Чудото на природата е човешкото тяло, което може да се регенерира. Да не го спираме.
Ваксинацията е престъпление
Скъпи родители,
Ваксинирането на детето ви е едно от най-лошите неща, които можете да направите за детето си. Ако има скорошна информация за възможната вредност на ваксинацията, знайте, че тя е върхът на айсберга и реалността е много по-заплашителна.
Имайте предвид, че ваксинацията е изключително важна за фармацевтичните компании, така че те винаги ще се опитват да скрият истината от вас и да се опитват да осмиват или по друг начин да заглушават потенциалните опоненти. Ако ви се струва невъобразимо, че някой би могъл да се възползва за сметка на човешкото здраве, погледнете състоянието на нашата здравна система и ще установите, че това е възможно. За много лекари пациентът не е човек, а само случай, при който трябва да му бъдат предписани лекарства и да бъде изпратен вкъщи.
Научно се поставя под въпрос не само ефективността на ваксинацията, но и здравната безопасност на ваксинацията. Ето няколко примера:
- Ваксинацията срещу туберкулоза се счита за причина за спиране на епидемията от туберкулоза в света. Смъртността от туберкулоза обаче е спаднала от 270 на по-малко от 1 смърт на 100 000 души от 1850 до 1980 г. Това означава, че ваксинацията срещу туберкулоза не се съобщава масово, докато след избухването на епидемията (през 1940 г.) и масовата ваксинация след 1950 г. не означава никакво намаляване или увеличаване на броя на случаите на туберкулоза. Страни като САЩ, където няма масова ваксинация срещу туберкулоза, имат същия брой заболявания (процент) като страните, в които масовата ваксинация е задължителна.
- Ваксинацията срещу туберкулоза причинява по-голяма чувствителност на организма срещу туберкулоза (тест на Манту или тест на Heaf).
- Проучване на ефектите от ваксинацията срещу туберкулоза в Мадрас (Южна Индия) през 1960 г., организирано от СЗО в контролирано проучване (където нито тестваните лица, нито тестерите не са знаели дали е дадено плацебо или ваксинация), установява, че 360 000 души, които групата ваксинирани са имали по-висока честота на туберкулоза от групата на хората, на които е дадено плацебо.
- Всички 62 служители на френската болница, получили туберкулоза през 1993 г., са били ваксинирани срещу туберкулоза.
Дадените примери се отнасят само за ваксинации срещу туберкулоза, но подобни проучвания съществуват и за ваксинации срещу: тетанус, грип, магарешка кашлица, хепатит, различни тропически заболявания и други подобни. В резултат на ваксинацията могат да се развият различни други заболявания от обриви до рак.
Ваксинацията се превърна в трафик на човешки страх. Всички реклами апелират към ирационалния човешки страх от болести, независимо от факта, че ваксинациите като такива НЕОБЩЕНО са повлияли отрицателно на човешкото здраве. Мисля, че всеки знае историята на камък, който е успял да защити от лъвове, когато мъдър селянин продал обикновен камък на богат човек, твърдейки, че този камък може да го предпази от лъвове. На въпроса на богатия човек за доказателства той отговори: „Камъкът със сигурност работи. Виждате ли лъвове наоколо? ”. Ваксинацията се е превърнала в „камък“, който ще ви защити, но само ако никога не сте изложени на болестта.
В професионалните среди вече се говори за т.нар синдром след ваксинация (PVS) - това са заболявания, които се развиват в резултат на ваксинацията. Симптомите, причинени от PVS, могат да бъдат разделени на остри и хронични.
Между остри симптоми включват треска, конвулсии, психично отсъствие, енцефалит и/или менингит, подуване на крайниците на мястото на инжектиране, магарешка кашлица, бронхит, диария, сънливост, често и неутешимо плачене, безсъзнание, пневмония, смърт, синдром на внезапна смърт.
Тъй като ваксинацията срещу коклюш е отложена за 2-годишна възраст в Япония, синдромът на внезапната детска смърт практически изчезва в Япония.! У нас коклюшът се ваксинира срещу коклюш, става ясно от статия на MUDr. Lucie Vanovčanova, в 9-10-та седмица от възрастта на детето!
Между хронични PVS симптоми включват ринит, отхрачване на жълта или зелена слуз, възпалени очи, страбизъм, отит на средното ухо, бронхит, хронична кашлица, астма, екзема, алергии, артрит, хронична умора, прекомерна жажда, диабет, диария, запек, главоболие, периодичен сън, епилепсия, мускулни крампи, нарушения на растежа, загуба на координация, нарушено развитие, поведенчески проблеми като безпокойство, агресия, раздразнителност, настроение, емоционална нестабилност, объркване, загуба на воля, умствена изтръпване.
Този списък далеч не е пълен. Ако страдате от някой от тези симптоми след ваксинация, това състояние може да бъде излекувано чрез прилагане на хомеопатичен потенциран продукт, с който сте били ваксинирани. За повече информация относно ваксинацията вижте http://www.drums.sk/aeonforum
Освен това самите ваксини съдържат не само атенюирания вирус, но и различни други токсични химикали, които се използват главно за консервация и кой знае какво. Опасните вещества във ваксините включват например Тимерозал (съединение на основата на живак, живакът се казва, че е най-токсичното нерадиоактивно вещество в природата), формалдехид (канцероген), фенол, химикали на основата на бензен, метилпарабен.
Това трябва да е достатъчно, за да ви изплаши достатъчно, за да проявите активен интерес към темата. Не е нужно да ми вярвате, проверете информацията сами и от няколко източника, например тук http://www.vaccination.co.uk Много лекари вече са наясно с големите рискове, свързани с ваксинацията, но не смеят да говори публично.
За тези родители, които не искат детето им да бъде ваксинирано и лекарите ги заплашват с полицията и съдилищата - знайте това не си длъжен да се ваксинира детето въз основа на "Конвенцията за защита на правата на човека и достойнството на човека във връзка с прилагането на биологията и медицината", към която е обвързана Словашката република. Подробности тук: http://www.drums.sk/aeonforum/viewtopic.php?t=27
Ива Вранска Ройкова
Световните кампании за ваксиниране на деца са огромен източник на доход за фармацевтичните компании. Педиатрите също печелят пари от тях. Те обаче представляват огромна и ненужна тежест за националните здравни системи. Но също така огромна тежест и голям риск за здравето за нашите деца. Ние обаче не се страхуваме от този огромен риск, защото не знаем нищо за него, защото да говорим за него е неписано табу. В същото време „вредата за здравето на нашите деца от ваксинацията е далеч по-голяма от рисковете от заплахата от болестите, срещу които са насочени тези ваксинации“ (Gerhard Buchwald). Най-сериозният неизвестен факт е, че сериозните инфекциозни заболявания, срещу които се ваксинира, започват да отшумяват след Втората световна война чрез повишаване на икономико-социално-хигиенния стандарт, независимо от кампаниите за ваксинация. Напротив, ваксинацията прави невъзможно изкореняването на тези болести, тъй като непрекъснато разпространява сред хората вирусите или бактериите, причиняващи тези заболявания, и се превръща в причина за огнище на болестите, срещу които е ваксинирана и други опасни болести.
Що се отнася до честотата на ваксинираните болести, германската статистика (1985-95), използвана в книгата на г-н Buchwald, показва, че в Германия, където ваксинацията не е задължителна, а само се препоръчва от държавата, болестите по
- дифтерията се среща в 1-9 случая годишно
- полиомиелит: 0-6 случая/година
- тетанус: 4-16 случая/година
и смъртни случаи от болести през същия период
- дифтерия: 0-3 случая/година
- полиомиелит: 3-8 случая/година
- тетанус: 2-6 случая/година
- морбили: 1-7 случая/година
- коклюш: 0-8 случая/година
Освен много сериозни случаи на инвалидност след ваксинация с мозъчни увреждания, психични разстройства, епилепсия, парализа или други сериозни нелечими щети, трябва да има и междинни - леки увреждания. Например, загуба на слуха може да настъпи след почти всички ваксинации. Френският лекар Калмър смята, че ваксинацията е причината за по-късното явно увреждане на психическото състояние и характера. Ваксинацията е повредила цялото поколение по характер. Ваксинацията влияе върху поведението, а последствията от нея са несигурни, затворени хора, без интерес към смислени неща, те показват страх. Наблюдават се поведенчески разстройства: немотивирана агресия, хиперактивност, неконтролирано поведение, нарушения на концентрацията, намалени или липсващи бариерни прагове.
Ваксинациите затрупват чувствителната имунна система на новороденото. Ваксинациите не са имунитетна тренировка, а причина за напълно нарушена имунна система. По-различно е при естественото преодоляване на детските болести: Преодоляването на морбили, паротит, рубеола осигурява имунитет за цял живот. След морбили състоянието на хроничните алергични заболявания, като екзема или астма, се подобрява. Болестта на детските болести е част от естествената екосистема, изгражда имунитет, активира цялата имунна система. Непреодоляването на болестите може да причини опасно отслабване на защитните сили на организма и може да е позволило появата на заболявания като СПИН. Прогресирането на детските болести до по-напреднала възраст представлява риск. Доживотният имунитет, който се дава по време на ваксинацията, е само желание, а не доказано (т.е. ваксинациите съществуват само 20-30 години). В Гамбия унищожените морбили се завърнаха с много по-тежко протичане на болестта. В САЩ, след 20-годишна кампания за ваксинация срещу морбили, епидемията от морбили отново избухна, като ваксинираните и неваксинираните се разболяха еднакво. Нито една от статистическите криви на честотата и смъртността, дадени в книгата „Ваксинация - трафик на страх“, не показва, че човек е защитен срещу болестта чрез ваксинация.
Друга важна информация е фактът, че различните държави имат различно законодателство за ваксиниране на деца. Докато ваксинацията е задължителна у нас, в повечето от първоначалните държави-членки на ЕС (с изключение на Италия) тя се препоръчва само - по избор. В Япония например ваксинацията е разрешена едва след навършване на 2-годишна възраст. До 2-рата година от живота нервната система се развива и на тази възраст имунната система на детето все още не е изградена. В същото време повечето ваксини засягат нервната система и могат да повлияят неблагоприятно на нейното развитие. Факт е обаче, че увреждането на мозъка, причинено от ваксинация до 3-годишна възраст, не оставя патолого-анатомични следи, а само неоткриваеми симптоми на мозъчно заболяване. Възниква въпросът дали точно поради това ваксинацията не се извършва толкова рано, че каквито и да е щети не оставят доказателства. Защото аргументът за такава ранна ваксинация, която се използваше преди половин век, че децата на възраст под 2 години понасят по-добре ваксинациите, сега е остарял от медицинската наука. Сега е известно, че на тази възраст увреждането на ваксината е по-рядко и по-трудно за откриване.