КОМЕНИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ В БРАТИСЛАВА ЙЕСЕНИОВ МЕДИЦИНСКИ ФАКУЛТЕТ В МАРТИНА Катедра по трудова медицина и токсикология Токсикология на избрана глава Ото Осина, Университет Юрина Садлонова сценарии Мартин, 2016
Токсикология на избрани глави Университетски скриптове Автори: док. MUDr. Д-р Ото Осина. док. MUDr. Юрина Садлонова, CSc. Катедра по трудова медицина и токсикология Йесениус Медицински факултет в Университета Мартин Коменски в Братислава I. Катедра по вътрешни болести Йесений Медицински факултет в Университета Мартин Коменски в Братислава Рецензенти: Проф. MUDr. Петър Галайда, CSc. Проф. MUDr. Мирко Зиболен, CSc. Ing. Veronika Ferenčíková Текстът не е коригиран, авторите са отговорни за езиковата страница. Авторите се опитаха да направят възможно най-много информацията за лекарствата да съответства на състоянието на познанията към момента на обработка на скриптовете. При прилагане на лекарства, авторите препоръчват да се следват данните за противопоказанията и дозировките, които са дадени в листовката на съответния лекарствен продукт. Това важи по-специално за нововъведени продукти или продукти, използвани по-рядко. Издание: първо Брой страници: 95 ISBN 978-80-8187-027-9 EAN 9788081870279 2
Подкрепяме изследователски дейности в Словакия/Проектът е съфинансиран от ЕС Тази работа е подкрепена от проект „Канцерогенни и токсични метали в живата и работната среда, ITMS: 26220220111, съфинансиран от ЕС и Европейското регионално развитие Фонд. Тази работа беше подкрепена от проект „КАРЦИНОГЕННИ И ТОКСИЧНИ МЕТАЛИ В РАБОТНА СРЕДА“, код: 26220220111, съфинансиран от източници от ЕС и Европейски фонд за регионално развитие.
Съдържание 1 Обща токсикология 8 1.1 Токсикологична терминология 9 1.2 Общи ефекти на химикалите 11 1.2.1 Токсични ефекти на химикалите 11 1.2.2 Дразнещи ефекти на химикалите 11 1.2.3 Алергични ефекти на химикалите 11 1.2.4 Канцерогенни ефекти на химикалите 12 1.2.5 Хепатотоксични ефекти на химикали 13 1.2.6 Хематотоксични ефекти на химикали 14 1.2.7 Нефротоксични ефекти на химикали 15 1.2.8 Невротоксични ефекти на химикали 15 1.3 Диагностика, общи принципи за първа помощ и лечение на интоксикации 16 2 Токсикология на избрани промишлени вещества 19 2.1 Неорганични вещества 19 2.1.1 Арсен 19 2.1.2 Хром и неговите съединения 22 2.1.3 Кадмий 24 2.1.4 Никел 26 2.1.5 Олово 28 2.1.6 Живак и неговите съединения 31 2.1.7 Въглероден оксид 34 2.2 Органични вещества 36 2.2 .1 Алкохоли 36 2.2.2 Формалдехид 41 2.2.3 Органични разтворители 43 3 Наркотични интоксикации 51 3.1 Аналгетици 51 3.1.1 Неопиоидни аналгетици 51 3.1.2 Опиоидни аналгетици 54 3.2 Хипнотици и успокоителни 54 3.2.1 Барбитурати 5 3.2.2 Бензодиазепини 56 3.3 Бета-блокери 58 4
3.4 Трициклични антидепресанти 60 4 Интоксикации с наркотични психотропни вещества 62 4.1 Халюциногенни лекарства 64 4.2 Канабиноиди 67 4.3 Стимуланти 69 4.3.1 Кокаин 70 4.3.2 Метамфетамин 72 4.3.3 MDMA метилендиоксиметиламифетамин 73 4.4 Опиоиди 75 4.5 Органични разтворители гъби 76 5 Inx коприн) 78 5.2 Атропинов синдром 79 5.3 Фалоиден синдром 81 5.4 Гиромитринов синдром (хепатотоксичен) 85 5.5 Гастроентериален синдром (гастроентеродиспептичен) 86 5.6 Мускаринов синдром (парасимпатомиметичен) 89 5.7 Нефротоксичен синдром психотропен (руден) 93 6 Литература и Интернет ресурси 94 5
Списък на използваните съкращения AAS CNS CT DMA DMPS DMSA DNA GC GIT IARC ICP-MS KVS LC LD MDMA MMA NPEL NTIC OOPP PNS TCA TSH Атомно-абсорбционна спектрофотометрия Централна нервна система Компютърна томография Диметиларсенова киселина Димеркаптопропансулфонат Натриев димеркаптосукцин киселина Димеркаптосукцин киселина Димеркаптосукцин киселина Димеркаптосукцин киселина Димеркаптосукцин киселина Димеркаптосукцин киселина Димеркаптосукцин киселина Димеркаптосукцинин за рак, индуктивно свързана плазма - масспектрометрия Сърдечно-съдова система Смъртоносна концентрация Смъртоносна доза Метилендиоксиметиламифетамин Монометиларзенова киселина Максимално допустима граница токсикологичен информационен център Лични предпазни средства Периферна нервна система Трициклични антидепресанти Технически насоки 7
LD леталната доза е минималното количество токсин, което причинява смърт. LD 50 (доза Letahl 50%) е количеството вещество, което убива половината (50%) от популацията на група експериментални животни след перорално, трансдермално или интравенозно приложение. LC (летална концентрация) е концентрацията на химично вещество във вдишания въздух, което причинява смърт. LC 50 (летална концентрация 50%) е концентрацията на химикал във вдишания въздух, който убива 50% от експерименталната популация на животни. Максимално допустима граница на експозиция (NPEL) - е най-високата допустима стойност на концентрацията на химичен фактор във въздуха на дишащата зона на служителя спрямо определеното референтно време. Стойността на техническите насоки (TSH) е определена за канцерогенни и мутагенни фактори от групи 1 и 2, за които не може да бъде зададена максимална граница на експозиция. Той представлява средната стойност на концентрацията на канцерогенен или мутагенен фактор във въздуха на дихателната зона на служителя по отношение на определено референтно време. 10
Раздел. 4. Избрани токсични вещества и техните антидоти Токсично вещество Ацетаминофен (Метаболит на парацетамол) Акрилонитрил Amanita phalloides Арсен (As 2 O 3), Живак Атропин, Скополамин, Дурман, Антимепресанти Антигистамини HCblockers CycloanethanesN-Cycloneglobin, Метагемонизини, Метагемонизини, Метагемонизини, Метагемонизини, Метагемонизини, Метагемонизини, Метагемонизини, Метагемонизини, Метагемонибезини, Метагемонизини, Метагемонизенини, Метагемонизини, Бензаметазини, Блокиране толуидин, нитробензен) Опиоиди Антидот Ацетилцистеин (ACC Inject amp.) Силибинин inj. (Legalon Sil amp.) Dimercaptopropane Na-sulfonat cps. (Dimaval - DMPS cps.) Physostigmini salicylas inj. (Anticholium amp.) Glucagonum inj. Flumazenilum inj. (Anexate amp.) Digitalis-Antidot BM inj. в случай на недостъпност Kalium chloratum 4-10 g/d бавно i.v. инфузия. Етилов алкохол, Fomepizol 4 Dimethylaminophenolum, inj. (4 DMAP amp.) Толониев хлорид inj. (Toluidine blue amp.) Метиленово синьо inj. (Methylenblau amp.) Налоксон хидрохлорид inj. (Naloxone amp.) Atropine sulfas inj. (Atropine Biotics inj.) Органофосфати Обидоксим хлорид inj. (Toxogonin amp.) Въглероден оксид (CO) Кислород (100% O 2) Парацетамол Ацетилцистеин (ACC Inject amp.) Токсични и радиоактивни метали - Калций-динатрий-Edetat inj. (Калциев едетат олово, хром, кобалт, ванадий, де натрий SERB inj.) (Chelintox) цинк, кадмий Трициклични антидепресанти NaHCO 3 (натриев бикарбонат) 18
миризма от дрехи или околна среда. Като част от диференциалната диагноза при пациенти в безсъзнание трябва да се изключи случайна причина, диабетна кетоацидоза, интоксикация с етанол или изопропилов алкохол или други увреждания на ЦНС. Лечение: В случай на остра инхалационна интоксикация при пациент в безсъзнание е необходимо да се поддържат жизненоважни функции, да се осигурят свободни дихателни пътища, обеззаразяване на засегнатото лице (отстраняване на замърсеното облекло), отстраняване от замърсената зона, показан е кислород. По-нататъшното лечение е симптоматично. Хемодиализата е показана при тежка метаболитна ацидоза или хемодинамична нестабилност. 50
Фиг. o 1: кактус от пейот (Lophophora williamsii) Фиг. Фиг. 2: Псилоцибе. Фиг. 3: Cannabaceae. Фиг. 4: Cannabis sativa. Фиг. 5: Atropa belladonna (хиосциамин, атропин, скополамин) 6: Индийско орехче (Myristica fragrans) (миристицин и сафрол = екстаз) Oto Osina 2016 65
Фиг. Фиг. 7: Дурман (Datura stramonium - скополамин, хиосциамин, атропин) 8: Blen black (Hyoscyamus niger - хиосциамин, атропин) Токсикокинетика: Халюциногенните лекарства могат да проникнат в организма по различни начини, но главно през устата. Нечести пътища са подушване, инхалация и парентерално приложение. След абсорбцията в циркулацията, в зависимост от конкретното вещество, част от абсорбираното количество се метаболизира в черния дроб от системата на цитохром Р450, част от която достига до целевите органи - ЦНС - непроменена. Екскрецията на метаболити и лекарства в непроменена форма се извършва в бъбреците в урината, където те могат да бъдат открити. Симптоми на злоупотреба и интоксикация: След многократна употреба на халюциногенни вещества се развива толерантност, което води до необходимостта от увеличаване на дозата и по този начин увеличава риска от интоксикация. Неочаквано т.нар светкавично явление (внезапно и спонтанно настъпване на остра интоксикация, но без предварително приложение на лекарството). Интоксикацията от явлението на светкавицата може да отнеме няколко месеца без употребата на лекарства. Наркомани, които са оцелели през 66
Фиг. 9: Кокаин кокаин (Erythroxylon coca) ФИГ. Фиг. 10: Ядлива котка (Catha edulis) (katha) 11: Арабско кафе (Coffea arabica) Oto Osina 2016 4.3.1 Кокаин (синоними - сняг, кока, кока, C, cecco, крек.) Характеристики: Източникът на кокаин е растението кокаин (Erythroxylon coca Lam. Фиг. 9) . Произхожда от Южна Америка, расте в районите на Андите и Амазонка на Боливия и Перу. Отглежда се и в Аржентина, Бразилия, Колумбия или Индонезия. Това е богато разклонен, винаги зелен храст с височина 2 3 м. Листата съдържат алкалоида кокаин. Кокаинът, извлечен химически от листата на растенията, е бял кристален прах, горещ на вкус, без особена миризма. Той е много разтворим във вода. Често се разрежда със захари (лактоза, манитол), местни анестетици (лидокаин). 70
5.1 Синдром на Antabuse (вазотоксичен, копринов) Характеристики: Възниква след консумация на гъбички, съдържащи коприн в комбинация с алкохол, се развива непоносимост към алкохол. Синдромът се причинява от Coprinus atramentarius Фиг. 12а, Coprinus insignis Фиг. 12b, Tricholoma aurantium Фиг. 12в, Boletus torosus Фиг. 12г и други. Фиг. Фиг. 12а: Coprinopsis atramentarius Вегетационен сезон: април ноември Фиг. 12б: Бодлив тор (Coprinopsis insignis) Сезон на отглеждане: май ноември Фиг. 12в: Оранжев трихолом (Tricholoma aurantium) Период на растеж: август ноември 12d: Boletus torosus Вегетационен сезон: юли ноември Токсикокинетика: Koprin е химически нетоксичен N5-/1-хидроксициклопропил/-L-глутамин, инхибиращ алдехиддехидрогеназата в черния дроб. В комбинация с алкохол той спира разграждането на алкохола в организма и причинява синдром на антабуза
5.3 Фалоиден синдром (циклопептиден, хепаторенал, цитотоксичен) Характеристики: Циклопептидният синдром е най-сериозният вид гъбична интоксикация. Образува се след консумация на гъбички, съдържащи хепатотоксични, циклични алкалоиди, аманитини и фалоидин. Гъбите, съдържащи тези алкалоиди, са едни от най-токсичните в света. В умерения пояс на Европа и Азия Зелената гъба е относително широко разпространена (синоним: Amanita phalloides Фиг. 14а). Аманитин и фалоидин също се намират в зелената мухоморка var. Бяла мухоморка (Amanita phalloides var. Alba фиг. 14б), Amanita virosa фиг. 14в, бяла мухоморка (Amanita verna фиг. 14г), Lepiota helveola Фиг. 14д, Lepiota pseudohelveola 14 и други. Фиг. Фиг. 14а: Зелена гъба (Amanita phalloides) Период на растеж: юли октомври 14б: Зелена мухоморка зелена вар. бяло (Amanita phalloides var. alba) Сезон на отглеждане: юли октомври Фиг. Фиг. 14в: Amanita virosa Сезон на отглеждане: август септември 14d: Бяла мухоморка (Amanita verna) Сезон на растеж: май 81 август
Фиг. Фиг. 18: Воняща буболечка (Agaricus xanthodermus) Период на растеж: юни - ноември Фиг. 19: Scleroderma citrinum Вегетационен сезон: юли - ноември Фиг. 20: Lactarius helvus Вегетационен сезон: юли - ноември Фиг. 21: Кравешки калмари (Lactarius torminosus) Период на растеж: юли - октомври Фиг. 22: Оранжева лисица (Hygrophoropsis aurantiaca) Период на растеж: септември - ноември 23: Omphalotus olearius Сезон на отглеждане: юни - 87 ноември
5.6 Мускаринов синдром (парасимпатомиметичен) Характеристики: Образува се след консумация на гъби, съдържащи термостабилния алкалоид мускарин (2-метил-3-хидрокси-триметиламониев тетрахидрофуран), състоящ се от няколко изомера. Делът на изомерите и тяхното съдържание варират в зависимост от вида на гъбичките. Мускариновият синдром се причинява от гъбички от влакна (Inocybe), напр. Нишка на Patouillard (Inocybe erubescens Фиг. 26), карамфил напр. Clitocybe agrestis Фиг. 27. Ниските стойности на мускарин се съдържат и в други гъбички, напр. Boletus luridus Фиг. 28, Lactarius rufus Фиг. 29, Mycena rosea Фиг. 30 и други. Този синдром се проявява по-рядко, но е много сериозен, рядко фатален. Фиг. Фиг. 26: Патуярна треска (Inocybe erubescens) Период на растеж: май - септември Фиг. 27: Clitocybe agrestis Вегетационен сезон: август - ноември Фиг. 28: Boletus luridus Сезон на отглеждане: май - септември 29: Червен морски костур (Lactarius rufus) Сезон на отглеждане: юни - 89 ноември