Регулирането на енергийния баланс е сложен и сложен процес. Енергийният баланс се регулира от мозъка, който обработва всички химични сигнали от тялото, оценява ги и влияе върху целия метаболизъм и особено върху хранителното ни поведение, приема на храна и апетита.
Ако енергийните нужди на тялото за дълго време са в баланс с енергийния прием, ние успяваме да поддържаме нормално телесно тегло през целия живот. Наднорменото тегло и затлъстяването възникват в резултат на запазването на положителен енергиен баланс, главно поради прекомерния прием на храна от храната.
Енергийният баланс се влияе от механични сигнали от храносмилателния тракт, хранителни сигнали, които отразяват приема на основни хранителни вещества, термогенни сигнали, информиращи за външна и вътрешна температура, неврохуморални, които интегрират тази регулация в мозъка в хипоталамуса. Дисбалансът на вътрешната среда, състояние, при което на тялото липсват хранителни вещества, сигнализира на тялото чрез появата на чувство на глад. Гладът има силен мотивиращ компонент и е стимул, който предизвиква хранително поведение. Това включва всички дейности, свързани с осигуряване на прием на храна и постигане на чувство за ситост.
Отнема известно време, за да се развие чувство за ситост. Приемът на храна и появата на чувство за ситост не си съответстват. Усещането за ситост винаги идва малко по-късно, във времева смяна от 10 на 40 минути след хранене. Усещането за ситост и енергиен прием силно влияе върху състава на диетата и съотношението на основните хранителни вещества в диетата.
Мазнини
Мазнините, въпреки че имат най-висока енергийна плътност (плътност) от всички хранителни вещества, 1 g съдържа 38 kJ, имат ниска насищаща способност. Това означава, че за насищане ще е необходим прием на повече мазнини, което също ще увеличи общия енергиен прием.
Мазнините придават на храната характерната пълнота, увеличават сензорните свойства на храната и нейната привлекателност. Диетата с по-високо съдържание на мазнини е по-вкусна, предизвиква удоволствие от храната и приятни чувства. Поради тези причини приемът на храна с по-високо съдържание на мазнини често не се регулира от чувството за ситост, а от положителната обратна връзка, т.е. в отговор на приятно усещане и преживяване с храна.
Въглехидрати
Въглехидратите имат енергийна плътност от 17 kJ/g, но в сравнение с мазнините имат добра насищаща способност. Усещането за ситост идва относително бързо след консумация. След консумация на прости въглехидрати, нивото на кръвната захар - гликемия - рязко се повишава, което предизвиква чувство на ситост. Устойчивостта на ситостта обаче е кратка поради ефекта на инсулина и последващия рязък спад в кръвната глюкоза. От друга страна, полизахаридите, сложни захари, бавно повишават нивата на кръвната захар (отделянето на инсулин е бавно, както и намаляването на гликемията) и следователно след поглъщане чувството за ситост продължава по-дълго. Началото и продължителността на ситостта след консумация на въглехидратни храни зависи от техния гликемичен индекс.
Протеини
Протеините имат същата енергийна стойност като въглехидратите (17kJ/g), но от всички хранителни вещества те имат най-високата способност за насищане. След консумацията им, след хранене термогенезата (генериране на топлина след хранене) се увеличава най-много, което има положителен ефект върху енергийните разходи. Високото насищане с протеини също има положителен ефект върху общия енергиен прием и има овлажняващ ефект върху последващия прием на храна. Консумацията на по-високомаслени животински протеини може да представлява риск във връзка с увеличения енергиен прием.
Диетични фибри
Фибрите предизвикват чувство на ситост добре, защото увеличават обема си в стомаха и в същото време намаляват енергийната плътност на диетата и намаляват гликемичния индекс на храната. Разтворимите фибри от плодове и зеленчуци имат положителен ефект върху метаболизма на захарите и мазнините.