1. (кого, какво) да събори, хвърли на земята ал. отгоре надолу, срутване, чукване, събаряне: Водата тук събаря плевнята - дървото рухва. (Ráz.-март.) Моят кон се срина при моето бягане. (Фиг.) С пламенен меч той потопи дяволите в бездната. (Вълк.) Щеше да я бута с пръст, вятърът щеше да я събори. (Отбор.)
2. (какво) се превръщат в развалини, събарят, събарят, рушат: Там рушат старата къща. (Ráz.-Mart.) Свихме шапката. (Щит);
прен. израз да премахне, да унищожи чрез разрушителна намеса: Той се засмя, за да унищожи нейните съмнения. (Urb.) Така човек разрушава щастливия си брак. (Абзац.) Съмнението ще съсипе мечтите му за кариера. (Мин.)
1. пада рязко (на земята ал. От височина надолу), търкаля се: z. На земята;
Той се строполи на пода сам. (Ráz.) С голям трясък мотиката на Карл се срина в ъгъла. (Граф) Покриха го (печката) с тухли, за да не се срути. (Hec.);
съскането рухна, камъкът рухна;
самолетът се разби, от. в бездната;
Колапс, небесни сводове! (Стод.)
2. превръща се в развалини, разпада се, руши се, руши се, рухва: къщата се срути;
от. на купчина, на купчина;
Училището е на ръба на колапса (Лаз.) Е много слабо;
прен. израз Всички надежди рухнаха (Крно) загуби всяка надежда. Всичко се руши като къща от карати (Karv.) Thwarts. Империите рухнаха (Ново.) Изчезнаха.
● обадете се. но (следователно) кулата няма да се срути, няма да има големи последствия, нищо особено;
3. претърпяват внезапно влошаване на тялото ал. психическо състояние: нервна система;
от. от изтощение