tis, -u човек. r. (национален и тис, -y, tís ž.) винаги зелено иглолистно дърво ал. храст с ценна твърда дървесина: шапка, зад нея тис от морски звезди (Hviezd.);
Тисът рядко се вижда голям. (Кук.);
бот. т. Чести (Taxus baccata);

тишина тишина

тис съгл. м.: дърво

мълчание, -е, разреден. и мълчание, -е жени. r. база. тишина, тишина, тишина: тишината на мартенската нощ (урб.);
В къщата цареше гробна тишина. (Rys.) (Нещо) падна мълчаливо в мъртвите. (Hec.);
нощна тишина (Hviezd.);
Вече мълча, хванат от гроба. (J. Kráľ)

tíš ava, -y, -šav жени. r. израз тишина, тишина, тишина, тишина: нощна тишина (Urb.);
мълчалив мир (Бедн.);
Огромната тишина на Ава се разпростря около мен. (Швант.)

tis íc, -a, mn. не. 7. стр. -ами/-ми м.;
class = "sc" /> във връзка със субст. хиляда (мъже), -ич (мъже), 7. стр. -ими (мъже) и нескл.

1-во число основен за числото 1000, сто десетки: t. корони;
няколко т.;
тридесет тона;
т. население, т. книги;
на височина от хиляда метра (Urb.);
Хиляди години вашите предци са били само в услуга на господари. (Стод.)

● да се стопанисва от хиляда до сто лошо, неикономично, със загуби;

2. изразява неопределено, голямо количество, много: Хиляда светлини са изложени на изложението джага. (Кук.) Той би предпочел хиляда мили от нея. (Jégé) „Слава!“ Дойде хиляда гърла. (Тадж.) Хиляди радости се изляха в душата му. (Хор.) Хиляди списания бяха разхвърляни по вестникарските будки. (Сияние);
прен. Хиляди и десетки хиляди са платили за това с живота си (А. Мат.) Много много хора. За кратко време капитан Лука натрупа няколко мили (Kuk.) Много пари. Пусни ме, о рибаре, от въдицата и ще ти доведа много хиляди деца.

● израз. нито хиляда двойки волове никаква сила: Вера [а] дори хиляда двойки волове не могат да стигнат до църквата (тат.) никой;
израз никога след хиляда години;
да има хиляда апетити да направи нещо, за да има голям апетит, да се изправи;
израз хиляда гръмотевици, хиляда оковани, хиляда стотици гърмежи от куршуми, хиляда гръмотевици се втурнаха към вас, хиляда гръмотевици, хиляда богове, хиляда хиляди леко, често шеговити проклятия, затопляния;
хилядна м.: т-е тълпи, т-е градове, л-е щети

  • tis ícero нескл. не. rozčl.

    1. Изразява едновременно 1000 индивида и вида;

    2. изразява неопределен, голям брой (индивиди и видове): Животът има хиляда страници. (Вадж.)

    хиляди числа. един вид. книги. много видове, много, разнообразни, твърде много: полета, осеяни с хиляди цветни глави (Vans.);
    хиляди мисли (Škult);
    обещания на хилядата (Мих.)

    tis íchlasý příd. м. израз съдържащ много гласове, звучащи в много гласове, полифонични: t-á echo (Mih.)

    1. експр. с много глави, с много глави: говори. т. šarkan, t. дракон;
    прен. Унищожи войната, тихата хидра (Лен.) Чудовище с много глави.

    Изходно ниво 2 състоящ се от много индивиди, хора, многобройни: t. заместител (Urb.);
    т. тълпа (круша)

    хиляда, -а, -е не. работа. k хиляди;

    1. Наличие на числото 1000: t-a количеството на нещо;
    т. обитател;

    tis ícina, -y, -cin жени. r. имам. хиляда части от нещо, част от 1/1000: t. вероятности (Hruš.);
    т. метро

    2. банкнота от хиляда крони ал. държавност;
    хиляда корони: хиляди, които отлагате за тридесет години (Jes.);
    взема хиляди, приспаднати от масата (Hec.);
    Не бих отишъл за хиляда (Вадж.) За пари или нещо друго;
    Яно Киниг, който разтоварва хиляди маси след заплата (Скал.) Печели много пари;
    тежки t-y (хор.) големи суми пари, много хиляди;

    3-то обаждане. брой хиляда, хиляда парчета от нещо: t. парчета тухла;
    Войските на Арпад (Sládk.) Ви нападнаха преди хиляда години преди хиляда години;
    в началото на втората хиляда (Škult) на второто хилядолетие;

    4. mn. не. хиляди експр. голям брой: Ако има война, хиляди от най-добрите синове на Халдея ще умрат. (Фиг.);

    хиляда, -y, -čekek ženy. r. zdrob. израз k 2 (Jes.)

    tis íckorunáčka, -y, -čok и tisckorunovka, -y, -viek žen. r. и хиляда корони, и човек. r. телефонно обаждане. банкнота ал. държавност на стойност хиляда крони

    добавят хиляди корони. м. със стойност от хиляда крони: t-та банкнота;
    т. костюм;
    т. дар (Fab.)

    хиляда пъти по хиляда пъти числата. нас. k хиляди;

    прен. израз много пъти, много пъти: Благодаря хиляда пъти. (Тим.) Той ще бъде хиляда пъти по-красив от Paľo. (Тим.) Не е ли леглото му хиляда пъти по-лошо и по-плитко от тяхното? (Мин.) Много.

    tis ícletie, -ia stred. книги. остаряла. хилядолетие: ние сме равини от хилядолетието (Botto);
    след няколко хиляди години (звезда)

    хилядолетен м. база. хилядолетие: от гробовете на хилядолетия (Кузм.);
    Който като дете счупи гроба си хилядолетен. (Botto)

    tis ícmáaster, -тра човек. r. израз разреден. майстор, изповядващ във всичко, във всеки занаят: Тогава му казах, че е хиляда майстор. (Бедн.)

    надбавка на хиляда метра м. измерване на хиляда метра: t-á височина, t-á дълбочина, t-á разстояние

    2. множествен: t-á ехо;
    t-á възмездие;
    Духът му блести в хилядократно сияние. (Кал.);

    tis ícokvetý příd. м. база. разреден. имащи, съдържащи много цветя;
    прен. т. живот (Štítn.) богат, пъстър

    хил. един вид. израз много видове, много, разнообразни, много: възпитал съм го с хиляда трудности. (Солт.) Тя не беше измъчвана от хиляди грижи като майка ни. (Фиг.) Животът [тече] по хиляди начини. (Бедн.);

    хиляда, възраст, възраст на жените. r. телефонно обаждане. банкнота ал. държавник на стойност хиляда крони, злато и др .: Пръстите му шумолеха от хиляди. (Float) Те добавиха хиляди. (Згур.)