Четенето на лека нощ има магическа сила за детската душа. Те лекуват, подхранват, мотивират ласките. За добрия човек четенето за лека нощ е врата от не винаги щастливата реалност към сънуването, прочистването на душата и ума преди сън. Изключете телевизора и започнете своя приказен свят с детето си. Може би ще изпитате забравената магическа сила.

Слушайте приказка онлайн

Имало едно време …

Тя беше в една дълбока гора пещера, от която все още пушеше. Хората я наричаха Дракон, макар че никой никога не беше виждал дракон. Един ден се случи нещо странно. През нощта, когато само прилепи и сови летяха около пещерата и всичко заспа със съня на праведника - пламък, изстрелян от пещерата.

Отначало само такъв слаб, доста пламтящ, но след известно време изгоря и цялата пещера се разтресе, независимо колко мълния ще я удари. Като гръм от ясно небе от пещерата изплува огромен папагал със страшни зъби, после още един и изведнъж имаше трима.

Тогава от пещерата изригна огромен змей, той се прозя и ужасно изрева, когато листата падаха от дърветата. Ужасният рев се чуваше чак до селото, дори до царския замък, който стоеше на висок хълм. Някога в този замък имаше дебела принцеса, които обичаха торти, пайове, шоколади и някои сладки глупости.

приказката

Рисунка: Мишка Руснакова, 8 години.

Драконът се огледа, когато изведнъж той забеляза приведеното зайче под врата си, който прикляква там от страх и закрива очите си с лапите си.

„Ей ти, космат куршум, гладен съм! Къде мога да обядвам? Не съм ял от 300 години и стомахът ми се гърчи, плашейки всички прилепи. "

Зайко уплашено ахна:
"Нямам нищо, само малко детелина, ако искате."
"Еха!"
"Опитайте късмета си в замъка, там винаги имат много храна - може би ще ви предложат."

Драконът хареса идеята и веднага я разбрахте той спомена шестиглавия си дядо, както веднъж му беше разказвал за вкусни принцеси. Но дядо загуби главата си под острата сабя на принц и нашият дракон нямаше желание рицар да играе с главата си.

Но гладът е глад. Той разпери криле, размаха ги, докато вихър го обхвана, и излетя и се насочи направо към замъка. Той беше привлечен от любопитството на постоянството, но и от някакъв опияняващ аромат, който никога досега не бе изпитвал.

Нока просто се редуваше с деня. Тя поздрави слънцето и хората започнаха да излизат от вилите на нивите, да доят конюшните и да продават стоките си на пазара. - когато изведнъж виждат огромен дракон, който кръжи над замъка. Уплашени се разпръснаха вкъщи, затвориха вратата, затръшнаха прозорците през дъските и се скриха под масата, в килера и под леглото.

И драконът просто обиколи замъка, всмуквайки сладникав аромат и с миг клинкерът потече от папулата. Дебела принцеса, прелестен дракон, избяга и го покани на обяд. Първо яде шоколадова торта с крем. След това беше изпекъл меденки с принц с пудра захар и бадеми, последван от орехов щрудел с маслен пълнеж, поръсен с кокос и гарниран с интелигентност.

Драконът не можел да спре - той просто ял, ял, докато стомахът му се напълнил. Тогава той благодари на принцесата и искаше да отлети. Хм, разбира се, но той не стигна до третия опит. И така, с пълен стомах, той се влачи до пещерата и лежи убит в сенките. Джайкал, изсумтя, изрева и изстена. Боли го стомахът. Е, след 300-годишна диета и с такава доза сладкиши няма какво да се изненадате.

Хората в селото дори не си пъхаха носа от къщите. Но в селото имаше и две неспокойни деца и те бяха изключително любопитни от странните звуци, идващи от гората. Затова отидоха да видят. Разбира се, те се страхуваха, но любопитството беше по-силно. Те се прокраднаха тихо към пещерата и намериха огромен дракон, който проливаше сълзи, докато солените потоци не потекоха през долините. И малко зайче скочи около дракона. Те гледаха изненадано за момент, но накрая се осмелиха и попитаха зайчето защо драконът е толкова тътен.

Момчетата се замислиха и след това получиха идея. Те изтичаха в селото, взеха назаем четка от коминочистачката, за да помитат с нея комините и натовариха огромна паста за зъби в конска каруца. И те започнаха да работят. Първо почистиха зъбите на дракона в една папула, след това във втория и накрая в третия.

И докато приключиха с почистването, драконът се усвои и стомахът му спря да боли. Драконът се чудеше какви чудеса могат да направят хората и той се отплати на момчетата, като ги носеше на гръб в цялото царство.

Вече дори не можеше да погледне сладките и той също избягваше замъка, защото щом усети сладникавата миризма, му стана лошо. Принцесата също искаше да лети с дракон, но драконът отказваше да я носи, докато не стане бедна. Страхуваше се, че ще го посекат на кръстовете.

И така принцесата спря да яде сладкиши и започнаха да ядат здравословни храни. Кралският готвач трябваше да готви по здравословни рецепти. Вярвате или не - след няколко седмици принцесата имаше фигура като пръчка.

Какво се случи с дракона? Той остана с децата в селото и си намери работа. Той помогна на пекаря да изпече хубав хляб, особено да го загрее във фурната. Достатъчно беше да набута три драконови глави във фурната, змеят започна да бълва огън и скоро хрупкавите хлябове замирисаха из цялото село. И това село наистина съществува. Хората я наричат ​​Happy Village.

Статията е подготвена за нас от Еленка Хипманова. Умна майка, баба, ентусиазирана учителка в детска градина с 40-годишен опит, страхотен фотограф на малка фигура, пътешественик и весел човек. ние ти благодарим