билет

Само тази малка извадка от добре познати жени доказва, че у нас се увеличава броят на смесените семейства. Словаците излизат по света, словаците се женят за чужденци. Децата им растат като естествени билингви. Отглеждането на деца на две езици обаче все повече се решава в чисто словашки семейства. Какви са плюсовете и минусите?

Гомесите, които живеят в Лимбах близо до Братислава, имат бебе през декември. Родителите се съгласиха, че баща Даниел ще говори испански с бебето само от раждането му. Това е неговият роден език, защото идва от Колумбия и след като всички отидат заедно в родината му, детето ще може да общува с роднини. Майка Лусия и по-големият син Самко също се подготвят за него и също започват да учат испански. Досега те не владееха езика, защото вкъщи говорят английски.
Самко е роден в Лусия в Лондон. Роденият от централна Словакия живее там десет години, основава малка частна детска градина и също учи предучилищна педагогика. Тя и Самко не можеха да си позволят да бъдат вкъщи повече от шест седмици, след което тя го имаше със себе си цял ден в заведение, където се грижеше за други деца. И така тя говореше английски със сина си, както и с останалите деца. Тя задържа своя словак известно време, когато бяха сами, но те бяха малко, тъй като трябваше да работи от сутрин до вечер. Поради това първите думи на сина й бяха английски и той изобщо не говореше словашки.

Тогава Лусия се срещна с колубиеца на Даниел, който беше дошъл в Лондон, за да подобри английския си. Решиха да живеят в Словакия. „Дойдохме основно за Самко. За да науча словашки, но и защото колкото по-добре познавах британската образователна система, толкова повече бях убеден, че не искам да отглеждам детето си там “, обяснява Лусия.

Английският език остава общият език за общуване на семейство Гомес. Това казват вкъщи дори след като идват в Словакия. Малкият Самко, който след завръщането си в родината на майка си разбра, че децата на детската площадка и всички хора, дори майка му, говорят „отвън“ на словашки, бързо премина на словашки. Той говореше - толкова много, че не искаше да говори на английски или у дома.

оригинален_1457246322.jpg

Миналата година Лучия откри двуезична детска градина в Лимбах. Не чисто английски, както беше планирано първоначално. По този начин тя имаше възможност да преподава след завръщането си в Словакия и опитът я убеди, че това не е най-доброто за децата.

„В предучилищна възраст детето трябва да научи много. Хубаво е да научите английски, но не бива да става за сметка на други неща “, смята той. „По-различно е, ако той научи втори език естествено в семейството и различно, ако дете от словашко семейство започне да посещава детска градина, в която му се говори чужд език. Във време, когато трябва да придобие социални умения и да научи взаимоотношения с връстници, той не може да се изразява на език, който все още не говори. Изучаването на английски е за сметка на придобиването на нова информация, но и овладяването на словашки и правилното произношение на словашки. Затова в детската градина, която отворих, говорим на словашки и отделяме само ограничен период от време. Използваме го в различни дейности и игри. В Словакия трябва да разработим метод за правилно обучение на чужди деца на чужди езици. Засега това се случва спонтанно, частните детски градини не подлежат на никакъв контрол и всяка използва своя собствена методология. "

Учене в магическа земя
Златица Юршова Захарова е учила психология в комбинация с немски, живяла е в Германия и Австрия и се е грижела за деца. Тя счете, че има достатъчно езикови умения, за да може да общува с детето си на немски от раждането си.

Тя искаше да приложи умишлено билингвизъм. Напоследък тя стана популярна в словашките семейства, където родителите отдавна живеят в чужбина или изучават чужд език и свободно общуват на него. Те решават да дадат на детето си подарък под формата на друг език по такъв начин, че единият от родителите да му говори от раждането изключително на чужд език.

„След два дни разбрах, че няма да ми свърши работа“, спомня си Златица. „Открих, че съзнателно контролирам, не мога да говоря с детето толкова много и да му давам толкова емоции, колкото когато говоря на родния си език. Мисля, че ако родителите изберат умишлено билингвизъм, е по-лесно, ако бащата говори втори език. По-рядко е с деца, заниманията му с тях са по-забавни. "

Дори след този опит обаче Златица Юрсова не искаше да се откаже от намерението да отглежда сина си двуезично, тъй като е наясно с важността на езиковите умения и като психолог също знае, че речта се развива в ранна възраст и детето учи естествено и лесно.

оригинален_1457246324.jpg

Златица Юрсова остана в контакт със създателите на този метод от Италия, информира ги за своя опит и също даде предложения. Преди две години тя бе сезирана да стане гарант на международния проект Да станем двуезично семейство в Словакия, който се проведе едновременно в пет европейски държави с финансовата подкрепа на Европейския съюз.

Двадесет и пет семейства от всяка държава участваха в проекта и след половин година целта им беше да се научат да общуват на втори език, използвайки метода Hocus Lotus. Всеки ден в продължение на двадесет минути родители и деца обличали вълшебни тениски и се премествали в магическа земя, където се говори магическият (т.е. вторият) език. Те играеха сцени, създаваха различни ситуации, не превеждаха думи, значението им трябваше да бъде разбираемо от контекста и ситуацията. Целта на проекта беше да разбере как работи този така наречен разказен формат, вече проверен в детските градини в Италия, както и в семействата.

Не всички семейства нараснаха до края, като се отказаха най-вече от онези, където бащата беше по-малко ангажиран. От двадесет и петте словашки семейства шест са станали двуезични, което означава, че днес те могат да общуват нормално на друг език. В словашкия проект доминираха трохи от година и половина, т.е. в момент, когато се формира реч. „Проектът ми потвърди, че е най-добре да започнете да изучавате друг език на тази възраст, когато детето повтаря всичко и учи с удоволствие. Именно тези малки деца, привличащи и по-големите си братя и сестри на възраст между три и пет години, когато има преходен период на отказ да учат и да говорят втори език ", обяснява Златица, която работи по докторска дисертация за развитието на чужди езикови умения при деца в предучилищна възраст. Проектът, който току-що приключи, потвърди, че родителите могат да отглеждат деца двуезично, ако е включено цялото семейство и е готов да отделя поне двадесет минути на ден за съвместни дейности. Изглежда ти малко или много?

Какво е двуезичието

  • Способността да общуваме на два езика по ежедневни въпроси, докато не е нужно да владеем еднакво перфектно и двата.
  • Говорим за естественото двуезичие, когато детето учи два езика от раждането си в семейството. Това се случва в смесени семейства, където родителите говорят различни езици, или ако семейството живее в държава, където се говори език, различен от майчиния на родителите.
  • Дете, което започва да учи втори език след усвояване на основите на първия, също може да стане двуезично. Този процес обаче може да отнеме повече време.
  • Умишленото двуезичие е ситуация, при която единият от родителите решава от раждането да говори с детето на език, различен от майчиния му

Митове за двуезичието

  • AГоворим с детето на два езика от раждането му, нито едно от тях не учи правилно. Това не е истина. Според статистиката, билингвалните деца започват да говорят по-късно, но могат да говорят добре и двата езика. Възможността за общуване на двата езика обаче трябва да бъде балансирана. Например, ако детето говори вкъщи английски, то трябва да посещава словашка детска градина.
  • Ако говорим два езика с детето, то е объркано и ще ги смеси. Това е преходен период, когато детето се научава да говори. Много скоро обаче те ще се научат да различават двата езика и да ги обвързват с определени хора или определена среда. Способността да избирате по-бързо се проявява в двуезични езици и в тестове за интелигентност.

оригинален_1457246326.jpg

Не винаги беше лесно и наскоро Леа стигна до етапа, когато майка й отговаря на въпросите си по английски на словашки. Въпреки това майка й не се отказва, тя все още говори само на английски и прави същото с двегодишната Миа, с която все още е в родителски отпуск. Майка ми също не говори словашки с нея.

Дана Шпанкова се реши за умишлено билингвизъм преди раждането на първата си дъщеря и се подготви старателно. Тя сама е учила английски и известно време е живяла в английска среда, но е съгласна, че не е естествено да се говори с деца на език, различен от майчиния, въпреки че това вече е станало рутина за нея. Изисква и много самоотричане от майката. „Особено словесните емоционални изрази са по-естествени в родния език. Компенсирах с факта, че прегърнах децата повече и ги докоснах “, казва той. „Тогава просто го забелязахме. Например, като използвам само английски детски телевизионни програми и записи, мога да кажа, че англофонът за малки деца е по-концептуален, програмите са образователни, безопасни, ненасилствени. "

Дана Шпанкова беше подготвена дъщерите й да започнат да говорят по-късно. Миа тепърва започва да говори, но шестгодишната Леа вече говори добре английски и словашки и може да различава езици. От двегодишна възраст тя посещава словашка детска градина, където се научава да говори, но и да пее и рецитира на словашки език. Тя не бе обедняла дори от словашки рими и класическите ни приказки, защото баща й и баба и дядо й ги четяха.

Дана Шпанкова също познава случаи на отказване на майки, когато те са "превключили" на словашки в болен момент до леглото на болно дете, когато са срещали неразбирателство и негативни реакции. За щастие тя имаше подкрепа в семейството.

оригинален_1457246327.jpg

„Съпругът ми не говори словашки, така че аз му говоря само на английски. Така че той също говори с деца точно така. Разбира се, също и с Данек, тъй като вече две години живеем заедно в едно домакинство и той отглежда син с мен. Говоря най-вече словашки с деца. Само в речта си мога да изразя напълно чувствата си към тях, словашкият е пълен с умалителни думи и други емоционално оцветени думи. Освен това искам децата да говорят и двата езика в бъдеще. Когато всички сме заедно, говоря и английски, за да се разбираме.

Не се страхувам, че децата в двуезично семейство няма да научат нито един език правилно.

Когато баба и Марк са в стаята, четиригодишният Данко няма проблем да превключи от английски на словашки и обратно, дори понякога работи като преводач. И предполагам, че децата ще имат трети език в училище ", добавя модераторът, който вече очаква третия си син.

Безболезнено обучение
Партньорът на г-жа STANISLAVA идва от Африка и нейният роден език е френски. Той живее в Словакия от двадесет години и говори на нашия език, така че вкъщи всеки може да говори словашки.

Още преди раждането на сина му Никола, партньорите се споразумяха, че бащата ще говори с него изключително френски, за да може детето да възприеме езика, да го научи естествено и да може да общува с роднините на баща си.

„По-естествено и по-лесно е за моя партньор да говори френски, така че той със сигурност няма проблем с това, както и синът ни, който сега е на две години и три месеца. Той разбира всичко, но започна да говори на словашки, а не на френски. Той вече съставя изречения на словашки, говори само отделни думи на френски. Но това ще бъде и защото прекарва по-малко време с баща си, чува френски по-рядко, докато аз съм у дома с него и общуваме на словашки. Но наскоро нашите баби и дядовци бяха от Африка и той успя да им отговори на френски, дори започна да повтаря някои цели фрази след тях.

Синът ни учи втори език безболезнено и всички му завиждаме. Той има валута в ръцете си и дори не осъзнава как е стигнал до нея, докато ние трябваше да си смажем езиците в училище. И все пак не сме ги управлявали съвсем перфектно.

Автор: ĽUDMILA GRODOVSKÁ
Снимка: архив