Дори в началото на февруари 1960 г. Мария Фикачкова е била считана от своите началници и колеги за примерна медицинска сестра.

писъци

Преди петдесет и пет години чешката република Мари Фикачкова загуби живота си. Тя е едва третата жена, която е екзекутирана за престъпление от 1918 г. Според съда в родилния дом на сушилнята, където тя е била медицинска сестра, тя е убила новородено и шестседмично бебе и е ранила още две новородени. По време на разпита тя признава за останалите десет нападения, които обаче полицията не доказва.

Присъдата на Народния съд в чешкия град Клатови от 4 октомври 1960 г. говори за коварните и изискани убийства и циничното поведение на обвиняемата Мария Фикачкова, родена Шмидлова. Смъртното наказание не е единственото, което му е наложено от председателя на Сената Яромир Фикерле. Присъдата включва също отнемане на чест и граждански права, а присъдата трябва да включва публикуването на присъдата.

Дори в началото на февруари 1960 г. началниците и колегите на Фикачкова я смятат за примерна медицинска сестра в отделението за новородени в Сушице. „Една от най-добрите бебешки сестри, новороденото винаги е било в перфектен ред“, каза един от лекарите в отделението по време на разпита. "За Фикачкова мога да кажа само най-доброто. Тя беше непостоянна в работата си, вършеше я съвестно", оцени друг от лекарите работните умения на подсъдимия.

И по същия начин практически всички служители на болницата говориха за Фикачкова, която се съгласи, че тя е надеждна и желаеща. Съседът също я описа като добро и подредено момиче, подобно мнение повториха и други хора от квартала. Някои свидетели също казаха, че е тихо и затворено.

Сестра по майчинство, раздразнена от виковете на децата

По време на разследването се оказа, че Фикачкова мразеше плача на бебето, той я дразнеше. И това вероятно беше спусъкът защо тя започна да наранява новородени. Тя каза на психолозите, че „ще удари собственото си дете, ако я раздразни от писъците си“.

"Това се случи под въздействието на груб, импулсивен, неконтролируем афект, ендогенно натрупан. Техният каталитичен стимул беше детски вик", пише Збинек Хавличек, експерт в областта на психологията, през 1960 г.

Това е особено очевидно при убийството на 23 февруари. Фикачкова се ядоса, че трябва да осинови две новородени, момче и момиче. Според изявлението в отделението тя вече е имала четиринадесет или петнадесет деца и много памперси за гладене. "Исках по-малко работа и по-малко деца. Исках да се отърва от печалбите", каза тя. Докато момчето мълчеше, момичето плачеше, така че силно стисна главата му.

"Не усещах пукнатините в черепите си, когато стисках, но бях наясно, че това ще има последици. Осъзнах това, но беше твърде късно.", Каза Фикачкова по време на разпита.

Едва след няколко часа тя каза на лекаря, че детето има проблеми. Веднага започнаха да се борят за живота му, но той почина тази нощ.

В случай на друго убийство отмъщението можеше да е мотив в допълнение към писъците на децата. Семейната къща на Шмидл в Сушице е конфискувана след войната. Те обаче продължиха да живеят в него и влязоха в спор с Франтишек Рибачек, който отговаряше за управлението на сградата. На разпита той спомена „чести недоразумения“, тъй като те не искаха да плащат наем.

Мария Фикачкова, родена Шмидлова, присъства на споровете като дете. През февруари дъщерята на Рибачек се завърна в отделението за новородени поради проблеми с кърменето. Медицинската сестра Фикачкова стигна до внучката на Рибачек Хана Хамелбауерова. И тя я бие многократно. Отначало тя заяви, че това не е отмъщение, но по време на разпита в началото на март тя призна, че иска отмъщение, но по-късно отново го отрече.

"Окъпах бебето, избърсах го и след това го облякох. Когато то беше облечено и го сложих в креватчето, ударих детето в задната част на скалпа с юмрук", описа тя убийството. И този път тя не съобщи нищо, а момичето по-късно почина.

"Съжалих, че бях привлечена в такава акция, че детето загуби живота си. От друга страна си казах, че Рибачек също ни нарани и се успокоих", каза тя.

В допълнение към тези две убийства, Фикачкова е осъден и за две наранявания. Едно новородено си счупи ръката, което беше открито от друга от сестрите, но основната вярваше, че фрактурата е възникнала по време на раждането. След това откъсна ухото на друго дете. Поради това тя е порицана, че е небрежна при работа с дете.

Фикачкова признава и за други нападения

По време на първия разпит на 27 февруари тя заяви, че е нападнала само три деца, две са починали, а третото е със скъсано ухо. Няколко дни по-късно (1 март) тя изповяда около десет деца, някои от които оцеляха при нейните нападения. Тя спомена и конкретните имена на новородените и обстоятелствата.

Полицията подробно разследва тези твърдения. В повечето случаи обаче експертна група стигна до заключението, че децата са могли да умрат по естествен път.

„Не може да се изключи, че смъртта на детето е настъпила в причинно-следствена връзка с поведението на подсъдимия, но ние не считаме тази възможност за много вероятна, нито имаме обективни доказателства, които да го докажат безопасно“, се казва в един доклад. „Само откриването на болестта е достатъчно, за да обясни смъртта по ненасилен начин“, казва той.

Следователно следователят Kremlík пише в обвинителния акт, че „тя не е преследвана по тези дела, тъй като няма достатъчно инкриминиращи доказателства и остава само признанието на обвиняемия“.

Наред с други неща, Фикачкова казала на полицията, че е престанала да се тревожи за предателството, тъй като тълкувала смъртта на новородените като естествени откази на техните организми. „Тя спря да се тревожи за рисковете и стана все по-склонна да извърши насилие, защото смъртта на деца винаги е била обяснявана като последица от травма при раждането“, казват психиатри.

Само в случая с детето на г-жа Просер възникнаха съмнения. Лекарите не можаха да обяснят естествено нараняването и попитаха Фикачкова дали детето й е паднало. Тя отказа. Впоследствие те открили други подобни смъртни случаи и ги предали на полицията за разследване.

Тя не искаше новородено бебе, но те не го задоволиха

Мари Фикачкова свидетелства, че през 1957 г. неволно се е преместила от детското отделение в новороденото. Тя го прие само, защото според основния, това трябваше да бъде временно преназначаване. „Тя чувстваше, че е принудена да работи“, каза психологът. Тя многократно е искала трансфер. Няколко пъти в досието се посочва, че тя никога не е споменавала проблема с детските писъци като причина.

Съпругът й също не знаеше за нейния проблем. Според него тя не се е оплакала от работата. „Тя се оплака, че трябва да ходи на работа, когато е забавно, иначе не“, каза той. Самите те нямаха деца. Отначало те не ги искаха, защото живееха с майката на Фикачкова, с която имаха чести спорове. През 1960 г. имаше Спартакиада, където обвиняемите практикуваха. През лятото на 1961 г. те планираха почивка край Черно море, а след това децата трябваше да дойдат.

Описанието на Фикачек за съпругата му е уникално. „Докато не се ожених за нея, не забелязах никакви дефекти“, каза той по време на разпита, а след няколко изречения той не откри дефекти дори след сватбата.

По време на разпитите обвиняемата заяви, че иска да признае на съпруга си и твърди, че го има почти на език. В крайна сметка обаче това не се случи. За убийствата на новородени мъжът разбрал само от полицията.

Мари Фикачкова е екзекутирана на 13 април 1961 г. на 24-годишна възраст.