Със сигурност вече сте обмисляли въпроса: Какво трябва да направя, за да подготвя по-добре детето си за живота, за да може то да се справи със своите клопки, дори когато не съм близо до него и няма да мога да му помогна.

имат

Непосредствената реакция на повечето родители на това, което едно дете има най-голяма нужда, е, че това е любовта. Доставяме - любов без условия, безусловно приемане на детето. Не приемаме детето си само ако се държи според нашите очаквания. Нека се запитаме: понякога неволно ли му разкриваме, че той не е това, което сме си представяли и че е по-малко пъргав, непрактичен, твърде чувствителен, слаб, непокорен и т.н.? Детето трябва да чувства, че е обичано такова, каквото е, и че е толкова добро.

Ако приемате дете без условия, вие сте на път да се оформите здравословно самочувствие вашето потомство, което е в основата на психичното му здраве и по този начин потвърждавате стойността на личността му. Има ли вашето дете добро самочувствие? Има деца, които имат отлични оценки или постигат други формални успехи и въпреки това се чувстват непълноценни, недоволни и недоволни. Ако екипът е осъзнал, че вашият син или дъщеря не се уважават адекватно, той не вярва, запитайте се защо и как бихте могли да му помогнете или сами правите образователна грешка.

Всеки също изпитва стрес в живота си и силни негативни емоции. Не може да се избегне. За живота обаче е важно той да ги познава управлявам. Ако детето не може да се справи с емоциите си, то не знае какво да прави със своя гняв, тъга, безпомощност, родителят трябва да дойде тук, за да му помогне и да го посъветва как да се успокои и да възстанови вътрешното си равновесие. Помогнете на детето да се справи със ситуация, която го е разстроила не само психически, но и емоционално. Понякога обаче родителят просто забранява тази силна емоция на детето: „Спри да упорстваш, не крещи“, „Не се страхувай от какъв тип си. " .

По-лесно е човек да живее, когато познава добре нещата си слабости, но и силни страни. Когато ясно ги осъзнава и от ранна възраст се научава да компенсира недостатъците си и да използва силните си страни. Например, ако знае, че е склонен да реагира импулсивно и прибързано, той свиква да забавя, да мисли и чак тогава да реагира. Добрият родител кара детето да може да използва своите „плюсове“, които не трябва да остават в него закърнели. Излишно е да тласкате детето твърде едностранно към ученето и да не развивате другите му природни способности, като умение в практически дейности, физическа сила. За детето е по-лесно, ако е наясно, че разбира малко по-бавно в училище, но се справя добре с домакинската работа, умел е майстор, може да се грижи за животните и може много повече. Ако едно дете трябва да работи върху самоприемането си като възрастен, ще му бъде много по-трудно.

По-малкото дете се нуждае по-специално чувство за сигурност и защита. Това рядко вътрешно чувство може да му бъде дадено само от родител, който е мил, но също така твърд и последователен. Детето е ощетено не само от студенината или авторитаризма на родителите, но и от прекомерната доброжелателност без адекватни граници. Ако едно дете е разочаровано от основната и животворна нужда от жизнена сигурност, то търси начин да го получи, често по начин, който още повече го уврежда, напр. желание за господство, власт на всяка цена.

Друга цел в родителството трябва да бъде насочване на детето към подходяща комуникация и разбирайте се с хората. Да можеш да бъдеш сговорчив и безкористен, да можеш да съпреживяваш нуждите на другите, а не да мислиш само за себе си. Със сигурност ще се съгласите с нас, че способността да се утвърждавате е необходима за живота, но и за да можете да правите компромиси. Например, знаете ли как се държи детето ви сред връстници, дали има проблем с интеграцията помежду им, защото иска да води във всичко, или напротив е твърде гъвкаво или самотно?

Така че здравословното самочувствие, способността да управлявате собствените си емоции и стрес, познаването на силните и слабите страни и способността да се разбирате с хората трябва да са основното нещо, което искаме да постигнем при децата си, така че те да са подготвени за по-трудно моменти от бъдещия им живот.