"В крайна сметка той започна да ме псува и завърши с това, че бях груб и си легнах. Сълзите започнаха да текат по лицето ми, защото това не е първият път, когато съпругът ми ме нарича груб и почти неразумен."
Съжалявам, но не знам какво е почти досадно.
и съжалявам, но не виждам причина съпругът ви да ви нарича вулгарен по някаква причина.
поне бих потърсил помощ от консултации.
Разбира се, това е вашето мнение, съпругът ми вероятно би го описал по различен начин, защото винаги има две истини. Въпреки това, ако само част от описаното тук е вярно, ще живеете с някакво хленчещо, комплексирано, йезуитско дете или психопат, а не нормален възрастен мъж. Опитах се да се представя във вашата ситуация и виждам чинии, летящи с вечеря, пипам от ръцете си и не на масата, а в нечия глава. По някакъв начин синът ми отпадна от него, 3 часа телевизия и интересът към сина ми е къде? Това е узряло за сериозен и открит разговор, където ясно обяснявате как си представяте мястото си във връзката и в семейството. Предполагам, че не се смятате за груба, а за модерна, еманципираща жена на 21 век. Станете и го направете, дори с цената на раздялата.
Благодаря ви за насърчение. Е, аз изобщо не се интересувам от сина си, или работя до пет и той се умори и тъй като съм 2 часа по-рано трябва да хвана всичко - днес например сменям колелото на колата - на разбира се отказах. Това доста ме ядосва, че не се интересува от мен или от сина ми, защото е уморен.
Чувствам, че се озовах някъде през Средновековието, когато жената беше собственост на мъж, тя трябваше да се грижи за неговото „общо благосъстояние“ = да ми държи устата затворена и нямаше право на нищо друго . Ти не си негова прислужница! Какво ще прави у дома и в полза на останалите членове на семейството, след като се прибере от работа? Поне се посвещава на сина си или просто гледа телевизия. И не те ли обезчести дори преди сина си? Е, това ми се струва доста егоистично и дрезгаво поведение от негова страна.
За щастие синът ми не беше вкъщи, но не ме псува с истинските си думи, а просто заявява, че съм груб. (Аз също се чувствам като през Средновековието, държа си устата затворена и стъпвам (ако трябва да го напиша така), само за да бъде семейството тихо и да не спори с мен излишно, и дори да не го прави тренирайте така или иначе:-(