Наличната информация за стволовите клетки предоставя както оптимистични, така и скептични възгледи. Бъдещето може да покаже повече. Ако обаче искахме да се наведем към по-положителната страна, има известна надежда за диабетиците.
Наличната информация за стволовите клетки предоставя оптимистични, както и скептични възгледи. Бъдещето може да покаже повече. Ако обаче искахме да се наведем към по-положителната страна, има известна надежда за диабетиците.
Докато през 1990 г. само малък брой щати в САЩ са засегнали диабета при 6-8% от възрастното население, през 2001 г. няколко държави са се доближили до прага от 10% и три държави в южната част на САЩ вече са прекрачили прага. През 2005 г. разпространението на диабета сред възрастното население е над 11%. Сериозни експерти прогнозират, че този брой ще се удвои до 2050 г., така че почти 50 милиона диабетици ще живеят в САЩ. Тези цифри също са тревожни за икономиката на толкова богата държава, колкото САЩ. Следователно е разбираемо, че правителството на САЩ предоставя безвъзмездни средства за високо финансиране за изследвания, обещаващи да предотвратят или ефективно лечение на диабет, което ще подобри качеството на живот на диабетиците. Големи надежди се полагат в молекулярната биология и особено в изследванията на стволовите клетки. Ако въведете „стволови клетки“ в информационната програма на GOOGLE, тя ще ви предостави информация за близо 72 милиона (!) Статии, свързани с тези „чудодейни“ клетки в средата на 2007 г.
Основна информация
Стволовите клетки се образуват след оплождане на яйцеклетка със сперматозоиди. Чрез разделяне те се обновяват, но най-важното е, че са способни да се трансформират в клетки на всички органи и тъкани. По време на ембрионалното развитие те се трансформират във всички клетки, изграждащи ембриона и възрастния организъм. След оплождането майчината яйцеклетка започва да се дели и образува сферична структура, в която има клъстер от ембрионални стволови клетки. Експертите са усвоили изолирането и лабораторното култивиране на тези клетки. (Фиг. 2 от Ани Кавана и Дейв Маккарти).
Етичен въпрос
Използването на ембрионални стволови клетки е изправено пред етични проблеми - правото на ембриона да живее. Истинската им алтернатива може да бъде използването на възрастни стволови клетки. В много възрастни тъкани остават стволови клетки, способни да се самообновяват и да се променят спрямо други видове клетки. Те се намират в костния мозък, невроните, черния дроб, кожата, панкреаса и мускулите. Тези клетки имат голямо предимство - те не пораждат етични възражения и следователно изследванията им не са ограничени от законодателството.
Надежда за обновяване на клетките
Стволовите клетки предизвикаха голям интерес, защото теоретично имат способността да заместват клетките на различни органи и по този начин да лекуват много дегенеративни заболявания. Например. хората след инсулт или с болестта на Паркинсон могат да възстановят увредената мозъчна тъкан и при пациенти с цироза или жълтеница на черния дроб. Диабетиците биха могли да възстановят панкреаса, за да могат да произвеждат нормално инсулин. За по-опитни читатели препоръчвам отличния, непрекъснато обновяващ се преглед (последна редакция юли 2007 г.) на Националния здравен институт - Информация за стволовите клетки (http://stemcells.nih.gov).
Помощ за майките със захар?
Експериментални резултати
Това изследване все още се сблъсква с етичния проблем на снабдяването с ембрионални стволови клетки. Тази година обаче американски автори съобщиха, че са успели да изолират и трансформират стволови клетки от кръвта на възрастни мишки с диабет, които поддържат нормалните си нива на кръвната захар в продължение на три месеца след инжектирането им в мишки с диабет. Тези автори твърдят, че стволовите клетки, изолирани от кръвта на възрастни, са дори по-богат източник на инсулин от клетките, получени от човешки ембрионални клетки. Освен това, ако кръвта на възрастен диабетик се използва за изолиране и след изолиране и превръщане на стволови клетки в клетки, произвеждащи инсулин, ще бъде възможно да се прилагат на същото лице, без страх от неблагоприятна реакция на имунната система. Скептичните автори обаче подчертават, че първите успехи на практика могат да се очакват до 5 години. В тази област обаче се работи много интензивно и е възможно дълго време за изчакване за диабетици да бъде съкратено.
Все повече и повече диабетици
Всички тези данни носят нова надежда за диабетиците. Резултатите също са особено важни за нас, тъй като честотата на диабета в Словакия и Чехия е много висока. Освен това, както и в САЩ, броят на диабетиците все още нараства и у нас. Чехословашката диабетология има дълга традиция и е възможно степента на откриване на диабетици у нас да е по-висока, отколкото в други европейски страни. Много страни, които имат напреднали здравни грижи, напр. Норвегия или Швеция дори не докладват за диабета на Световната здравна организация (СЗО). СЗО не преизчислява данните за разпространението при възрастни, но предава цялата популация, включително деца и юноши, така че нейните данни са под въпрос. На нашите данни може да се вярва, дори ако след преизчисляване само за възрастното население те ще бъдат по-високи. Освен това в Словакия има голяма ромска общност. Тази популация, подобно на американските чернокожи и испанците, има повишен риск от диабет, но все още липсват точни данни за честотата на диабета при ромите.