Коста Рика

Първият му полет на совалка можеше да е последният. "Първо бях назначен за мисията на Атлантида. Но след това бях прехвърлен в полет на Challenger, завършил с катастрофа през 1986 г. По-късно това се промени отново и отлетях за Колумбия. В противен случай нямаше да оцелея", каза бившият американски астронавт Франклин Чанг Истина. -Диас (61).

Ерата на совалката приключи в четвъртък, когато Атлантида се завърна от последната си мисия. Никой не може да счупи световния рекорд на Чанг-Диас, който той държи заедно с астронавта Джери Рос. И двамата са летели със совалката седем пъти. Чанг-Диас е роден в Коста Рика. През 1986 г. той стана първият американски астронавт, който е гражданин на САЩ от раждането си, но го придоби.

Как момче от Коста Рика започва да мечтае за полет в космоса?

Бих казал, че по нищо не се различава от мечтите на другите деца по цялата планета. В това светът е чудесно обединен. Децата имат подобни мечти, където и да живеят. Бях на седем години, когато Съветският съюз пусна първия изкуствен спътник, Sputnik 1. Това беше необикновено събитие, което плени въображението на хората на нашата планета. Бях един от хората, които започнаха да мечтаят за Вселената, за това да я открият, когато пораснат. Приятелите ми мислеха по същия начин, затова казвам, че децата имат подобни желания.

Малко хора обаче превръщат мечтите си в реалност.

С напредването на възрастта желанието ми се засилваше. През 1961 г. Съветският съюз отново изпрати Юрий Гагарин в космоса. Тогава се оказа, че човек също може да отиде в космоса, така че мечтата ми стана реалност. Това вече не беше просто вид научна фантастика, а факт. И тогава, разбира се, американските астронавти полетяха в космоса. Те веднага се превърнаха в мои герои. По това време бях в Коста Рика, когато бях тийнейджър, но когато завърших следването си, реших да емигрирам в САЩ, за да се опитам да изпълня мечтите си.

В началото беше съветският Sputnik 1, но вие се свързахте с американската космическа агенция NASA. Наистина изпратихте писмо до известния ракетен дизайнер Вернхер фон Браун?

Вярно е. Обърнах се към писмото на фон Браун. Попитах го какво трябва да направя, за да стана астронавт и ракетолог като него. По това време не осъзнавах, че може да има разлика между двете. Разбрах, че всички астронавти са и учени. Ето защо си мислех, че фон Браун също лети в космоса. По-късно, разбира се, разбрах, че това не е така, че той е учен. Той построи ракети, но не лети върху тях. Според мен това беше по някакъв начин несправедливо. Затова си помислих, че искам и двете. Летете в космоса, но в същото време работете върху разработването на ракети.

Някога срещали ли сте се лично с Браун?

Никога не съм успял. Той напусна НАСА много преди да стигна там. Срещнах само някои от колегите му.

Споменахте, че сте емигрирали в Америка. НАСА обаче вероятно не ви е чакала с отворени обятия?

За щастие Коста Рика има много добра образователна система. Така че бях готов, когато завърших гимназия в родната си страна. Но проблемът беше в моя английски. Трябваше да го науча. И освен това нямах пари. В САЩ това са две важни неща. Трябва да имате пари и да говорите английски. Живеех при далечни роднини в Хартфорд, Кънектикът. Отново станах ученик в гимназията. Научих английски в държавното училище. Справях се добре, затова получих стипендия за колеж. Успях да разреша и двата си проблема. Научих английски и също получих средства да уча в университета.

И така, кога НАСА избра теб?

Дойде много по-късно. Уча в университет от 1969 г. Тогава Нийл Армстронг беше първият човек, който ходеше по повърхността на Луната. За мен това беше поредното специално събитие, подкрепено от факта, че вече бях в САЩ. Това означаваше, че отново бях на крачка по-близо до целта си. Но тогава програмата за полети до Луната беше отменена от президента Ричард Никсън.

Разочаровахте се?

По това време в НАСА са работили хиляди инженери. И изведнъж останаха без роботи. Професори в университета ми казаха, че правя голяма грешка, когато исках да остана в космическото инженерство. Според тях никога повече не би трябвало да си намеря достойна работа. Разбира се, не слушах професорите си. Бях убеден, че космическата програма отново ще привлече вниманието. Моите изследвания в Университета в Кънектикът се фокусираха върху машиностроенето и атомната енергия. Разбрах, че шансовете ми да стана космонавт не са големи, но все пак съществуват. Затова продължих обучението си в Масачузетския технологичен институт. Станах плазмен физик, участвах в разработването на плазмени ракети. През 1977 г. станах гражданин на САЩ. Не можех да бъда астронавт без него. И тогава НАСА започна да търси повече хора, които да летят отново в космоса. Започна ерата на совалката.

Всичко, което трябваше да направите, беше да кандидатствате.

Да. Изпълних всички изисквания. Бях в много добра форма, бях здрав, млад, имах много добро образование, бях учен. Обадиха ми се на интервю, затова отидох в Хюстън. Кандидатите бяха около три хиляди. Когато ме избраха, за мен започна нов живот.

В НАСА принадлежахте към група 9 от 1980 г. В крайна сметка летяхте в космическа совалка седем пъти, световен рекорд, който поставихте с колегата си Джери Рос. Вие бяхте специална група?

Трябва да сте на точното място в точното време. Определено беше изключителна група за нас. Наистина влязохме в проекта за космическа совалка в началото и с него се разви животът ни. Никога не съм летял с Джери. Но всеки от нас е извършил много полети. Говорихме често за това, защото никой от нас не си представяше в началото, че ще летим толкова много пъти. Ще се радваме поне веднъж да влезем в космоса. Така че можем да кажем, че се справихме добре.

Спомняте си момента, в който ви казаха, че ще летите до звездите?

Това работи, като някой ви се обади или ви покани в офиса и ви каже, че е избрал вас. Преди да дойде при мен, шест години работех в совалкова програма. Признавам си, че дори не си спомням точния момент кога и кой ми се е обадил. Оказа се, че за пръв път съм назначен да летя с космическата совалка Atlantis STS-61-B или дори с по-ранна мисия. Но след това ме преместиха.

На коя мисия?

На STS-51-L, който беше полет на совалката на Challenger.

Полет, завършил с катастрофа?

Просто късмет беше, че ме преместиха отново. Този път това беше полетът на космическата совалка „Колумбия“. Иначе нямаше да оцелея.

Колумбия също имаше проблеми. Първоначално трябваше да летите на 18 декември 1985 г., но не летяхте на 12 януари 1986 г. Бяхте изнервени от това.?

Екипажът ни беше в совалката за седми път, когато най-накрая излетяхме. При първия опит ни спряха 15 секунди преди заминаването. Чакаш и нищо. Да, малко се дразнех. Когато най-накрая се откъснахме от земята след толкова много опити, разбрах, че не съм готов за това. Не мислех, че ще летим. В този момент обаче бях толкова изненадан, че дори вече нямах време да се изнервям.

Имахте със себе си талисман?

Не, не съм твърде суеверна.

Какво преживяхте, когато се отправихте в космоса?

След това летях още шест пъти, но за първи път определено беше по-емоционално. Разтърсва ви, когато двигателите стартират, доста е трудно. След това идва стартът и ускорението. Ускорението продължава. Заседнали сте на седалката, чувствате се като огромна горила седи върху вас. Не можете дори да дишате. Постепенно допълнителните двигатели ще бъдат разделени, след това те отново ще ви разклатят и това ще вдигне много шум. Тогава полетът обаче е по-плавен, но все пак усещате ускорение и силен натиск върху гърдите си. Отнема осем минути и половина. Тогава основните двигатели спират. В този момент вие вече плавате. От извънредно ускорение изведнъж сте на нула. Наистина за миг.

Можете да се движите?

Да, наистина плаваш. И какво правят хората първо тогава? Откъсват се от местата си и отиват да видят как изглежда навън. Те ще имат невероятна гледка, необикновена.

Много астронавти твърдят, че планетата Земя изглежда като нещо крехко от космоса. Съгласен си, и ти имаше това чувство?

Вие го възприемате по този начин. Освен това той изглежда много спокоен. Докато не можете да кажете, че нищо не се случва на Земята. Което, разбира се, е измамно чувство.

Трябваше да летиш в Challenger. Катастрофата на тази совалка се случи само десет дни след завръщането ви от първия полет. Говорили сте за това с колеги, мислили сте и за края на кариерата на астронавта за случилото се?

Сигурен съм, че ми мина през главата. Не мислех обаче много за това. Чувствах, че совалковата програма може да се възстанови от това бедствие. Знаех, че след трагедията ще се опитаме да разберем какво се е случило и да се върнем към полетите в космоса. Отне почти три години, но ние се опитахме да се научим и имаше много промени в начина на подготовка на совалките за полетите и в процедурите за безопасност.

Чувствахте се в безопасност, когато полетяхте в космоса за втори път през 1989 г. с космическата совалка Атлантида?

Втората ми мисия беше в известен смисъл отговор на бедствието. Космическият кораб „Галилео“, който стартирахме и трябваше да се насочи към Юпитер, използваше по-малко мощен спомагателен двигател, тъй като този, който първоначално трябваше да се използва, се оказа опасен. След трагедията НАСА реши да я замени.

По време на полетите ви трябва да се е случило, че е трябвало да докладвате - Хюстън, имаме ли проблем? Кога беше най-сериозно?

Беше по време на втория ми полет. Възникна една наистина необикновена ситуация. Космическият кораб "Атлантида" започна да прегрява, когато се издигаше в орбита. Стигнахме до такава степен, че обмисляме спешно връщане на Земята. Но имаше друг проблем с това. Къде да кацнем? Трябваше да прелетим над Атлантическия океан и подходящото място беше летището в Дакар, Сенегал. Това обаче може да е международен инцидент.

Защо?

Сондата „Галилео“ имаше два плутониеви генератора като част от захранването. При кацане те биха могли да представляват ядрена заплаха за града.

Как решихте проблема с прегряването на совалката?

За щастие, процедура, подготвена за подобна ситуация, работи. Веднага след като влязохме в космоса, отворихме вратата на товара, като по този начин охладихме совалката. Трябваше да го направим. Класическото охлаждане замръзна. Кабината беше изключително гореща, изпотихме се много. Но просто трябва да се пребориш там.

През 1994 г. бяхте на мисията на космическата совалка „Дискавъри“, която беше първата, насочена към руската космическа станция „Мир“. След десетилетия на Студената война и космическата надпревара имаше съперничество между американски астронавти и руски космонавти?

Никога не съм усещал съперничество между нас, летящи в космоса. Според мен това е съществувало между двете страни и нашите космически програми. Това включваше повече ръководители и инженери. Шефовете се гордееха с това, което могат. И трябваше да има нещо и от двете страни. Но дори тази малка вражда се превърна в сътрудничество, което продължава и до днес. В края на краищата, след края на полетите на космическата совалка, Америка е зависима от Русия, за да можем да изпратим нашите космонавти в космоса. Имаме много добри отношения.

С изключение на Challenger, вие бяхте на борда на всички совалки, включително Columbia, Discovery, Atlantis и Endeavour. Всички бяха еднакви?

По принцип да. По време на тяхното развитие бяха направени малки промени.

Кой ти беше любим?

Трудно да се каже. Но аз наистина харесвам Атлантида. Изглеждаше най-здравият и малко по-малко разтърсен от другите совалки. Вероятно ви е шокирал най-много в Колумбия. Имаше много тътен.

Вие сте учен, но можете да карате космическа совалка след седем години?

Всички, с които летяхме, получихме основите на това как се прави. Това е част от обучението на астронавтите.

Сложно е да се управлява космически кораб?

Това е като кола?

Като всичко, което има някакъв контрол. Изглежда сложно, когато го гледате за първи път, но се научавате да го правите и е лесно.

НАСА има традиция астронавтите да свирят на любимите си ритми, песни като будилник. Използвали ли сте го някога?

Това е много хубаво. Обикновено семейството ви избира вашата музика вместо вас. Жена ми или дъщерите ми винаги са ми приготвяли нещо, което харесвам. На сутринта тези песни бяха пуснати в кабината, за да можем да станем. През годините любимите ми ритми много пъти са събуждали екипажа. Тъй като съм от Коста Рика и летя на совалката като втори латиноамерикански, аз също предпочитам музика от моя район. Може би в началото на американската совалкова програма никой не е предполагал, че в тях ще се чува латиноамериканска музика.

Знаете ли, че петата ви година, която беше мисията на Колумбия през 1996 г., е свързана с документален филм за секса в космоса, за който се твърди, че е фалшив, но понякога различни източници са склонни да го цитират погрешно? Определено можете да потвърдите, че това е измама?

Не съм опитвал сексуални експерименти в космоса.

Какъв удар?

Не съм виждал никого.

И какво предпочитате, Star Trek или Star Wars?

Определено Star Trek.

Една ера завърши с полета на космическата совалка Атлантида. Вече споменахте, че Америка ще зависи от Русия да изпраща астронавти в космоса. Това беше правилното решение?

Време е да затворите тази глава и отново да започнете да правите още по-вълнуващи неща. Вярвам, че от гледна точка на технологиите ние вървим към нещо много по-сложно, което ще ни позволи да стигнем по-далеч и да летим по-бързо. В моята компания Ad Astra Rocket също се опитваме да направим това, така че работим за създаване на задвижваща система за ракети, която да го позволи. Бъдещето е използването на атомна енергия. В противен случай хората няма да стигнат твърде далеч. Също така е добре частните компании да излизат на сцената на космическите полети.

Вие подкрепяте тази тенденция?

Определено. Това ще позволи на повече хора да летят в космоса, а не само на шепа астронавти. Вярвам, че пътят към звездите трябва да е отворен за целия свят. Ако все пак това са само няколко души, не си струва.

Франклин Чанг-Диас

  • Американски астронавт, дизайнер и физик е роден на 5 април 1950 г. в костариканската столица Сан Хосе, баща му е от китайски произход.
    • След като завършва гимназия, той емигрира в САЩ, защото иска да стане астронавт
    • Научи английски и получи стипендия за Университета на Кънектикът, ставайки машинен инженер
    • Продължава обучението си в престижния Масачузетски технологичен институт, като получава докторска степен по приложна физика на плазмата.
    • Той става американски гражданин през 1977 г. и три години по-късно е в програмата на космическата совалка на НАСА
    • Завършва първия си космически полет на 12 януари 1986 г. в космическата совалка Колумбия
    • Той беше едва вторият латиноамериканец в космоса и първият американски астронавт, придобил американско гражданство, не роден с него.
    • Той полетя за звездите за втори път на 18 октомври 1989 г. в космическата совалка „Атлантида“, а астронавтите изпратиха космическия кораб „Галилео“ до Юпитер по време на мисията.
    • Третият му полет на 31 юли 1992 г. отново е в Атлантида
    • Той излезе в орбита за четвърти път в космическата совалка Discovery на 11 февруари 1994 г., тази мисия започна руско-американско сътрудничество, американските космически совалки отлетяха до руската космическа станция "Мир"
    • Той завърши петия си полет в космическата совалка Колумбия, мисията започна на 22 февруари 1996 г.
    • Веднъж е бил в космоса в Discovery на 12 юни 1998 г.
    • Седмият, последен полет, завършен в космическата совалка Endeavour на 19 юни 2002 г., седем космически мисии в космическата совалка е световен рекорд
    • Той прекара 66 дни 18 часа 16 минути в космоса
    • В момента той ръководи Ad Astra Rocket, която разработва задвижване за космически кораби

© ЗАПАЗЕНО АВТОРСКО ПРАВО

Целта на всекидневника „Правда” и неговата интернет версия е да ви предоставя актуални новини всеки ден. За да можем да работим за вас постоянно и дори по-добре, ние също се нуждаем от вашата подкрепа. Благодарим за всяко финансово участие.