спасена

Никой няма да й го вземе - тя беше първата жена във Вселената, която напусна Земята почти три дни на 16 юни 1963 г. И с всичко, което върви с него - слава, почести, но и болка и неосъществени желания.

Ако имах пари и можех да си купя полет, с удоволствие бих се върнал в космоса. И бих отишъл на т.нар еднопосочна мисия до червената планета. Спокойно, на Марс без билет за връщане “, каза Валентина Терешковова пред репортери по повод своя 75-и рожден ден. Изминаха 55 години от полета й в космоса днес, а първата жена в космоса вече е на 81 години. Тя се опита да се върне в женския космически елит през 1978 г., но в крайна сметка те избраха по-младата Светлана Савичка. Tereškovová не е преминал медицински прегледи. Но дори години по-късно тя сякаш не забравяше, че вместо нея лети друга жена. По време на посещението си в Братислава тя каза студено пред „Правда“: „Не сме в контакт“.

Предимството на тестовете обаче беше, че по време на него тя се срещна с бъдещия си съпруг, доктор Джулия Шапошников, по-късно директор на военния Централен институт по травматология и ортопедия. След смъртта му през 1999 г. генерал-майор Терешковова живее сам в нейната „дача“ (вила) от червени тухли близо до Звездния град и обикновено общува само с дъщеря си Йелена и внуците Андрей и Алексей.

През лятото на 1963 г. обаче беше нещо друго. Тогавашният съветски лидер Никита Хрушчов притиска Сергей Королов, ръководител на обучението на космонавти и главен дизайнер, да изпрати жена в космоса. Още повече, че американците постигнаха напредък в тази посока. Накрая бяха избрани 800 кандидати и 30 от тях преминаха през сито.В крайна сметка се довериха на пет момичета и Терешковова не беше първата в списъка. Тя имаше дори най-лошите медицински тестове. Хрушчов обаче я бутна. Тя имаше „идеален“ произход от работната класа и идваше от малко село, просто семейство и обучена за тъкачка. В същото време адептите трябваше да се изправят пред трудни условия: високи температури, влажност, свикване с безтегловност, кацане на вода, скачане с парашут. Кандидатите се подложиха и на психотестове.

Както се оказа, най-големият проблем на Терешков беше преодоляването на гадене, летаргия и сънливост. В космоса тя дори спря да отговаря на въпроси от контролния център. Тя заспа от умора и накрая я събуди друг космонавт Валери Биковски, който летеше „наблизо“. Длъжностните лица също мълчат от години за несъвършенствата на самия космически кораб. Съществувал риск Терешков да загине в безкрайна вселена, вместо да кацне на Земята. Тя беше спасена от Юрий Гагарин, първият в света космонавт, който контролира полета, и измисли начин да върне колега. Кацането в района на Алтай не беше гладко. Изтощеният космонавт буквално паднал върху раменете на местните жители. Тя с удоволствие се превърна в цивилната, която ги доведе и се хвърли на предлаганата от селото храна под формата на картофи, мая и хляб. Твърди се, че Короловов изобщо не я е похвалил за това. В крайна сметка с действията си тя „наруши чистотата на експеримента“.

След Терешкова жените дълги години не влизаха в космоса. Както беше посочено в документите по това време, това беше свързано с „индивидуалните особености на женския организъм“.