вземат

MUDr. Мариан Piešťanský (роден 1986 г. в Trnava). След като завършва Медицинския факултет на Университета Коменски в Братислава през 2011 г., той се присъединява към Катедрата по обща кардиология на NÚSCH, a. с., където е работил като вторичен лекар, занимаващ се с диагностика и лечение на сърдечни пациенти. През 2013 г. се прехвърля в отделението по кардиохирургия на NÚSCH, където се занимава с периоперативни грижи в кардиологията. Той се занимава с инвазивна и интервенционна кардиология от 2015 г., започвайки от Катедрата по интервенционна кардиология. От 2018 г. работи като интервенционен кардиолог в Центъра за интервенционална неврорадиология и ендоваскуларно лечение под ръководството на Primary MUDr. Д-р Ладислава Гроча. По време на практиката си той завършва няколко обучения и курсове, фокусирани върху интервенционната кардиология, не само у нас, но и в чужбина, в Чехия, Унгария, Холандия, Латвия.

Процедурите не са без усложнения. Както беше случаят с г-жа Зузана?

Пациентът беше преместен на нашето работно място от водосборната болница с диагноза остър инфаркт на миокарда без повишаване на сегмента на ST, т.нар. NSTEMI. След първоначално анамнестично, физическо, лабораторно и ехокардиографско изследване чрез коронарната единица тя беше прехвърлена в катетеризационната стая, където извършихме инвазивно, т.е. катетърно изследване на коронарните артерии, което установи силно стесняване на съда, захранващ предната камера . След правилно обяснение на находката и получаване на съгласието на пациента, пристъпихме към лечение на съда, т.нар коронарна ангиопластика, при която имплантирахме стент с лекарствено покритие (т.нар. DES) в съд на мястото на стесняване след предварително балатно предварително разширяване.

По този начин самото представяне по нищо не се различава от обичайната рутина.

След процедурата прехвърлихме пациентката в стабилизирано състояние обратно в коронарната единица, където състоянието й беше проследено. Около два часа по-късно тя започва да чувства болка в гърдите. Няма нови признаци на миокардна исхемия на ЕКГ веднага след процедурата и дори два часа по-късно.
Продължихме консервативно. След още няколко минути с постоянна болка се появиха промени в ЕКГ, сигнализиращи, че „нещо се случва в коронарната артерия.“ Веднага прибрахме пациента в стаята за катетеризация.

След първоначалното инжектиране на третирания съд открихме пълното му затваряне непосредствено зад имплантирания стент. Всички индикации са, че е имало дисекция на съда дистално от имплантацията на стент, която може да е настъпила непосредствено по време на първоначалното лечение на съда, но е била толкова малка, че не е била очевидна на пръв поглед или е била въведена малко след процедурата. Във всеки случай тази дисекция вероятно е прогресирала бавно по време на престоя на пациента в коронарната единица, което е довело до пълна оклузия на лекувания съд с тромб, прикрепен към мястото на дисекцията, което се е проявило при запис на ЕКГ като реинфаркт.

След ресуспендиране на засегнатия съд, третирахме целия участък на коронарната артерия, засегнат от дисекцията, с допълнителни стентове. Ефектът от интервенцията беше практически незабавен. Потокът през съда беше напълно възстановен и болките в гърдите спонтанно отзвучаха в рамките на няколко минути. Върнахме пациентката в коронарната единица и продължихме да наблюдаваме внимателно нейното клинично състояние. Следващата атака на дисекцията не се повтаря. След стабилизиране и титруване на медикаментозно лечение, пациентът беше изписан в домашни грижи за няколко дни.

Как възниква подобно усложнение?

Острият миокарден инфаркт е внезапно събитие, при което поради частичната или пълна запушване на една от коронарните артерии съответната част от сърдечния мускул в басейна на запушената артерия страда от липса на кислород и хранителни вещества. Дори и днес миокардният инфаркт остава потенциално животозастрашаващо събитие. Ако не се лекува и не се лекува правилно, последиците могат да бъдат трайни или дори фатални. По време на т.нар катетърно лечение на инфаркт, първоначално се преминава оригиналната запушена коронарна артерия, след което в този засегнат участък на съда се вкарва специална метална армировка, наречена стент.

По време на или малко след самата процедура могат да възникнат усложнения от различни видове. Един от тях е т.нар ятрогенна дисекция на коронарната артерия, когато вътрешната обвивка на артерията е повредена и се отлепя от други слоеве на съдовата стена. Системата за съсирване на кръвта реагира на това увреждане, като образува кръвен съсирек, чиято основна цел е да закърпи повреденото място. Ако се образува прекалено голям съсирек, съдът на мястото на дисекцията може да се затвори напълно, причинявайки нов инфаркт на миокарда. Дисекцията на коронарните артерии може да бъде не само ятрогенна, но и спонтанна или травматична. Повече жени са предразположени към дисекция на коронарните артерии.

Трябва да вземете предвид това усложнение при всяка процедура. Какви стъпки да предприемете, ако се появят?

Ако диагностицираме дисекцията на коронарните артерии като перипроцедурно усложнение на лечението с катетеризация, е подходящо да се оцени неговата тежест и последваща стратегия на лечение. Според класификацията на NHLBI различаваме шест вида дисекция на коронарните артерии, обозначени с буквите А до F с точно определени критерии за всеки от тях. Въпреки това можем просто да оценим тежестта на дисекцията въз основа на нейното местоположение, степен или. размер и също събитие. наличие на активно кървене. Малките дисекции често могат да се излекуват спонтанно. По-големите дисекции трябва да се лекуват със стент.

Дисекциите, разположени дистално от мястото на първоначално имплантирания стент, макар и първоначално малки и незначителни, могат постепенно да се разпространят по-нататък до периферията на коронарната артерия, така че лечението на такава дисекция със стент е подходящо почти веднага след диагностицирането на дисекцията. Ако дисекцията е разположена близо до мястото на първоначално имплантирания стент и се счита за малка, незначителна, трябва да се помисли за имплантиране на друг стент. Консервативният подход обаче често е достатъчен, тъй като такава дисекция не може да се разпространи по-нататък в периферията, тъй като първоначално имплантираният стент стои на пътя му. Тази дисекция се лекува спонтанно с течение на времето, без по-голям риск от тромботични усложнения. Активната дисекция на кървене е индикация за незабавно лечение със стент, респ. присадка на стент. Дисекцията, която диагностицирахме и посочихме за консервативна процедура, трябва да се катетеризира на интервали от няколко седмици, за да се види дали е излекувана спонтанно. Ако това не се случи, лекувайте я вместо това.