болестотворни

Според ново проучване изследователите са наблюдавали близо 7000 животински общности на шест континента и са установили, че превръщането на дивата природа в земеделска земя или жилищни райони често влияе негативно на присъствието на по-големи видове. Напротив, това е от полза за по-малки животни, които се адаптират по-добре към новите условия и носят най-много патогени, които предават на хората.

Популациите от животни, носещи зоонозни болести, са били на места, променени от човешката дейност 2,5 пъти по-голям и степента на разпространение на тези видове увеличен със 70% в сравнение с непокътнатите екосистеми. Това е и първото проучване, което показва как унищожаването на дивата природа и растежа на световното население и потреблението водят до промени в популациите на животни и повишен риск от огнища на болести. В същото време учените посочват, че в най-променените райони е необходимо да се увеличи наблюдението на заболяванията, а също и да се засилят здравните грижи.

Основният виновник е човешката дейност

Експертите заявяват, че хората често смятат, че природата е отговорна за предаването на болести по животните, но това проучване показа, че причината е човешката дейност.

Ричард Остфелд и Фелиша Кийсинг, в коментар на изследване в списание Nature, обясняват, че плъховете и подобни видове, например, са много по-толерантни към инфекциите от другите животни и са готови да имат възможно най-много потомци. "Напротив, слонът има дете само на всеки няколко години. Той трябва да е сигурен, че неговото потомство ще оцелее и следователно той се ражда с много силна и адаптивна имунна система." обясни.

Други животни, които се адаптират лесно и са преносители на болести, включват врабчета.