Това ще ни накара мозъците да ни бодат за Google?
Съвременните технологии играят все по-голяма роля в живота ни. Заобиколени сме от компютри, смартфони, таблети. Но какво въздействие оказват тези нови технологии върху нашето мислене? По-умни ли сме или глупави заради тях? Отговорът на този въпрос не е лесен и този дебат се провежда почти всеки път, когато се появи нов апарат или изобретение. Още в древна Гърция философът Сократ протестира срещу използването на писменост и книги. Смяташе, че хората ще бъдат глупави заради тях, защото ако могат да четат и пишат всичко, няма да им се налага да помнят нищо. Времето е показало, че е сгрешил. Въпреки че хората вече не могат да рецитират цялата Одисея и Илиада, както по времето на Сократ, разпространението на писмеността е довело до необичаен напредък и увеличаване на образованието. През вековете хората спореха за влиянието на високия печат, пишещите машини, телеграфа и телевизията. Днес тогава има поддръжници и противници на компютрите и интернет. Така че Google наистина спира мозъка ни да работи или е различно? Така че нека да разгледаме накратко представителя на двата лагера.
На страната на противниците на съвременните технологии е германският психиатър и психолог Манфред Спицър, който казва в интервю: "Когато използвате кола, мускулите ви атрофират. Когато използвате GPS, мозъкът ви атрофира." поредица от изследвания, които според него потвърждават, че използването на компютри и мобилни телефони има предимно негативни ефекти върху нашите когнитивни способности. Например Спицър описва резултатите от изследванията, фокусирани върху влиянието на съвременните технологии върху паметта и междуличностната комуникация. В това изследване участниците са гледали заедно кратък игрален филм. След като го видяха, трябваше да си припомнят възможно най-много подробности от него. Някои участници трябваше да запомнят тези подробности сами, без да имат възможност да обсъждат с другите. След това останалите участници бяха в състояние да работят заедно и да обсъдят тази задача заедно лице в лице или чрез интернет чат. Оказа се, че най-много подробности са запомнили хората, които са обсъждали очи в очи.
По-нататък в тази книга Спицър посочва изследванията, че многозадачността има отрицателен ефект върху вниманието ни и увеличава нашата импулсивност. Други изследвания, споменати от него, показват, че поради лесната наличност на информация в Интернет, ние забравяме много по-бързо. Наистина ли е така? Вероятно да, други скорошни изследвания, които Спицър не споменава в книгата си, предполагат това. Например, проучване, проведено в САЩ през 2013 г., показва, че хората на възраст между 18 и 34 години са по-забравителни от хората на възраст над 55 години. Например те по-често забравят кой е денят днес, къде са сложили ключовете си или къде са оставили телефона си.
Друг голям противник на съвременните технологии е американският журналист Никълъс Кар, според когото компютрите и Интернет оказват лошо влияние особено върху нашите навици за четене. Поради притока на информация според него четем по-бързо и повърхностно и разбираме писмения текст много по-малко. Кар е публикувал няколко книги по тази тема, но аз лично бих ви препоръчал по-кратки текстове, особено известната му статия Google прави ли ни глупави?, Която беше публикувана в списание The Atlantic.
От друга страна, оптимистите, които са по-фокусирани върху положителната страна на новите технологии, включват канадския журналист Клайв Томпсън, автор на „Умни, отколкото си мислиш: Как технологията променя мислите ни за по-добро. В тази книга Томпсън разглежда как съвременните технологии всъщност могат да подобрят нашето мислене. Той посочва например, че заради компютрите, мобилните телефони и интернет днес пишем много повече и по-често от предишните поколения. Ето защо нашите изразителни способности трябва да бъдат подобрени. Това се потвърждава например от изследвания на Андрей Лунсфорд от Станфордския университет. В работата си тя анализира есетата на студенти, написани днес и в началото на ХХ век. Оказа се, че текстовете на днешните ученици имат приблизително същия брой граматически грешки, но те са много по-дълги от текстовете, написани преди почти сто години. В допълнение към дължината обаче имаше и значителна промяна в стила. Есетата на настоящите ученици бяха много по-сложни и съдържаха по-ясни аргументи.
Друг привърженик на Интернет и компютрите включва например психиатър Гари Смол. В своето изследване през 2008 г. той открива, че сърфирането в интернет увеличава мозъчната активност, отколкото редовното четене на книги. Тогава нарастването на активността се случи главно в онези части на мозъка, които отговарят за сложното мислене и вземането на решения. Фактът, че съвременните технологии могат да имат положителен ефект върху нашето мислене, показва и изследването на психолога Бетси Спароу. Резултатите от него показват, че благодарение на съвременните технологии не трябва да помним толкова много информация и по този начин мозъкът ни има много по-голям капацитет да мисли за различни процедури и стратегии при решаване на проблеми. Благодарение на това тогава сме много по-креативни в намирането на решения.
И така, намалява ли се мозъкът ни заради Google? Трудно да се каже. Компютрите и интернет, както и другите неща, имат своите плюсове и минуси. Благодарение на тях ние вероятно сме по-креативни в намирането на решения на различни проблеми и сме в състояние да представим по-добре нашите идеи и нагласи благодарение на тях. В същото време обаче ние също сме по-разсеяни и импулсивни заради тях. Често четем статии и новини бързо, повърхностно и помним по-малко информация от тях. Накратко, съвременните технологии могат да бъдат добър слуга, но лош господар, така че нека винаги да мислим кога и как ги използваме.