Те ни правят социални мрежи от по-социални хора?
Всички вече говорят за това, понякога дори е досадно. И така, защо пиша и първия си блог в социалните мрежи? Но когато си представя колко пъти на ден в речта на млад човек се появява нещо, свързано със социалната мрежа. Без съмнение това не е малко и без съмнение има и психологическо значение. Докато порастваме, ние създаваме своя собствена идентичност, представа за това кой съм, какъв съм, как другите ме виждат, моите приятели, семейството ми, къде принадлежа и къде не. Социалните мрежи и особено Facebook позволяват на тийнейджърите да създадат идеален образ за себе си. Те публикуват в своя профил това, което искат приятелите им да знаят за тях. Те искат да се покажат, да бъдат видяни и очаровани, а не да бъдат скрити.
Тийнейджърите представят различни неща във Facebook, публикуват снимки, видеоклипове, статуси, неща, които харесват, идентифицират се с различни групи. Те се представят така, както искат заобикалящата ги среда да ги възприеме. В същото време Facebook също е мярка за популярност, колко приятели имат, кой ме е харесал, колко коментара са ми написали и т.н. Ако имам достатъчен брой от тях, обкръжението ми ме възприема като популярен, успешен и интересен. В пубертета младите хора създават своя образ на себе си главно според това, което другите мислят за тях. Когато имат успех във Facebook и имат положителна връзка с това как се показват на другите, те се чувстват по-добре, доволни са от себе си и са доволни от себе си. Но какво, ако е обратното, какво ще стане, ако има и други негативни отзиви? Ще наруши ли моето представа за себе си? Това е основната причина, поради която тийнейджърите прекарват толкова много време във Facebook, техният профил трябва да бъде възможно най-добър, за да получи колкото се може повече харесвания и положителни реакции (особено при момичетата). Тази необходимост от някакъв идеален профил обаче изчезва с постепенното юношество и профилите на подрастващите (на 16 и повече години) в социалните мрежи стават все по-реални, те са своеобразно продължение на реалността във виртуалния свят.
А какво ще кажете за тийнейджърите и техните заплахи във виртуалния свят? Много родители смятат, че техните деца и юноши са наивни и не знаят какво може да им се случи. Ако мислите, че е така, грешите. Младите хора са наясно с рисковете, които крият социалните мрежи, те са напълно наясно, че техните лични данни, които публикуват в интернет, трябва да бъдат защитени, те познават възможностите и ги използват. Очевидно всеки родител се страхува, че интернет също ще донесе негативни преживявания на детето им, разбира се, не винаги е възможно да се избегне това. Можем да предположим, а изследванията също потвърждават виждането, че тези, които прекарват повече време във Facebook четат, дават по-подробна информация за себе си, също са по-често изложени на заплахи като псувни, подигравки, онлайн тормоз, сексуални коментари и намеци и т.н. Не е необходимо обаче да се пренебрегва другата страна на въпроса и фактът, че юношите са не само жертви на тези заплахи, но често и техните участници. Моето бебе също не го прави. Но можем ли да кажем със сигурност? В проучването младите хора признаха, че най-често се подиграват на другите в интернет, смеят се или псуват някого, правят видеоклипове или правят снимки на други в неудобни ситуации.
Жертвите на кибертормоз обикновено знаят кой е агресорът, най-често някой от нормалния им живот или познат от социалната мрежа. Обикновено не казват на никого и когато решат да се доверят на някого, най-често това е техен приятел. Въпреки това подрастващите реагират по различен начин на кибертормоза. Някои игнорират тези заплахи и не ги приемат сериозно, някои изпитват негативни емоции като тъга, чувство за малоценност или унижение, докато други реагират с контраатаки. Разбира се, най-уязвими са тийнейджърите с по-ниско самочувствие и тези, които реагират със силни емоции, които се задържат в тях дълго време. Те често реагират пасивно на фатално на интернет заплахите.
Автор: д-р. Анна Балгова
Благодарим на д-р. Ярмила Томкова от Изследователския институт по детска психология и патопсихология, специалист по спецификата на детското развитие и социализация в Интернет среда.