръкавици, фарове и драскаме сякаш сме родени в контейнер. Берем няколко домата и започваме. Когато навлезем на главния път, полицейски маяци се придържат към нас. Автомобил с ECV на Братислава, който тръгва през нощта пред затворен хипермаркет, вероятно е толкова често в Бърно, колкото летяща чиния в Националния съвет на Словашката република. Спираме, колега спуска прозореца. Между другото, в колата мирише след отдих в компостиращ завод. Полицай изучава документи и колеги шофьори, обикаляйки за момент колата, сбогувайки се с думите, че всичко е наред.
И така, най-накрая сме в Словакия, където свободните хора са малко по-сложни в сравнение със съседните страни. Предимството на Братислава има предимство, където има повече възможности. Зад хипермаркета близо до центъра на града попаднах на възрастен господин, който пълнеше торба с моркови, банани и краставици. Когато свърши, го закара до близката кола. Това обаче в никакъв случай не беше свободен, ние вярваме, че той не е отишъл да продаде улова си. В следващия хипермаркет откривам контейнер, пълен с нарязан хляб.
Не е възможно да се определи точно колко храна се изхвърля от хипермаркетите в Словакия; отделни вериги не публикуват тези цифри поради конкуренция. В съседната Чехия хипермаркетите предоставят непродадена храна и храна непосредствено преди изтичането на т.нар отстъпки, при които хората могат да ги купят на символична цена. В страната също има организации, които готвят за тези храни за бездомни. В Словакия някои хипермаркети се опитват да отговорят на нуждите на клиентите поне като предлагат тези храни в ъгли с отстъпка.
Реалната възможност за осигуряване на храна не се подпомага от законодателството - особено взаимодействието на законите за храните, ДДС и закона за отпадъците. Започнахме да си сътрудничим със словашката ловна камара и Sloboda zvířat, през март 2012 г. стартирахме проект за предоставяне на стоки с намалено качество за хранене на горски дивеч или хранене на животни в приюти. Започнахме в девет магазина и днес има около петдесет ангажирани “, казва Томаш Ференчак от Tesco Stores SR, a. с.
Мартин Гартнер от Kaufland твърди, че миналата година са предоставили 250 200 броя продукти за социални магазини в някои части на Братислава, а също така си сътрудничат с Словашката банка на Словакия.
Ако отидете в някой от хипермаркетите, забележете, че стоките по рафтовете непрекъснато се попълват, създавайки впечатлението, че имаме достатъчно храна. Но в този случай не всички храни могат да бъдат продадени, така че част от тях попадат в отпадъците. Диана Чованцова Станкова от Ahold също подчертава, че млечните и месни продукти, пакетирани пресни зеленчуци или хлебни изделия, чийто срок на годност изтича, предлагат на клиентите значително по-евтино, обикновено с 50 процента. "Ние прилагаме същия принцип при продажбата на трайни храни преди датата на минимална трайност, но въпреки тези мерки, ние изхвърляме десетки тонове храна годишно в нашата мрежа", добавя той.
Неприятният факт, че в Словакия всяка година се изхвърлят стотици тонове храни, е причинен не само от непреднамерено законодателство. Защо работи по-добре до Чехия например? Ясно е, че свободната организация не е решението, но поне може да насочи вниманието към този проблем. И тъй като много храна също се изхвърля от домакинствата, може би наистина трябва да помислим за това. Крайно време е, защото вчера беше късно.