Болестта се характеризира с образуване на камъни в.
Болест, професионално наречена уролитиаза, се характеризира с образуване на пикочни камъни в бъбреците, пикочния мехур или пикочните пътища.
Уринарните камъни (уролити) имат различен химичен състав. Причините за образуването им също са различни, най-често това е резултат от метаболитни нарушения в организма, но също така възпалителни процеси на пикочните пътища и дългосрочно недохранване. От етиологична гледна точка при уролитиаза се предполага и генетична условност.
Камъни към колекцията
Честотата на уринарните камъни при дивите животни не е специално проучена. Рядко се държат в ловни трофейни колекции като любопитство. В сравнение с опитомените месоядни животни, според някои автори уролитиазата засяга 1,5 до 3 процента от кучетата, доведени за ветеринарен преглед, а при котките може да бъде дори повече.
Механизмът на пикочните камъни при животните (но също и при хората) не е изследван адекватно. Размерът им варира от няколко милиметра до няколко сантиметра. Пикочните камъни обикновено са сферични, овални, понякога пирамидални, но могат да имат и странни форми. Смята се, че размерът на пикочните камъни е свързан с нарастващата възраст на животното, но при малките норки например уролитиазата се е появила още на 6-7 седмична възраст.
Отравяне с урина
Понякога уролитиазата се свързва със състояние, наречено отравяне с урина (уремия). Това се случва, когато урината е внезапно възпрепятствана да тече през запушени пикочни пътища, често през пикочните камъни, но също така по време на възпалителни и други процеси в пикочните пътища. Бързото начало на уремия е често в случаи на остра бъбречна (бъбречна) недостатъчност. При кучетата уремията е сериозно заболяване, което въпреки намесата на ветеринарен лекар често завършва със смърт.
Уролитиазата също може да бъде открита произволно чрез рентгеново изследване и главно при кучета чрез ултразвук. Находката на пикочни камъни в дивеча обикновено се записва само като вторична - нецелева находка при патолого-анатомични аутопсии на мъртви или уловени животни, изследвани на диагностични работни места. Знанията за уролитиазата при дивите животни са непълни поради спорадичните им находки.