tbl vag 18 апликатори (3x6) x10 µg (близ. PVC/Al)

Съдържание на резюмето на характеристиките (SPC)

Одобрен текст към решението за промяната в регистрацията, ев. не. 2011/02297-ZME

микрограма

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА

1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Vagifem 10 микрограма вагинални таблетки.

2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Всяка вагинална таблетка съдържа:

Естрадиол хемихидрат, съответстващ на 10 микрограма естрадиол.

За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Бяла, филмирана, двойноизпъкнала таблетка, гравирана с NOVO 278 от едната страна. Диаметър: 6 мм.

4. КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1 Терапевтични показания

Лечение на вагинална атрофия поради дефицит на естроген при жени в постменопауза (вж. Точка 5.1).

Опитът в лечението на жени над 65 години е ограничен.

4.2 Дозировка и начин на приложение

Vagifem се прилага интравагинално като локална естрогенна терапия с помощта на апликатор.

Начална доза: Една вагинална таблетка дневно в продължение на две седмици.

Поддържаща доза: Една вагинална таблетка два пъти седмично.

Лечението може да започне всеки ден.

Ако пациентът забрави да използва таблетка, той може да я използва веднага щом си спомни. Трябва да се избягва двойна доза.

За започване и продължаване на лечението на постменопаузалните симптоми трябва да се използва най-ниската ефективна доза за най-кратка продължителност (вж. Също точка 4.4).

Vagifem е за локално вагинално лечение и при жени с непокътната матка не се изисква лечение с прогестаген (вж. Точка 4.4, Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба, ендометриална хиперплазия и карцином).

Vagifem може да се използва от жени с или без непокътната матка.

Вагиналните инфекции трябва да бъдат лекувани преди започване на лечението с Vagifem.

1. Отворете блистерната опаковка в края на буталото.

2. Поставете апликатора във влагалището, докато почувствате съпротива (8-10 см).

3. Освободете таблетката, като натиснете буталото на апликатора.

4. Извадете апликатора и го изхвърлете.

Противопоказания

• Потвърден, предварително доказан или подозиран рак на гърдата

• Потвърдени, предварително доказани или предполагаеми естроген-зависими злокачествени заболявания (напр. Рак на ендометриума)

• Недиагностицирано вагинално кървене

• Нелекувана ендометриална хиперплазия

• Предишна или настояща венозна тромбоемболия (дълбока венозна тромбоза, белодробна емболия)

• Известни тромбофилни нарушения (напр. Дефицит на протеин С, протеин S или антитромбин, вж. Точка 4.4)

• Активно или предшестващо артериално тромбоемболично заболяване (напр. Ангина, миокарден инфаркт)

• Остра чернодробна болест или анамнеза за чернодробно заболяване, освен ако функционалните тестове не се нормализират

• Известна свръхчувствителност към лекарството или към някое от помощните вещества

4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

HSL (хормонозаместителна терапия) за постменопаузални симптоми трябва да се започва само при симптоми, които влияят неблагоприятно върху качеството на живот. Във всички случаи балансът риск-полза трябва да се преценява внимателно поне веднъж годишно и HSL трябва да продължи само докато ползата надвишава риска.

Преди започване или възобновяване на хормоналната терапия трябва да се вземе пълна лична и семейна история на пациента. Медицинските прегледи (включително прегледи на таза и гърдите) трябва да се основават на установена медицинска история и противопоказания и предупреждения за употреба. По време на лечението се препоръчват редовни контролни прегледи, чийто брой и фокус са адаптирани към отделния пациент. Жените трябва да бъдат инструктирани да съобщават за промени в гърдите си на лекар или медицинска сестра. Изследванията включват подходящи техники за изобразяване, напр. мамографията трябва да се извършва в съответствие с приетата в момента скринингова практика, модифицирана според клиничните нужди на отделния пациент.

Фармакокинетичният профил на Vagifem показва много ниска системна абсорбция на естрадиол по време на лечението (вж. Точка 5.2), но тъй като това е HSL лекарство, трябва да се имат предвид следните условия, особено при продължителна или многократна употреба на този продукт.

Условия, които изискват засилен контрол

Ако са налице следните състояния, настъпили преди това и/или влошени по време на бременност или предишна хормонална терапия, пациентът трябва да бъде внимателно наблюдаван. Трябва да се има предвид, че тези състояния могат да се повторят или да се влошат по време на лечението с естроген, по-специално:

• Лейомиома (миома на матката) или ендометриоза

• Рискови фактори за тромбоемболични събития (вж. По-долу)

• Рискови фактори за естроген-зависими тумори, напр. наследственост от първа степен на рак на гърдата

• Чернодробни нарушения (напр. Аденом на черния дроб)

• Захарен диабет със или без съдово участие

• Мигрена или (тежко) главоболие

• Системен лупус еритематозус

• История на ендометриална хиперплазия (вж. По-долу)

Фармакокинетичният профил на Vagifem показва много ниска абсорбция на естрадиол по време на лечението (вж. Точка 5.2). Следователно, рецидив или влошаване на горните състояния е по-малко вероятно, отколкото при системна естрогенна терапия.

Причини за незабавно спиране на лечението

Лечението трябва да се прекрати, ако се появи противопоказание и в следните случаи:

• Жълтеница или влошаване на чернодробната функция

• Значително повишаване на кръвното налягане

• Ново тежко мигренозно главоболие

Vagifem е локално действащ препарат с ниска доза естрадиол и следователно следните състояния са по-малко вероятни, отколкото при системна естрогенна терапия.

Ендометриална хиперплазия и карцином

Жените с непокътната матка с необичайно кървене с неизвестен произход или жени с непокътната матка, които вече са били лекувани с неекспонирани естрогени, трябва да бъдат внимателно наблюдавани, за да се изключи хиперстимулация/злокачествено заболяване на ендометриума преди започване на лечението с Vagifem.

Жените с непокътната матка са изложени на повишен риск от ендометриална хиперплазия и карцином, когато само системни естрогени се дават за дълги периоди от време. Наблюдаваният повишен риск от рак на ендометриума при жени, приемащи системни естрогени, варира само 2 до 12 пъти в сравнение с жените, които не приемат естрогени, в зависимост от продължителността на лечението, както и дозата на естрогена. След спиране на лечението повишеният риск остава поне 10 години.

Някои пациенти могат да получат по-малка степен на системна абсорбция по време на лечението с Vagifem, особено през първите две седмици от приложението веднъж дневно. Въпреки това, средните плазмени концентрации на Е2 (Cave (0-24)) през всички оценени дни остават в рамките на нормалния постменопаузален диапазон при всички пациенти (вж. Точка 5.2).

Безопасността на ендометриума при продължителна (повече от една година) или многократна употреба с локално интравагинално приложение на естрадиол е несигурна. Следователно, ако се повтори, лечението трябва да се оценява поне веднъж годишно, като се обърне специално внимание на някои симптоми на ендометриална хиперплазия и карцином.

Общото правило за заместителната терапия с естроген е, че лечението не трябва да продължава повече от една година, без допълнителен медицински преглед, включително гинекологичен преглед. Ако по време на лечението на който и да е етап се появи кървене или зацапване, причината трябва да се изследва, което може да включва ендометриална биопсия, за да се изключи злокачествеността на ендометриума.

Жената трябва да бъде инструктирана да информира своя лекар, ако се появи кървене или зацапване по време на лечението с Vagifem.

Стимулирането с непротиворечиви естрогени може да доведе до прекалено злокачествена или злокачествена трансформация в остатъчни ендометриални фоликули. Следователно трябва да се внимава, когато този продукт се използва от жени след хистеректомия за ендометриоза, особено ако е известно, че имат остатъчна ендометриоза.

Общите доказателства сочат, че повишеният риск от рак на гърдата при жени, приемащи системен комбиниран естроген-прогестоген и евентуално системен естроген HSL, зависи само от продължителността на употребата на HSL.

Проучването WHI не потвърждава повишен риск от рак на гърдата при жени след хистеректомия, приемащи HSL само с естрогени. В повечето случаи наблюдателното проучване установява малко повишаване на риска от диагностициране на рак на гърдата, което е значително по-ниско, отколкото при употребяващите естроген-гестаген.

Повишеният риск се проявява след няколко години употреба, но се нормализира в рамките на няколко (максимум пет) години след спиране на лечението.

Връзката между риска от рак на гърдата и локалната вагинална естрогенна терапия е несигурна.

HSL, особено комбинираната терапия с естроген-гестаген, увеличава плътността на мамографията, което може да има неблагоприятен ефект върху радиологичното откриване на рак на гърдата.

Ракът на яйчниците е много по-рядък от рака на гърдата. Дългосрочната (поне 5-10 години) употреба на HSL само с естрогени е свързана с леко повишен риск от рак на яйчниците. Някои проучвания, включително проучването WHI, предполагат, че продължителната употреба на комбиниран HSL може да допринесе за подобни или малко по-ниски рискове (вж. Точка 4.8).

Връзката между риска от рак на яйчниците и локална вагинална естрогенна терапия е несигурна.

HSL е свързан с 1,3-3 пъти риск от развитие на венозна тромбоемболия (VTE), напр. дълбока венозна тромбоза или белодробна емболия. Подобно събитие е по-вероятно да се случи през първата година на HSL, отколкото по-късно.

Пациентите с известни тромбофилни състояния имат повишен риск от VTE и HSL могат да допринесат за този риск. Следователно HSL е противопоказан при тези пациенти (вж. Точка 4.3).

Общоприети рискови фактори за ВТЕ включват употребата на естроген, по-напреднала възраст, голяма операция, продължително обездвижване, затлъстяване (ИТМ> 30 kg/m 2), бременност/след раждането, системен лупус еритематозус (SLE) и рак. Няма консенсус относно възможната роля на разширените вени при ВТЕ.

Връзката между венозната тромбоемболия и локалната вагинална естрогенна терапия с ниски дози е несигурна.

При всички постоперативни пациенти трябва да се обмислят необходимите профилактични мерки за предотвратяване на следоперативна ВТЕ. Ако настъпи продължително обездвижване след планова операция, препоръчително е временно да се преустанови HSL 4 до 6 седмици преди процедурата. Лечението не трябва да се подновява, докато пациентът не бъде напълно мобилизиран.

При жени, които нямат лична анамнеза за ВТЕ, но имат роднини от първа степен с анамнеза за тромбоза в млада възраст, скринингът трябва да се извършва след внимателно обмисляне на неговите ограничения (само част от тромбофилните дефекти се идентифицират чрез скрининг).

Ако се установи тромбофилен дефект, който изключва тромбозата при членове на семейството, или ако дефектът е „тежък“ (напр. Дефицит на антитромбин, протеин С или протеин S или комбинация от дефекти), HSL е противопоказан.

При жени, които вече се нуждаят от хронична антикоагулантна терапия, ползата и рискът от HSL трябва да бъдат внимателно оценени.

Ако VTE се развие след започване на лечението, лекарството трябва да бъде прекратено. Пациентите трябва незабавно да информират своя лекар, ако забележат потенциални тромбоемболични симптоми (напр. Болезнено подуване на крака, внезапна болка в гърдите, задух).

Исхемична болест на сърцето (ИБС)

В рандомизирани контролирани проучвания няма доказателства, че естрогените самостоятелно или комбинирани естроген-прогестагени предпазват жените със или без ИБС от инфаркт на миокарда.

Рандомизираните контролирани данни не потвърждават повишен риск от коронарна болест на сърцето при жени след хистектомия, получаващи системно лечение само с естрогени.

Исхемичен инсулт (ИБС)

Комбинираната терапия с естроген-гестаген и естроген е свързана с 1,5-кратно увеличаване на риска от исхемичен инсулт. Относителният риск не се променя с възрастта или времето от менопаузата. Въпреки това, изходният риск от исхемичен инсулт е силно зависим от възрастта; общият риск от инсулт при жени, приемащи HSL, се увеличава с възрастта.

Връзката между исхемичния инсулт и локалната вагинална естрогенна терапия с ниски дози е несигурна.

Естрогените могат да причинят задържане на течности и поради това пациентите със сърдечна или бъбречна дисфункция трябва да бъдат внимателно наблюдавани.

Жените с предшестваща хипертриглицеридемия трябва да бъдат внимателно наблюдавани по време на терапията с естроген или HSL, тъй като в редки случаи има голямо увеличение на плазмените триглицериди, водещи до панкреатит, както е описано за естрогенната терапия в тези случаи.

Връзката между съществуващата хипертриглицеридемия и локалната вагинална естрогенна терапия с ниски дози не е известна.

Естрогените повишават нивата на свързващ щитовидната жлеза (TBG), причинявайки увеличаване на циркулиращите хормони на щитовидната жлеза, измерени чрез йод-свързващ протеин (PBI), нива на Т4 (в колона или чрез радиоимуноанализ) или нива на Т3 (чрез радиоимуноанализ). Поглъщането на Т3 е намалено, което отразява повишения TBG. Концентрациите на свободен Т4 и свободен Т3 са непроменени. Други свързващи протеини могат да бъдат повишени в серума, напр. кортикоидно-свързващ глобулин (CBG), глобулин, свързващ половите хормони (SHBG), водещ до увеличаване на циркулиращите кортикостероиди или секс стероиди. Концентрациите на свободни или биологично активни хормони са непроменени. Други плазмени протеини могат да бъдат повишени (ангиотензиноген/ренинов субстрат, алфа-1-антитрипсин, церулоплазмин).

Минималната системна абсорбция на естрадиол чрез локално интравагинално приложение (вж. Точка 5.2. Фармакокинетични свойства) вероятно ще доведе до по-слабо изразен ефект върху плазмените протеини, отколкото системните хормони.

HSL не подобрява когнитивната функция. Има някои данни от проучване на WHI за повишения риск от възможна деменция при жени, които започват да приемат непрекъснато комбиниран или HSL само с естрогени след 65-годишна възраст.

Интравагиналният апликатор може да причини леко локално нараняване, особено при жени с тежка вагинална атрофия.

4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Тъй като естрогенът във Vagifem се вкарва във влагалището и тъй като се отделят много ниски нива на естрадиол, е малко вероятно да настъпят клинично значими лекарствени взаимодействия с Vagifem.

Въпреки това, метаболизмът на естрогена може да се увеличи, ако едновременно прилаганите вещества стимулират ензимите, метаболизиращи лекарството, по-специално ензимите на цитохром Р 450, като антиконвулсанти (напр. Фенобарбитал, фенитоин, карбамазепин) и антиинфекциозни средства (напр. Рифампицин). Рифабутин, невирапин, ефавиренц ).

Ритонавир и нелфинавир, въпреки че са известни като мощни инхибитори, имат индуциращи свойства, когато се прилагат едновременно със стероидни хормони. Билкови препарати, съдържащи жълт кантарион (Hypericum perforatum), могат да индуцират метаболизма на естрогена.

4.6 Бременност и кърмене

Vagifem не е показан по време на бременност. Ако по време на лечението с Vagifem е диагностицирана бременност, лечението трябва да бъде спряно незабавно. Резултатите от повечето епидемиологични проучвания, описващи неволно излагане на плода на естроген, показват, че те нямат тератогенен или ембриотоксичен ефект.

Vagifem не е показан по време на кърмене.

4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

Не е известен ефект.

4.8 Нежелани лекарствени реакции

Нежелани събития от клинични изпитвания:

Повече от 673 пациенти са лекувани с Vagifem 10 микрограма в клинични проучвания, включително повече от 497 пациенти, лекувани в продължение на 52 седмици.

Свързани с естрогена нежелани реакции като болка в гърдите, периферен оток и постменопаузален кръвоизлив се съобщават при много ниски нива с Vagifem 10 микрограма, подобно на плацебо, но ако се появят, това е най-вероятно само в началото на лечението. Нежеланите събития, наблюдавани с по-висока честота при пациенти, лекувани с Vagifem 10 микрограма в сравнение с плацебо, и тези, които могат да бъдат свързани с лечението са изброени по-долу.